Британските политици са известни с уравновесения си характер. Не такъв е случаят с последния доклад на сър Николас Стърн за промените в климата. Известният икономист признава, че преди да започне възложения от правителството проект, не се е занимавал по-обстойно с тази тема. Може би тъкмо поради непредубедеността си авторът е подходил емоционално, а прогнозите му са далеч по-мрачни от обичайните.

Печатното издание на The Economist за ноември посочва, че предвижданията в публикувания на 30 октомври официален доклад на Стърн за британското правителство са доста противоречиви.

Икономистът избира песимистичния сценарий, при който в рамките на следващото столетие температурите ще се повишат с повече от 5 градуса. Освен това, според него световното производство през 21 век ще се свие с една пета в резултат от промените в климата.

Това обаче, което не подлежи на критика в доклада, е визията за нужда от масирани правителствени мерки за справяне с предизвиканите от човека промени в климата.

Обичайно приеманият модел за климатична промяна през 21 век е 2-3 градуса повишение и до 3% загуби в глобалния продукт. Поради съществените отклонения от тези стойности в новите публикувани данни, професор Ричар Тол от Хамбургския университет счита, че докладът на Стърн е „алармистки и некомпетентен".

Изчисленията на Николас Стърн освен това сочат, че отделяне само на 1% от глобалния продукт може да предотврати катастрофални промени като наводнения в Ню Йорк и Лондон, суши в Африка и урагани в Америка.

Комично звучат някои оценки, че вредите от глобалното затопляне ще бъдат равни на нула, защото по-високите температури ще облагодетелстват северните държави. Например, според сценария на Националния Институт по метеорология и хидрология при БАН, за България се предвижда увеличение на средните температури от 2 до 5 градуса към 2050-2080 г. Дава се примера, че климатът на Северна Гърция ще бъде наблюдаван в Южна България, а този на Южна България ще се наблюдава в Северна България. Е, остава ни да се надяваме на икономическите изгоди от отглеждането на портокали в Силистра.

Възгледът за нулева загуба от глобалното затопляне е не само вреден, той е дори наивен, защото за логичния ум е ясно, че промените в климата няма да са свързани просто с по-топло или по-студено време, а с екстремни климатични явления, с промени във флората и фауната, водните запаси и почвената покривка: с цялостна промяна на лицето на земята. При затоплянето на климата се очаква да се разпространят нови болести и вредители, които ще издържат на новите климатични условия.

В това отношение британският автор всъщност не казва нещо кой знае колко ново. Специалисти от десетилетия насам досаждат на обществеността и за съжаление по-рядко на политиците, че инвестиции в опазването на природата са необходими. Новият момент в доклада е фокусът върху еко-номиката на САЩ.

Очевидно Великобритания има амбицията да се превърне в лидер и координатор на дейностите по опазване и съхраняване на глобалния баланс на природата. Но за целта е необходимо да се спечели подкрепата и реалните ангажименти на Америка. Защото този най-голям замърсител, дотогава, докато се отказва да се присъедини към публични еко-проекти като протокола от Киото, ще обрича на половинчатост инициативите. Освен всичко друго, Америка е пример за по-бедните държави, и резервираната екологична политика на САЩ дава основания на много правителства по света да експлоатират свръхинтензивно ресурсите си.

Пътищата за провеждане на икономическа политика за предпазване от екологична катастрофа засега са известни в две основни форми: чрез въвеждане на директни данъци и такси и чрез пазарно стимулиране. Америка се придържа по-скоро към втория метод. Докато в Европа контролът върху емисиите се осъществява чрез акцизите, включени в цената на горивата, то в САЩ аналогична роля играят производствените изисквания за максимално допустимо ниво емисии.

В САЩ още през 1990те години бе подета кампания за екологизиране на бизнеса. Бившият вице-президент Ал Гор бе лице на движението за екоикономика. Но всичко тръгна назад през 2001 г., когато САЩ отказа да подпише протокола от Киото. Според американското правителство, рестриктивните мерки не са най-удачния път а справяне с глобалния проблем. При това те ще забавят набиращата скорост след рецесивен период икономика на страната.

Но икономистът Стърн, който е бивш шеф на Световната банка, припомня известен закон от икономическата теория - т.нар. market failure, или дефект на пазара. Този термин отразява невъзможността на пазара да долови определени аспекти на стойността - както в случая със запазването на дивата природа. Биоразнообразието има стойност, безспорно, но тази стойност трудно се изразява в парични знаци в краткосрочен период и съответно пазарът, регулирайки действията на хората, се ръководи от грубите закони на близката изгода.

Изглежда, че американците са доловили определени аспекти на „зелената" стойност. Потвърждение за това са увеличаващите се инвестиции във възобновими енергийни източници. Ето пример за това, че високите цени на нефта не са изконно зло.

Пазарът е доловил аспектите на стойността на природата, това е безспорно. За това бяха необходими две десетилетия алармиране и надали са прави онези, които обвиняват доклада на сър Стърн, че е прекалено емоционален и „алармистки". Сега остава политиците не само в Британия, а например и в България, да осъзнаят, че без тяхната задружна намеса пазарът няма да се справи в спасяването на природата - и природата е спасена.