Когато Аугусто Пиночет получи инфаркт преди седмица, много от чилийските граждани включително и тези, които го подържаха започнаха да говорят, че може би това е за добро. „Крайно време беше господ да си го прибере", споделя възрастна дама в столицата Сантиаго.

Когато на 10 декември, лекарите обявиха смъртта на „бившия първи", малко бяха онези негови сънародници, които проляха сълза в негова памет.

След първият му инфаркт, докторите от строго охранявана болница в столицата на Чили споделиха, че състоянието на Пиночет се подобрява доста бързо. Те определиха това негово сравнително добро здраве с високото качество на медицинско обслужване, което винаги е получавал. Критиците на режима му пък подхвърлиха злобни коментари, като дори го обвиниха, че е симулирал сърдечна недостатъчност, за да избегне съдебно преследване.

През последните няколко седмици, бившият генерал беше обвинен отново в редица криминални деяния, извършени по времето на управлението му. В последно време той живееше под домашен арест в резиденцията си в източната част на град Сантиаго.

Генерал Аугусто Пиночет беше начело на страната си от 1973 г. до 1990 г., като до момента успяваше да предотврати началото на всякакво съдебно преследване и нито веднъж не даде показания пред съда.

Пиночет не можа да получи съдебно възмездие, но живя достатъчно дълго, за да стане свидетел на съсипването на собствената си репутация дори сред онези чилийци, които едно време го поддържаха заради избавлението на страната от хаоса, възцарил се при социалистическото управление на Салвадор Алиенде. Репутацията му не се срина толкова от обвиненията, че е бил наредил да бъдат „прочистени" няколко хиляди политически опоненти, а по-скоро от информацията, че тайно е бил присвоил около $27 млн. по време на управлението си.

Генерал Пиночет се превърна в анахронизъм и постепенно изчезна от публичния и политически живот на Чили. През 1990 възрастният генерал беше принуден да се оттегли от президентския си кабинет след претърпяната тежка загуба на националния референдум проведен по същото време. Според конституцията обаче, той остана начело на армията още осем години, както и получи доживотно право на представител в Сената на страната. Последното му право беше отнето през 2002 г.

Днес дори военните, които Пиночет ръководеше повече от 25 години, имат различни мнения по повод провежданата от него политика. Много от офицерите се опасяват, че работещите в отбраната на страната все още са доста изолирани от останалото общество.

В момента обаче нито поддръжниците му нито опонентите му от ляво-центристката коалиция, която управлява Чили от 1990 г., нямат намерение да променят пазарно-ориентираната политика на страната, която осигурява силен икономически ръст през последните 16 години. Също така и никой не желае да си спомня, че налагането на принципите на пазарна икономика в страната, водят началото си от структурните реформи на Пиночет.

След като през последното десетилетия, чилийският народ се радваше на най-успешната икономика в Южна Америка, сега той отново се сблъска с една от най-черните си страници в историята. Името на Аугусто Пиночет ще остане в умовете на съгражданите си с различни краски, но едно е сигурно, личността му в последните години беше толкова спорна, че и поддръжниците и противниците му си отдъхнаха след новината за кончината му.