„Шеметна кариера за чиновника”, „Лихвената ваканция за дългове към НОИ се скъсява с 6 месеца”, „Пазарът на офиси в София - богат избор, беден интерес”, „Махат затвора за 50 престъпления”

„Шеметна кариера за чиновника", информира от първата си страница „Стандарт"
Мечтата на българина да седи зад бюро в държавно ведомство се завръща. Шеметна кариера очаква професионалистите в администрацията. На всеки 6 месеца чиновникът ще се радва на по-висока заплата и длъжност, ако е блеснал с ум и труд. Издигането в йерархията е заложено в административната реформа, която предлага вицепремиерът Симеон Дянков. Тя трябва да бъде одобрена от Министерски съвет днес. Целта е да се стимулират можещите служители във ведомствата.

На всеки 6 месеца ще се прави пълна атестация за работата на чиновниците. Досега заплатите на служителите рядко скачаха, преди да изтекат 3 години и началникът не повиши в ранг своя подчинен. С реформата отличниците могат да си докарат заплата като в частния сектор.
Още от статията на „Стандарт"

„Лихвената ваканция за дългове към НОИ се скъсява с 6 месеца", съобщава от първата си страница „Сега"
Намаление с 6 месеца на срока за плащането без лихва на натрупани задължения към Националния осигурителен институт предвижда ревизия на предложените от социалното министерство промени в Кодекса за социално осигуряване. Социалният министър Тотю Младенов обяви след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера, че ще се опрости еднократно лихвата на хората с натрупани дългове до 30 юни 2010 г., ако си изплатят главницата до края на годината. Според първоначалния вариант длъжниците на НОИ можеха до средата на 2011 г. да погасяват без 20% наказателна лихва дългове, натрупани до 31 декември 2010 г.

Предложението е в резултат на договорената антикризисна мярка фирми, към които държавата има задължения, да могат да плащат дълговете си към бюджета без наказателна лихва. Промяната в КСО обаче дава възможност на всички длъжници на НОИ да се издължат без лихви - и майките, които са получавали неправомерно обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години, докато то ходи на ясла, и възрастните, които бяха хванати с фалшив стаж за по-голяма пенсия. Лихвената ваканция важи и за осигуровките на самоосигуряващите се.

Идеята за криминализиране на неплатените осигуровки се отлага за още обсъждане, стана ясно след тристранката. "Имах срещи с министъра на правосъдието Маргарита Попова. Тя помоли да седнем и да обмислим нещата на спокойствие до октомври, когато ще има промени в Наказателния кодекс", обясни Младенов. Криминализирането за неплащане на осигуровки е едно от исканията на синдикатите, идеята в различна степен се подкрепя и от работодателите.
Още от статията на „Сега"

„Пазарът на офиси в София - богат избор, беден интерес", обобщава на първата си страница „Дневник"
Пазарът на офиси в София продължава да се насища с нови площи, но търсенето и запълването им остава слабо, въпреки че цените на наемите силно се понижиха. Това показват данните на агенции за недвижими имоти.

Само за второто тримесечие в столицата са пуснати в експлоатация рекордните 102 800 кв.м нови офиси, колкото почти за цялата 2009 г., съобщиха вчера от Forton. От компанията очакват до края на годината да бъдат завършени още около 200 000 кв.м офиси.

Colliers и GVA Sollars Solutions също отчитат възходяща тенденция. Според първата агенция от януари до края на юни са се появили нови 106 000 кв.м от най-високия клас А и от клас Б. За същия период според статистиката на GVA Sollars Solutions в София са завършени около 189 000 кв.м oфис площи, в които са включени и тези от най-ниския клас С.

"Рекордите се дължат на голямата инвестиционна активност, започнала предишните години, и на довършването на проекти в нестабилна икономическа ситуация. Това обаче е предпоставка голяма част от сградите да стоят празни, а други да бъдат замразени", коментира Добромир Ганев, управител на българския клон на GVA Sollars Solutions.

По данни на агенциите в момента средно 20% от офис сградите са празни, като се очаква до края на годината процентът на неусвояемост да стигне 25-30% заради по-голямото предлагане в сравнение с търсенето. Има обаче и сгради, които стоят празни или са отдали по-малко от 10% от площите си. Липсата на наематели накара някои инвеститори да изчакват с официалното въвеждане на сградите в експлоатация, за да не се натоварват с данъчни и други разходи по поддръжката им.

Средната наемна цена за първокласните площи в София към края на юни е 12.5 евро/кв. м, а за офисите от клас B и C - съответно 7 и 4 евро.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Махат затвора за 50 престъпления", пише на първата си страница „Монитор", като цитира главния прокурор Борис Велчев
Затворът за 50 престъпления ще отпадне и те ще се наказват само с глоба. Това може да стане с отпадането на 50 текста от Наказателния кодекс, които са „мъртви" и не се използват, заяви вчера главният прокурор Борис Велчев. Той обясни, че подобна препоръка към страната ни е направена и от Европейската комисия в последния доклад за развитието на страната ни в областта „Правосъдие и вътрешен ред".

Велчев обясни, че декриминализирането на престъпленията срещу лова и горското стопанство, шофирането в пияно състояние, продажбата на алкохол на малолетни, ще разтоварят съдебната система от дела, които така или иначе приключват с глоби.

Така, ако промените, предложени от прокуратурата, се приемат, пияните шофьори, хванати да карат с над 1,2 промила в кръвта ще отърват предвидената в закона една година затвор за сметка на яки глоби. Има идея подобни престъпления да се наказват с временна конфискация на автомобила на почерпения водач 15 дни арест или поправителен труд.

За 2009 г. почти една трета от всички съдебни дела са били именно срещу пияни шофьори. За сметка на това влезлите в сила присъди са едва 0,06 на сто. Ниската ефективност е и мотивът на Велчев да настоява тези текстове да отпаднат от НК, а санкциите да бъдат административни.

Предлаганите промени не засягат случаите, когато пияни шофьори предизвикват катастрофи или вследствие на удар има пострадали или загинали хора. Освен това се предвижда да се увеличи размерът на глобите, които НК предвижда в такива случай.
Още от статията на „Монитор"

„Кабинетът изпълнява препоръките на ЕК до 3 месеца", пише на първата си страница „Класа"
Премиерът Бойко Борисов, който вчера се върна от Виена, поиска от министрите си в срок от три месеца да изпълнят препоръките от доклада на ЕК за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред. Вчера по обяд ЕК огласи документа за България и Румъния, който отчита нашия напредък и политическата воля за реформи. По обща преценка това е най-положителният доклад за България досега, който ни поставя преди Румъния. В него се казва, че България е постигнала "силна инерция" за правосъдните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност. Документът отчита обаче, че твърде малко случаи завършват в съда, а професионализмът в полицията, прокуратурата и съдебната система не е на необходимото ниво.

Тримесечният срок за изпълнение на препоръките Борисов постави, след като правосъдният министър Маргарита Попова увери пред журналисти, че повечето изисквания ще се изпълнят до 8-9 месеца. Борисов я репликира: "За 8-9 месеца не си правете устата". Той поиска от зам.-председателя на парламента Анастас Анастасов през август, макар депутатите да почиват, комисиите да подготвят законите, за да може веднага след това да влязат в сила. Премиерът обеща всички препоръки да започнат да се изпълняват с "екшън план" още от следващия вторник, 27 юли. Борисов заяви, че магистратите, които се визират в доклада на ЕК като най-несвършили работа, са получили 13-а и 14-а заплата миналата година. „Магистратите тежат като воденичен камък на шията на българския народ", каза още премиерът.
Специализираните съдилища ще започнат да работят на 1 януари 2011 г., каза още Борисов.
Още от статията на „Класа"

„Всичко хубаво е от правителството, всичко лошо - от съда", обобщава „Дневник" доклада на Еврокомисията за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред
"Върнахме доверието на Европейската комисия към България. Това е най-добрият доклад досега. Европейската комисия констатира, че в България се е появил силен устрем за реформи." С такива думи премиерът Бойко Борисов и част от министрите коментираха вчера доклада на Брюксел за напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешния ред на извънреден брифинг.

Премиерът веднага обяви, че още следващия вторник правителството ще приеме екшън план, а в рамките на един месец всички забележки на Еврокомисията ще бъдат отстранени.

За пореден път годишният доклад на ЕК предизвика разнопосочни тълкувания. Управляващите от ГЕРБ го обявиха за "най-добрия" и силно положителен, подкрепящите ги парламентарни партии също прочетоха "безспорните успехи" в документа, докато опозиционните сили - БСП и ДПС, подчертаха критиките, липсата на практически резултати и факта, че мониторингът над България продължава.

За противоположните тълкувания помогнаха и контрастните оценки в самия доклад на Еврокомисията, който беше одобрен от комисарите и публично представен вчера. Според Брюксел през последната година България е постигнала "силна инерция" за правосъдните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност. Все още обаче твърде малко случаи завършват в съда, а професионализмът в полицията, прокуратурата и съдебната система не е на необходимото ниво.

Докладът за пръв път обръща специално внимание на управлението на публичните средства, включително еврофондовете, посочват се и проблемите при обществените поръчки. За първи път в доклада по Механизма за наблюдение и сътрудничество е отбелязано наличие на политическа воля в България за реформи в съдебната система, посочи вчера говорителят на ЕК Марк Грей.
Още от статията на „Дневник"

„Юристи предричат успех на Сакскобургготски в Страсбург", съобщава „Сега"
Юристи прогнозират, че вероятността Симеон Сакскобургготски да спечели делото в Страсбург заради мораториума върху имотите му е 90%. Това обяви бившият депутат от НДСВ и д-р по административно право Минчо Спасов пред БНТ. И добави, че доколкото знае, царят не е взел решение да предприеме тази стъпка. Всъщност искът срещу България е внесен още преди няколко седмици, научи обаче "Сега".

И според адвокат Михаил Екимджиев, печелил множество дела в Страсбург, правото е на страната на Сакскобургготски. Той обясни, че веднъж признато от държавата, правото на собственост е неприкосновено.

И тъй като царските имоти вече са реституирани с последващите от това решение, административни актове и платени данъци, мораториумът представлява брутално вмешателство в правото на собственост. "В Европейския съд са изключително чувствителни към всякакви вмешателства, които наподобяват национализация или някаква форма на конфискация на вече признато право на собственост", заяви адвокат Екимджиев пред "Труд". Според него спорен е и самият текст на мораториума, в който няма срок за законодателно уреждане на въпроса. Така царят и сестра му са задължени да осигуряват скъпата поддръжка на имотите, без гаранции, че един ден ще ги придобият. Минчо Спасов пък посъветва бившият монарх да осъди клеветниците, а не България.
Още от статията на „Сега"

„Твърда лихва = по-скъп кредит", обобщава „Стандарт" мнението на шефа на УниКредит Булбанк ЛевонХампарцумян
Ако искате лихвата да не се променя за целия период на кредита, потребителският заем ще стане по-скъп. Това заяви за "Стандарт" главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян. Според изискването на новия закон за потребителските заеми банките не бива да променят лихвите, ако предварително не са уведомили клиентите за условията, при които това ще става. Така има краен вариант банката да калкулира още в самото начало евентуалния риск, който би могъл да настъпи, коментира Хампарцумян. Той уточни, че това все пак е краен сценарий и оскъпяването ще е незначително. Според изискването на закона всяка банка трябва да оповестява публично основата, на която изчислява лихвата. Обикновено това е базова стойност плюс надбавка. Базовата стойност е например лихвата на европейските парични пазари EURIBOR. Тя е променлива, но е публично достъпна и всеки клиент може да я провери във всеки един момент, обясниха банкери.
Още от статията на „Стандрат"

„Над 45% от фирмите с нарушения при плащането на осигуровки", информира „Класа"
Над 45% са нередовните фирми, които не внасят пълния размер осигурителни вноски или са изцяло в черния сектор. Това е заявил социалният министър Тотю Младенов по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера, съобщи председателят на БТТП Цветан Симеонов. Дали да се криминализира неплащането на осигуровки всъщност се оказа препъникамъкът в разговорите между синдикати, работодатели и правителство относно промените в Кодекса за социално осигуряване и предизвика синдикалните лидери да напуснат заседанието. Както уточни пред журналисти по-късно председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев, работодателите са категорично против криминализирането на забавеното плащане на осигуровките, за което причината може да са отложени плащания на държавата към бизнеса.

„Ако прибързано се въведе мярката за криминализиране, няма ли да напълним затворите само с невнасящи осигуровки? Вероятно трябва да има разграничение", коментира и председателят на БТТП. От работодателските организации подкрепиха предложените от правителството мерки за увеличаване на трудовия стаж за пенсия, но се противопоставиха на наредба, която предвижда уволнение на хора в предпенсионна възраст.

Правителството предлага от 1 юли догодина да се увеличи общия осигурителен стаж с 3 години за всички категории труд, включително за армията и полицията. „Възрастта за пенсиониране при работещите от първа и втора категория на труд ще се увеличава плавно с по една година от 1 януари 2011 г. до 2014 г.", каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Това е едно от предложенията на синдикатите, с което правителството ще се съобрази, тъй като тези работници полагат труд при по-тежки условия.
Още от статията на „Класа"

„10% по-евтино синьо гориво от октомври", прогнозира „Монитор"
Най-малко с 10 на сто ще падне цената на природния газ от 1-ви октомври, прогнозира вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Това със сигурност ще се отрази и в поевтиняване на парното от началото на новия отоплителен сезон, като очакванията за София са намалението да е поне със 7 на сто, каза още той. И уточни, че това е възможно най-песимистичната прогноза.

Шефът на регулатора обясни, че въпросните 10% се формират в резултат на влиянието на три фактора. Първият от тях са постигнатите в края на миналата седмица договорености с руската страна.По време на срещата в Евксиноградна която участва и премиерът Бойко Борисов, министър Трайчо Трайков и руският му колега Сергей Шматко се разбраха за подобряване на условията по сега действащите газови договори и то със задна дата от 1-ви юли. В резултат на това в обществения доставчик „Булгаргаз" ще остават по 10-15 млн. долара на тримесечие.

Това според изчисления на експерти ще позволи цената на входа на нашата газопреносна мрежа по сега действащите договори за доставка на синьо гориво да падне с 5-7%.Другите два фактора - курсът на долара спрямо еврото и котировките на алтернативните горива на международните пазари, също се развиват благоприятно, коментира Ангел Семерджиев. Според него намалението на цената на синьото гориво, постигнато в резултат на преговорите с Русия, ще се отрази на всички потребители.

Най-голяма полза от него ще имат тези, които са присъединени директно към газпреносната мрежа. Това са големите индустриални предприятия и топлофикациитекоито консумират 85% от цялото количество.

„Ако в резултат на постигнатите договорености цената газа на входа на нашата система падне със 7%, същото намаление ще се прехвърли към тези потребители", категоричен е Семерджиев. За останалите потребители, които консумират другите 15% от газа, намалението ще е различно, обясни още шефът на ДКЕВР.
Още от статията на „Монитор"

„Еврокомисията вижда, че България се променя", казва в интервю за „Сега" за реакции при кризи Кристалина Георгиева
С какво последният доклад на Еврокомисията представя България по-различно от предишните доклади?
- Както и в предишните си доклади, Комисията се старае да даде обективна оценка какво е постигнато в България и какво още трябва да се прави. Тя показва, че в държавата има политическа воля и напредък по някои от най-трудните теми, като например за необходимостта да се води сериозна борба с корупцията - борба, в която участва и правителството, и съдебната система. За мен най-важното е, че в доклада има доверие към България, че ще извърви пътя, който започна с препоръки при присъединяването.

Когато се говори за политическа воля, тя все пак означава намерение за постигане на резултати. Имате ли впечатление, че Комисията е доволна от резултатите?
- Комисията отчита, че политическата воля се трансформира в съответни действия, но също така отчита, че има още работа за вършене. Докладът показва наличието на политическа воля от правителство, което има още три години от мандата си и което е показало през изтеклата година, че смята съвестно да си довърши работата - това е основанието да се очаква, че механизмът за сътрудничество и проверка в правосъдието и вътрешния ред ще изпълни своето предназначение.

Но доколкото правителството е изразител на волята само на изпълнителната власт, не би могло да носи отговорност заради други сектори на държавната власт.
- В доклада се правят препоръки за България. Очаква се всички институции в България да работят в едно направление. Добре би било за страната ни да има национално обединяване в стремежа към обща цел, например към изпълнение на европейските изисквания.

Има ли все още проблем в комуникацията между България и Брюксел, който бе сочен като главен от предишното българско правителство?
- Брюксел е широко понятие. Използваме този термин, за да обозначим всички европейски институции - и Европарламент, и Комисия, и Съвета на ЕС. Това са сложни отношения и, разбира се, в тях има проблеми не само с България, но и с другите страни. Имам впечатление за напредък във взаимното разбиране с България във всички институции - и в Европарламента, и в Комисията, и в Съвета. Ние имаме добро представяне на индивидуално ниво. Много българи, които започнаха работа в институциите, показаха, че сме способна нация, че на нас може да се разчита. Но изграждането на тази представа за България не е приключил процес. Затова моят съвет е държавата да се отнася открито към европейските институции, да работи активно в тях, което не е лесно, защото има стотици работни групи, стотици звена за взаимодействие. Но ние трябва на всички нива да сме ангажирани сериозно, защото доброто представяне на всички българи на всички нива ще промени образа на България - от страна, която е влязла в ЕС малко на доверие, в страна, която е отговорна и изцяло интегрирана в ЕС. Действително става дума за работата на всички. Достатъчно е на едно място да се провалим и да създадем шум, който може да се пренесе на много места.

Може ли да се каже, че България и Комисията говорят на един език? Само преди година се твърдеше, че между София и Брюксел има проблем в комуникацията.
- Определено има подобрение във взаимоотношенията между Брюксел и България. То се видя миналата седмица, когато дойде делегация, съставена от министъра по европейските въпроси Томислав Дончев, министъра по регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министъра на транспорта Александър Цветков. Когато си тръгваха, изразиха задоволство, че колегите в Комисията разбират по-добре сложностите, с които трябва да се справят, а от колеги в Комисията чух отзвук, че българският екип е конструктивен и се старае да намира решения. Най-важното, което според мен се променя и има много голямо значение за нас, е работата на основа взаимно доверие - когато имаме проблем, да не го крием, а да го казваме рано, за да може да се разбере и реши. Това се цени високо в Комисията. Същото важи и за българската страна - тя очаква от партньорите си в Брюксел да получава отрано предупредителни сигнали. Ние можем да захаросаме действителността, но когато сме откровени за проблемите, можем да я подобрим.
Още от интервюто на „Сега"

„С камери ще спрем войната на пътя", закани се в интервю за „Стандарт" Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Цветков, какво от обещаното преди година  изпълнихте?
- Още с началото на мандата започнахме активно да работим за  изпълнение на обещанията, които сме дали преди изборите. В автомобилния  транспорт обещахме много бързи действия срещу сивия сектор, срещу корупционните  практики, които от години не са тайна за никого - а именно проблемите с черния  пазар на шофьорски книжки, фиктивните технически прегледи, нерегламентираните  превози и т.н. Реално купуване на шофьорски книжки вече почти няма. Казвам  почти, защото остава да довършим и последната стъпка в реформата - да монтираме  камери за наблюдение в изпитните зали и автомобилите, с които се провежда  изпитът по кормуване. Направихме изпитите анонимни, изведохме преподавателите от  изпитната зала, вкарахме на тяхно място квестори. Това веднага ограничи  спекулата. Важна стъпка, защото проблемът не е само в корупционната практика.  Проблемът е за цялото общество, тъй като неподготвените шофьори, които излизат  на пътя, са потенциални убийци. Не е случайно, че сме свидетели на война по  пътищата. Неподготвените шофьори, които са закупили своите книжки, застрашават  живота на всеки от нас.

Може ли с високи глоби да се прекрати войната по пътищата?  Болшинството от нарушителите намират начин да се измъкнат от санкции.
- Считам, че войната по пътищата може да бъде спряна с много  сериозни рестриктивни мерки. Въвеждането на технически средства за контрол ще  ограничи субективния фактор до минимум. Всеки, който нарушава правилата, трябва  да знае, че ще бъде засечен, че ще бъде санкциониран, и то много сериозно.  Защото чувството за безнаказаност е най-страшно. А такова чувство години наред  се насажда в голяма част от българското общество. Затова най-важните стъпки,  които трябва да се предприемат, са: видеоконтрол - при шофьорските изпити, при  техническите прегледи и при контрола на пътя. Предстои парламентът да приеме  Закона за автомобилните превози, който е основен закон, регламентиращ превозите  по шосе. С него въвеждаме таван на цените на такситата, много нови и сурови  мерки за тези, които извършват нерегламентирани превози - сивия сектор в  автомобилния транспорт. Убеден съм, че с предложените мерки ще се нанесе решаващ  удар срещу тях. Разбира се, предстои още много работа, за да се сложи ред и да  се решат всички проблеми.

Опозицията скочи срещу промени в закона за автомобилните  превози. Този път са недоволни, че междуселищни линии щели да се одобряват от  Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Смятате ли, че има  проблем?
- Няма проблем, защото идеята, заложена в закона, е друга.  Съществуващата в момента национална транспортна схема включва над 2700 маршрутни  разписания. Тя обхваща само автобусния транспорт, без никаква съгласуваност с  железопътния. Стихийно се издават разрешителни за маршрутни разписания, които  обслужват какви ли не интереси, само не тези на бранша и на пътниците. Държавата  сама е създала условия за нелоялна конкуренция. Дублиращи и гонещи се разписания  подтикват превозвачите към всякакви действия в борба за всеки пътник. Новата  републиканска схема трябва да осигури съгласуваност между маршрутите и  разписанията на жп и автотранспорта. Националната схема ще включва само  градовете над 30 000 жители. Превозите между тях ще бъдат нейният гръбнак.  Схемата ще оперира по единни критерии. Не може община да определя критериите и  съгласуваността на линии като София - Варна например. Това не е общинска работа,  а работа на държавата. След като бъде изградена основата от автобусните превози  между най-големите градове, към нея ще бъдат прикачени общинските и областните  разписания. Те ще се съобразят с националните. Общинските, областните и  вътрешните градски превози са функция на общината и никой няма намерение да им  ги отнема.

Как от позицията на министър на транспорта съдействате и  помагате за решаване на транспортните проблеми на София?
- Метрото е задължителен транспорт за един 2-милионен град. То е реалното решение срещу задръстванията. Затова работата в синхрон между  общината и министерството е важна. На последния Мониторингов комитет на ОП "Транспорт" бе решено новите разширения на метрото - от "Младост" до Цариградско  шосе и от надлез "Надежда" до "Обеля 2", да бъдат изградени със средства по  оперативната програма. Тези две отсечки бяха започнати със заем от ЕИБ и той  щеше да тежи като финансов ангажимент на Столична община и на столичани. Сега  проектите ще бъдат изградени с европейски средства. Вторият метро диаметър в  София също се строи с европейски пари. Така че това модерно съоръжение, което  всички чакаме с нетърпение да заработи през 2012 г., цялостно ще бъде  финансирано от фондове на ЕС.

Железницата ли ви е най-голямата болка и проблем?
- Наистина, тя ми е най-голямата болка. Миналата година, когато  поех управлението на министерството, железниците бяха в изключително тежко  състояние, реално в състояние на фалит. Нямаше средства за заплати, за  консумативи. Натрупани бяха огромни задължения към банки кредитори и над 170  млн. лв. дълг към доставчици. По всички икономически логики БДЖ трябваше да  обяви фалит. Но логиката не е само икономическа. Затова положихме всички усилия  да спасим българската железница. Създадохме план за преструктуриране и  стабилизиране на БДЖ с над 100 мерки, които вече се прилагат и дават резултати.  С нов маркетингов подход и с гъвкава тарифна политика БДЖ си върнаха ключови  клиенти. За да бъде реализиран изцяло планът за стабилизиране, финансовата  тежест трябва да бъде поета. Водят се преговори със Световната банка и с ЕБВР.  Те отпускат средства само срещу предприети реформи, а БДЖ вече изпълняват такива  реформи. Другите заеми ще се преструктурират и финансовата тежест към банките  кредитори и към доставчиците ще бъде поета от тях. Нашата амбиция и цел е през  2014 г. БДЖ да бъдат модерна, печеливша компания.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Енергийните дружества дължат на строителите 100 млн. лв.", казва в интервю за „Монитор" инж. Светослав Глосов, председател на камарата на строителите в България
Г-н Глосов, кои са неотложните задачи пред Камарата на строителите в България?
- За съжаление и в момента основната ни грижа са дълговете на държавата и общините към строителните фирми. Допреди 2-3 месеца държавните борчове бяха около 500 млн. лв. Сега са около 350 милиона, като 107 млн. лв. от тях са по договори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Дълговете на общините са за около 120 милиона и тревожното там е, че те са към малки и средни фирми, за които тези пари сега, в условията на криза, са жизненонеобходими за оцеляването им. За дълговете на държавата все пак има някакъв механизъм за изчистването, но за общинските засега няма. От финансовото министерство неофициално ни обещаха да намерят начин това да стане и за тях.

Кои министерства са най-напред в разплащанията?
- Най-бързо си изплаща борчовете към строителите фирми социалното министерство. Там става дума за по-малки проекти и информацията за тях се обработва по-бързо. Добре е, че от МТСП плащат парите, защото те са за малки и средни фирми и за тях това е глътка въздух.

Най-трудно вървят разплащанията с Агенция „Пътна инфраструктура". Част от обектите, за които строителите чакат плащания, са завършени и мисля, че процедурите по проверките трябва да са по-бързи.

За някои от неразплатените проекти има пропуски в тръжните процедури, допуснати от държавни чиновници преди години. В други случаи дори книжата са загубени и се отказват плащанията, което не е честно към строителите, защото те не носят вина кой чиновник, какво и как е подписвал.

Как се отнася браншът към механизма за разплащане през Българската банка за развитие (ББР)?
- От гледна точка на строителите този начин не е изгоден, защото в много случаи са взели кредити и ги изплащат. От друга страна обаче, през ББР е по-голям шансът да се получат пари, макар и не в пълния размер.

През последните месеци има активизиране на подаването на заявления за разплащане през банката за развитие. Явно повечето предприемачи са преценили за по-удачно да вземат свежи пари сега, отколкото да чакат.

Лошото сега е друго, че банките в момента не гледат на държавата като на добър платец. Допреди 2-3 месеца спокойно можеше да се вземе заем, като се представи договор за държавна поръчка.

Как според вас трябва да се реши проблемът с изкупуването на трафопостовете от енергоразпределителните дружества?
- Проблемът наистина е голям. Дълговете на тези дружества към строителите за изградени и въведени в експлоатация съоръжения са за над 100 млн. лв. Само ЧЕЗ дължи около 70 милиона, а допреди година-две неговите задължения бяха към 50 млн. лв. Плащанията се бавят с месеци и години.

Имаме идеи да се промени нормативната уредба и да бъде записано не само че трафопостовете трябва да се изкупуват от енергодружествата, но и да с укаже крайният срок за това.
Още от интервюто на „Монитор"

„Настояваме за изравнени плащания с всички страни от ЕС", казва в интервю за „Класа" Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните
Г-н Димитров, дебатите по промяната на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС са доста активни през последните месеци. Напълно ясна ли е вече българската позиция?
- Да, а първото нещо, което казваме и ще отстояваме, е, че в сегашния си вид ОСП е несправедлива към новите държави членки. Затова предлагаме да отпадне т. нар. исторически подход, който е основа за подкрепа при някои от старите членки на ЕС. Това означава, че всички държави трябва да имат обща база за подпомагане. Второто е, че всички трябва да развиват земеделската си политика при еднакви законови права. Това, че при някои държави плащанията се извършват по различен начин, означава, че и контролът не е еднакъв. Ние искаме ОСП да остане общностна политика с единни правила. В противен случай държавите, които имат по-голяма бюджетна възможност, ще могат по-мощно да подкрепят своите фермери. А страни като България, засегнати най-силно от кризата и в същото време най-бедни, ще разполагат с малък финансов ресурс за подкрепа на земеделието си. По тази причина не желаем ренационализация на политиката. Тук почти всички държави ни подкрепят. Другото, на което държим, е директните плащания да си останат първи стълб на ОСП. А при втория, който в нашия случай е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), да има възможност за по-голяма свобода вътре в утвърдената макрорамка. Например да може да се прехвърля финансов ресурс от една мярка в друга и въобще по-бързо да се определят правилата. Ние искаме да променим ПРСР, но от есента на м.г. изчакваме различните процедури. Измененията вероятно ще се случат в началото на 2011 г.

Последната група въпроси, които засягат ОСП, са действията при кризи или по-точно как е възможно да се действа по-бързо. Например кризата с млякото се случи от средата на 2008 г. и продължи до 2009 г. Реалните мерки за подпомагане при всички европейски държави обаче се предприемат през 2010 г. Затова предлагаме при кризи да се реагира по-бързо, да има финансов пакет, който в рамките на дни да се задейства. Трябва да се изоставят сложните и тромави процедури. Голямата част от всичко, за което сега говоря, е в програмата на правителството. Освен това министър Найденов нееднократно вече е представил тези наши искания пред ЕК.

Дебатът в Европа продължава, но кога ще се вземат конкретните решения?
- Те вече започват да се вземат. На 29 юли на заседание на Съвета на министрите в Люксембург беше прието първото решение за опростяване на законодателството. Ще бъдат нанесени 39 различни промени в европейското законодателство в близките месеци. Хубавото на европейската политика е, че е динамична и, казано образно, „в крачка" може да се променя. Разбира се, съществените изменения ще са след 2013 г.-2014 г.

Къде смятате, че ще бъдат най-трудни разговорите между държавите от ЕС?
- Основният спор е за историческия подход и все още няма пълно единомислие. Нормално е държавите с по-малък финансов пакет да искат тази промяна. Но вече се получи известен диалог между стари и нови членки. Например Холандия предложи компромисен вариант, според който ще се сложи общ праг, едно средно ниво на подпомагането чрез директни плащания. И после за определени екологични и обществени услуги ще се добавя отгоре. Очевидно е, че равенство в целия ЕС няма да има и в бъдеще, просто ще има една обща база.

Не е изчистен и въпросът каква част от бюджета на ЕС за отива за земеделие. Досега се отделят 44%, но има предложения таванът да бъда свален на 36%. Разбираема е нашата позиция финансовият пакет за агросектора да си остане на старото равнище. Ние казваме така: не бива да спорим дали парите за земеделие в Европа ще са по-малко, а как да се разпределят. Не вярвам да има държава, която откровено да иска да се намалява този ресурс. Защото дори някоя страна да е постигнала висока конкурентоспособност на земеделието, изникват ред други проблеми. Ето, в Холандия водят постоянна война с морето, което им отнема земеделски територии. Как по друг начин да се плати, ако не с пари на общия европейски бюджет. Ние пък имаме проблеми със засушаването, с изграждането на хидромелиоративни системи, с опазването на околната среда. В един момент се оказва, че голяма част от нашата територия е покрита от „Натура" и необлагодетелствани територии. Така при системата, предлагана от Холандия, бихме се оказали като една от печелившите държави.
Още от интервюто на „Класа"

„Не трябва да пестите от разходите за инвестиции", съветва в интервю за „Дневник" Габор Хуния, старши икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания
Денят, в който парламентът окончателно одобри актуализацията на бюджет 2010, Виенският институт за международни икономически изследвания публикува анализ, посветен на икономическите политики в държавите от Източна Европа. В него се отправят критики към почти всички правителства за неправилния подход, с който посрещат негативите от кризата, и е направено заключение, че това е върнало потенциалния БВП на региона 10 години назад.

Грешките на кабинета "Борисов" също не са спестени. Популистки харчове, забавени реформи и неплащане на просрочените държавни задължения към частния сектор, без да се държи сметка, че така дефицитът не може да се намали, са най-сериозните упреци на експертите от Виенския институт. Докладът предизвика реакцията на премиера Бойко Борисов, който заяви, че може да е направен по поръчка и е политически трик. Заради отзвукът, който породи, потърсихме за коментар д-р Габор Хуния, пряко ръководил подготовката на доклада. Той е старши икономист във Виенския институт.
Доктор Хуния, твърдите, че кризата е върнала потенциалния БВП в държавите от Източна Европа с 10 години назад. Можеше ли това да се избегне и кои са основните грешки на източноевропейските правителства в борбата с последствията от кризата?
- Благодаря ви, че поставяте въпроса като цяло за региона, защото критичността в доклада ни относно икономическите политики не касае само България, а се отнася за много държави от Източна Европа. Критиките може да се отправят още към по-ранната политика, преди кризата.

Бързото догонване между повечето източноевропейски държави и западноевропейските в периода между 2000 и 2008 г. Разликата между икономическия растеж в тези 2 групи бе между 3 и 4%, но това дойде от големите инвестиции и притока на капитали, което доведе до много бързо задлъжняване на частния сектор.

Смятаме, че в повечето държави от региона корекцията е много по-дълбока, отколкото в Западна Европа. България например е сред държавите, които отчитат най-лоши резултати за първото тримесечие на тази година, и то във време, когато останалите излизат от рецесията. България и Румъния остават в такова състояние.

Всъщност уточнението, че това е доклад за държавите от региона, бе необходимо, защото българският премиер допусна, че той е правен по поръчка и е политически трик?

Това е политическа интерпретация. Ние сме независим институт. Част от финансирането, което получаваме, е от австрийския бюджет. Ние всъщност критикуваме много сериозно и други държави в Източна Европа.
В държави, където държавният дълг е много нисък, смятаме, че фискалната консолидация (орязването на разходите - бел. авт.) особено по отношение на инвестициите не се предприема в правилното време и не трябва да се предприема, защото само задълбочава кризата. Затова и критиката ни, а тя не е само към България, но също и към Полша, е, че не е необходимо да орязвате инвестиционните разходи.

Да не твърдите, че спестяванията и орязването на разходи от новото правителство е било един вид грешка?
- Първо да уточня, че се обсъжда структурата на разходите. Разбира се, повечето от тези държави, особено в Югоизточна Европа, имат много неефективен публичен сектор, включително и неефективна пенсионна система. Затова и реформата е необходима, но не в този вид, в който я виждаме в Румъния - чрез орязване на заплатите, или в България - чрез орязване на инвестиционните разходи.

Как смятате, сегашното правителство разполага ли с потенциал да направи корекции в политиката си през оставащите 3 години от неговия мандат?
- Това е политически въпрос, а по такъв тип въпроси ние не се изказваме. Всяко правителство работи за своя електорат и следва своя дневен ред.
Още от интервюто на „Дневник"