За изминалите три години до края на 2010 г. България все още бе нетен донор на ЕС. Според справки на Министерството на, финансите от януари 2007 г. до края на 2010 г. е внесла в бюджета на ЕС 1,9 млрд. лв., а вноската ни за 2011 г. вече е около 700 млн. лева. Необходимо е да се има предвид, че всяка година вноската ни плавно се покачва. До началото на 2011 г. за 4 години членство в ЕС  разплатените средства достигат едва 809,1 млн. евро или 10,01 % от общия бюджет по програмите. Контрактуваните средства към 31 декември 2010 г. достигат над 2,9 млрд. евро или 36,74 % от общо предвидените средства по програмите. Това е записано в приетия от специализираната парламентарна комисия в края на февруари 2011 г. „Годишен доклад за усвояването на средствата от ЕС в Република България за 2010 г.".

В края на март т.г. министър Томислав Дончев отчете 11 %  оползотворяване на евросредствата, в т.ч. и на практика неоползотворените 200 млн. евро по инициативата с Европейския инвестиционен фонд „Джеръми". По отношение на усвояването на парите от еврофондовете са налице редица нерешени и наболели въпроси.

Тревожно е „зациклянето" по ОП „Транспорт" и ОП „Околна среда"

С надежда се очакваше привличането на чуждестранни консултанти по някои от оперативни програми, където се разпределят значителни парични ресурси.

По време на посещението през миналата есен на президента на Световната банка Робърт Зелик бе договорено по големите европроекти за посочените две оперативни програми да бъдат привлечени консултанти от СБ с опит в проектното финансиране. Кога ще пристигнат те у нас не е известно, а тяхната експертна помощ е повече от необходима в настоящия момент. Независимо, че българските консултанти вероятно ще вършат основната част от работата по изготвянето и управлението им и ще бъдат подизпълнители  на консултантите от Световната банка, за които ще е основният дял от средствата по ОП "Техническа помощ", то техните експертни съвети са повече от необходими.

Засега няма и нито една регионална оперативна програма

За сметка на това - най-изостаналият регион в ЕС е Северозападният район за планиране (следван от зад напред от един румънски и трети е отново български - Югоизточния. Това е повод за сериозен размисъл и през следващия планов период 2014 - 2020 г. следва да се даде приоритет на регионалното програмиране и да започнат да функционират и регионални програми.

Логичен е въпросът, защо след като ЕК потвърди оценките за съответствие на повечето оперативни програми по време на мандата на настоящия министерски съвет (подготвени от предходния кабинет), то правителството не е в състояние да постигне прелом в оползотворяването на еврофондовете?! Една от най-важните причини е

 

липсата на административен капацитет

 

изразяващ се в недостатъчно обучени и лошо мотивирани в материално отношение и вследствие, на което голямо текучество сред държавните служители, боравещи с евросредства (независимо, че те вземат двойно възнаграждение, следва да се има предвид, че от 01.VІІ.2008 г. не им е увеличавана заплатата), а част от най-подготвените служители на ръководни длъжности бяха отстранени с идването на кабинета на ГЕРБ и част от назначените на тяхно място бяха назначени „парашутисти", като най-фрапиращият е  Калина Илиева. Това се отрази изключително негативно и на практика в първите 7-8 месеца на управлението на ГЕРБ (до назначаването на министър Дончев) дейността по оползотворяването на еврофондовете бе по-слаба, отколкото предходните 2 години. Едва след неговото избиране и укрепването на капацитета на Държавния фонд „Земеделие" и попълване на местата на отстранените и напуснали експерти в останалите управляващи органи и пускането на информационната система е налице подобрение. Ето защо е необходимо да се подкрепят някои от лансираните от министър Дончев предложения за плановия период 2014 - 2020 г. Отчитайки и потребностите на бизнеса, те следва да преодолеят лошия административен капацитет наблюдаван досега:

* децентрализация на разглеждането на европроектите на ниво район за планиране, които в България са 6, но задължително там следва да се командироват подготвени и обучени специалисти от управляващия орган и междинните звена в столицата.

Може би не е най-правилно предлаганото от министър Дончев на само една Агенция за развитиепри МС, която да замени 7-те управляващи органи. По-рационално те да бъдат 3, колкото саструктурните фондове на ниво ЕС - кохезионен, социален и аграрен.

аутсорсорсване на разглеждането и оценяването европроектите за индустрията и селското стопанство в търговските банки. Това ще допринесе за изготвянето от бенефициента на един, вместо изискваните понастоящем два бизнесплана - от управляващия орган (УО) и от банката, което оскъпява проекта. От съществено значение е бързината, с която банката ще подходи при разглеждането на представения й европроект, тъй като „битката" за всеки клиент с гарантирано възстановяване на средства от еврофондовете е решаваща. Както е в Унгария и други страни от ЕС,

банките могат да заместят мудното и неефективно администриране

и управление на европроектите. Банките, понастоящем са най-важната част на финансовия ни сектор, който е най-стабилен в тежката финансова, а у нас и икономическа криза. Засега у нас само те имат положителен опит в експедитивни и акуратни оценки на проектно финансиране на инвестиционни проекти за ползване на инвестиционни кредити и той следва да се използва и нуждите на оползотворяване на средствата от ЕС. С оторизирането на банките като междинни звена още през този планов период  в някои от ОП ще се постигне ускоряването, както на разглеждането на европроектите, така и минимизиране на разходите за консултантски услуги за бенефициентите. Понастоящем за един инвестиционен проект те изготвяха два бизнесплана - един за УО на ОП и втори - за търговската банка, а впоследствие - само един - през банката.    От няколко месеца се говори в бизнес средите у нас, банките и в България да се включат като междинни звена в приемането и в оценката на европроектите още през този планов период за ОП „Конкурентоспособност" и за проектите за развитието на селските райони. Правени са от страна на правителството и разговори с Асоциацията на търговските банки. За целта те следва да бъдат сертифицирани от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС" при МФ и да получат санкцията на Генерална дирекция „Регионално развитие" при ЕС. Налице е реална възможност още тази година банките да се включат в администрирането на европроекти за енергийна ефективност по ОП "Конкурентосопособност". Разработен е пилотен проект за целта с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и се очаква той да стартира до 2-3 месеца. За да стане реалност това намерение следва да има издадена нова наредба (не е известно дали се разработва), в която да бъдат посочени отговорностите и правата на банките и на управляващия орган. Досега по този въпрос е направен доклад в средата на март 2011 г. от дирекция ЕКОФИН в Брюксел, а инициативата е на ЕБВР.  Очакванията на представителите на бизнеса са банките да заместят Агенцията за малки и средни предприятия, която през последните месеци върна над 600 бенефициенти на формално основание за пропуски в представените документи и работи доста бавно и слабо ефективно.

За усъвършенстване на администрирането на европроектите през следващия планов период 2014 - 2020 г.  организацията на работа да се преустрои като се очертаят:

Проектна компонента

Изпълнението на националната стратегия следва да се детайлизира в Националната стратегическа референтна рамка (както е в момента), която е сбор от детайлизираните стратегии на регионално ниво и тези на държавните администрации. Оперативните програми и Националните планове на развитие следва да се планират от държавните администрации, общинските администрации, както и от представители на неправителствените в т.ч. на работодателсите организации, структурите на гражданското общество и браншоните сдружетия на бизнеса.

Административна компонента

Администрирането на Националната стратегия за регионално развитие, 6-те района за планиране следва да се осъществява от специализирана структура (министерство или държавна агенция при  Министерския съвет). Административното обслужване на оперативните програми се поема от създадени междинни звена при 6-те икономически района  и от търговските банки за ОП „Конкурентоспособност" и големите проекти за развитие на селските региони. Мониторингът следва да се извършва от специализирана структура към Министерския съвет. Сертифицирането на проектите и предложенията за окончателни разплащания следва да се поемат от Министерство на финансите, след осъществяване на окончателен одит.

Аутсорсвана компонента

Изготвянето на проектните предложения (техническата и финансовата части) следва да се извършва от консултанти, избрани на конкурсен принцип или от създадена за целта държавна консултантска компания по примера на АНКО в Гърция (за малките фирми и общините). Оценката следва да се извършва от външни оценители, като те се избират от предварително изготвен списък на случаен принцип. Управлението на проектите при бенефициентите следва да се извършва от консултантски компании, а при ОП „Конкурентоспособност" и програмите за развитиеи на селските региони, може да се осъществява от търговски банки, избрани чрез конкурс.