„Сиромаси с яхти за кока”, „Стигнахме американците по цени на нивите”, „Министри започнаха предизборно да "раздават" по-високи заплати”

„Сиромаси с яхти за кока", четем от първата страница на „Стандарт"
Циганите дедесари станаха яхтсмени. Бедняците Рангел и Благой се оказаха собственици на луксозна лодка, тъпкана с 500 кила кока. Испанската полиция закопча вчера четирима нашенци, които превозвали стоката от Суринам към Канарските острови. Там коката трябвало да бъде изхвърлена в морето, където друга яхта да я поеме и закара до Галисия. Операцията по разбиването на канала била планирана и извършена съвместно с родното МВР, съобщи за "Стандарт" министър Цветан Цветанов. Бандата била следена от месеци и ударена точно в момента на прехвърлянето на дрогата.

Двама от задържаните българи имали присъди в Испания за трафик на 3 тона хашиш. У нас пък полицията все още издирва собствениците на лодките Благой и Рангел.
Още по темата от „Стандарт"

„Стигнахме американците по цени на нивите" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „24 часа"
"Кога ще ги стигнем американците, че и задминем дори...", пееше Тодор Колев в зората на демокрацията. Днес, 20 години по-късно, вече сме го направили поне в едно нещо - цената на земеделската земя. Декарът у нас мина 1300-1400 лв., колкото струва и в най-плодородния американски щат - Канзас, заяви за "24 часа" зам.-шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.

Истерията от пазара на недвижими имоти с надутите цени на жилищата се е прехвърлил върху пазара на земеделска земя. Заради навлизането на играчи от други сектори, пострадали от кризата, се създавала изкуствена конкуренция в търсенето на земи, което вдигало цените.

Балонът и тук ще се спука, въпросът е кога, твърдят фермерите. Те се оплакват, че нямат никакъв шанс да се доберат до сделка със земя, за да увеличат стопанствата си.

В моя район в Южна България нивите се изкупуват от куцо, кьораво и сакато - доктори, адвокати, бивши, настоящи и бъдещи депутати, изобщо от всеки със свободни пари, твърди Христов.

Най-големите брокери били служителите в общинските служби по земеделие. Те разполагали първи с информация, че някой продава, защото при тях се пускали документите за издаване на данъчна оценка на имота. После уведомявали заинтересованите купувачи.

Така се оказва, че земя, която я работя от 10-12 години има друг собственик, а аз дори не съм разбрал, че се продава, коментира Христов. Така на зърнопроизводителите било много трудно да се снабдят със собствена земя. Затова и съотношението у нас било 80% наети ниви и 20% собствени, докато в Америка било обратното. Този начин на работа правел несигурен аграрния бизнес, защото всяка година парцелите можело да сменят арендатора.

Затова фермерите искат да се въведе минимален срок от 3 или 5 г. на договорите за наем и аренда. Това прави много трудна работата ни, рентите постоянно скачат и се различават драстично в различните райони, оплакват се арендаторите. Имало ренти и по 15 лв. на декар в полупланинските райони, през 30 до 60 лв. за голяма част от страната, до 100 и повече лева в Добруджа.
Още от статията на „24 часа"

„Министри започнаха предизборно да "раздават" по-високи заплати", разкрива от първата си страница „Сега"
След като стана ясно, че редица браншове се готвят за протести с искания за по-високи заплати, министрите започнаха щедро да обещават повишение на доходите в изборната 2013 г. След вътрешния министър Цветан Цветанов вчера за по-високи заплати заговориха министрите на образованието Сергей Игнатов и на отбраната Аню Ангелов. В същия тон се изказа и социалният министър Тотю Младенов. От Министерството на финансите вчера заявиха за "Сега", че проектобюджетът за 2013 г. още не е готов. И докато не стане факт, не е ясно дали и с колко ще се вдигат заплатите, плащани от бюджета.

"Имахме среща с премиера, с министъра на финансите, с председателя на Синдиката на българските учители и всички заявиха, че учителите заслужават и трябва да получат повече. Цялото правителство има желание от 1 януари, от следващата финансова година, това увеличение да стане факт, защото финансовите резултати на страната ни през последните месеци са изключително добри", заяви вчера във Варна Сергей Игнатов. Според него увеличението трябва да е повече от 30-те лв., поискани от учителите. През февруари учителските профсъюзи поискаха увеличението на основното възнаграждение да стане факт от май и се аргументираха с натрупани икономии в системата в размер на около 46 млн. лв.

Заплатите на учителите се определят от директора в зависимост от делегирания бюджет и броя на учениците в училището. В момента началната заплата на начинаещ учител е 450 лв. и не е променяна от стачката през 2008 г. Според министъра средната учителска заплата в страната е около 730 лв., а в някои училища надхвърля 1000 лв. За м.г. например педагозите са получили средно по 1355 лв. във вид на бонуси. Игнатов препоръча на учителите да работят по европейски програми, за да печелят допълнително. Според него само за тази и следващата година в образованието по линия на еврофондовете ще влязат 520 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Най-разбъркваният сектор", обобщава „Капитал Daily"
Ако има сектор, в който правилата постоянно да се променят и регулациите да бликат една след друга, тази година шампионът безспорно е бизнесът с преработването на мляко. Творчеството на земеделското министерство по отношение на мандрите започна с нова неясна, а и ненужна наредба, която ограничи производителите на сирене и кашкавал кога могат да произвеждат продукти от мляко и кога от заместители. Сега в закон ще бъде въведено правило всички договори за покупка на мляко да се регистрират. Все действия на свръхнамеса и със спорен ефект.

Две есенни свръхрегулации

Производителите на мляко и преработвателите ще бъдат задължени да сключват минимум шестмесечни договори, които трябва да бъдат регистрирани в областните дирекции по земеделие. Изключение за срока ще се прави само с писмено съгласие на животновъда. Това сочи нов проект за промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти в ЕС. От агроминистерството съобщиха, че тези текстове са залегнали в европейски регламент, който трябва да бъде приет и в България.

В документа обаче точно тези режими са пожелателни, а не задължителни.

Преди броени дни влезе в сила и още една важна промяна за този бранш - Наредбата за изискванията към млечните продукти. Така мандрите ще могат да произвеждат продукти със заместители на мляко веднъж на половин година и само след предварително уведомление до агенцията по храните от октомври, когато изтича преходният период за тази промяна. На този етап в сектора има нагласа за обжалване на изискването в съда, но окончателното решение за това ще се вземе на 15 септември.

Задължителни договори

Със законовите промени се въвежда задължително изискване за сключване на писмен договор между производителя и преработвателя на мляко за поне 6 месеца. Изключение от минималния срок може да се направи само с писменото съгласие на животновъда, се казва още в текстовете.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Новият политически сезон: Кадруване и лавина от закони" е водещото заглавие на „Труд"
Кадруване във важни институции - избор на 11 членове на Висшия съдебен съвет и на двама съдии в Конституционния съд; промени в Изборния кодекс и Закона за политическите партии след критиките от Европа и подозренията за злоупотреби на вота за президент и местна власт миналата есен; последен за мандата на ГЕРБ "предизборен" бюджет за 2013 г.; цял набор от закони по сектори. Това е само част от работата, която трябва да свършат депутатите в новата пленарна сесия. Тя стартира днес.

Още в първия ден комисията по правни въпроси, водена от Искра Фидосова (ГЕРБ), се захваща с изборите във ВСС. Избраниците ще представят новите правила за номинации пред посланиците от САЩ, Германия, Англия, Дания, Холандия и Финландия, след като и в последния си доклад Европейската комисия настоя за прозрачни правила, които ще следи под лупа. Седмица по-късно ще правната комисия изслуша 16-те мераклии за място в съдебния орган, след това ще е изборът.

Мандатите на двама съдии в Конституционния съд от депутатската квота - на Георги Петканов и Емилия Друмева, също изтичат т.г. и парламентът ще трябва да избере кой да ги наследи. Предстои и смяна на членовете на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Но техният мандат изтича чак на 19 декември т.г. и изборът не е толкова спешен. Сега всички кадри в комисията са назначени от тройната коалиция, но нищо чудно част от тях да запазят местата си, защото имат опит в "пребоядисването" и не е изключено ГЕРБ да ги припознаят. Подобна въртележка няма да е прецедент - управляващите вече "харесаха" за свои няколко членове на комисията по досиетата и те повтарят мандатите си. Подобен сценарий се случи и в Комисията за защита от дискриминация.

До края на септември в правната комисия, а вероятно и в пленарната зала ще минат и промените в Изборния кодекс и закона за партиите. По традиция около правилата за провеждане на избори, този път парламентарните догодина, депутатите се тресат от скандали. ГЕРБ и подкрепящите ги в момента РЗС замислят да вкарат местните партийни структури в регистри към областните управители, да забранят дублирането на имена или части от имена и абревиатури на партии и коалиции. Т.нар. поправка анти-Кунева на РЗС, предвиждаща забрана лидери на партии да участват в управлението на чужди финансови институции вероятно няма да мине.
Още от статията на „Труд"

„Банките с 393 млн. лв. печалба към края на юли", пише на първата си страница „Класа"
Българските банки са реализирали 393 млн. лв. печалба за периода януари - юли. Отчетеният ръст е в размер на 4,52%. В абсолютни стойности повишението е със 17 млн. лв. Само за юли положителният резултат е 69,5 млн. лв., като се увеличава с 14% на годишна база. Това сочат данните на БНБ, публикувани на сайта на институцията.

Основната причина за подобрението е намалението в разходите за обезценки, а именно със 110,3 млн. лв. или със 15% на годишна база до 630 млн. лв. за януари-юли 2012 г. Само през юли обезценките са за 88 млн. лв., което е спад с 24% на годишна база. При намаление на разходите за обезценки на лошите кредити със 110 млн. лв., печалбата се увеличава със само 17 млн. лв., тъй като има и намаление на нетния лихвен доход със 167 млн. лв до 1,7 млрд. лв. за януари-юли 2012 г.

Общата сума на активите на финансовите институции се увеличава с 0,6% (511 млн. лв..) През юли привлечените средства са се увеличили с 0,7% до 481 млн. лв. Най-много нарастват парите от нефинансовите институции - фирмите. При тях ръстът е 3,9% или 843 млн. лв. Намаляват обаче парите от кредитни институции - банки и компании, отпускащи заеми. Намалението е със 7,5% до 797 млн. лв.

През юли е регистриран най-високият от началото на годината теп на нарастване на депозитите от граждани и домакинства - 1,3% или 439 млн. лв. В резултат на това т. нар. Привлечени средства от населението достигат половината от целия ресурс в банковата система.
Още от статията на „Класа"

„Пак проблеми с туроператор, руснаци плащат два пъти почивката си", съобщава „24 часа"
С нови проблеми се сблъскват руски туристи в края на летния сезон в България. Те са пристигнали в България с руския туроператор „Чери тур", който обяви фалит. Клиенти на фирмата вече имаха неприятности в Хърватия и почиващите там 159 руски граждани, успяха едва вчера през нощта да се завърнат в родината си.

Операторът, приемащ в България туристите от прекратилата дейността си „Чери тур", предупреди, че клиентите й могат да имат неприятности при напускането на страната. Руска група, ползвала услугите на фирмата трябва да излети за Калининград във вторник, но днес сутринта представител на българския туроператор съобщи, че те могат да бъдат включени в черни списъци и да не бъдат пуснати от страната, тъй като техният отдих не е платен от „Чери тур".

В момента туристите очакват информация, дали полета им и трансфера са платени и по какъв начин ще могат да се завърнат у дома.

„Ростуризъм" ще се обърне към туристическите власти в България с молба да бъде решен този казус. В момента от хотелите искат от почиващите повторно да заплатят за нощувките си. Това заяви пред агенция Интерфакс ръководителят на обединението на туроператорите „Ростурпомощ" Едуард Кузнецов.

„Мога да кажа със сигурност, че хората няма да останат на улицата. „Ростуризъм" и „Ростурпомощ" са се заели с този проблем", каза Кузнецов.

Българска компания, работеща с „Чери тур", също настоява руските туристи повторно да заплатят своя престой. От компанията заявяват, че от руската фирма най-вероятно няма да получат нищо, а на почиващите парите ще им бъдат върнати от сключените предварително застраховки.

Руската Федерална агенция по туризма („Ростуризм") днес ще проведе разширено заседание на оперативния щаб по проблемите с туристите на туроператора „Чери тур", които в момента се намират зад граница, съобщи говорителят на ведомството Ирина Шчеголкова.
Още от статията на „24 часа"

"Акционерни промени в Прокредит банк", съобщава „Капитал Daily"
Втората по големина германска банка Commerzbank най-вероятно е продала дела си в българската Прокредит банк. Според бюлетина на Централния депозитар през миналата седмица (27 август - 3 септември) са били изтъргувани общо 21 586 711 акции на финансовата институция, което е 19.08% от капитала й. Точно толкова е делът, който Commerzbank притежава. Собственик на останалите 91 555 044 акции е германският Procredit Holding, в който основен акционер е германската финансова корпорация Internationale Projekt Consult (IPC). Commerzbank е акционер в българската финансова институция още от създаването й през 2001 г. Доскоро делът на германската банка беше 19.71% от "Прокредит", но след увеличението на капитала през 2011 г. намаля до 19.08%. До редакционното приключване на броя от двете финансови институции не отговориха на "Капитал Daily" на въпросите около прехвърлянето. Не е ясно и кой е купил дела - дали мажоритарният собственик или нов инвеститор. От БНБ не коментираха дали от тях е искано разрешение за придобиване на дял от външен инвеститор.

Стабилно представяне

Излизането на Commerzbank донякъде звучи логично, тъй като според германската преса в момента се обсъжда план за преструктуриране на банката, който предвижда и раздяла с клонове и инвестиции. В България Прокредит банк е среден по големина играч. Към края на юни 2012 г. активите й са 1.3 млрд. лв., което й отрежда 16-а позиция по този показател. Институцията остана стабилна по време на икономическите сътресения, като към края на първото полугодие на 2012 г. отчете печалба от 9.43 млн. лв., което е над два пъти повече спрямо същия период на миналата година (виж графиката). Основен фокус на дейността й е бизнес кредитирането главно на малки и средни предприятия. Банката е особено активна и във финансирането на проекти за енергийна ефективност. Въпреки стабилните й позиции делът в българската банка изглежда незначителен в портфейла на Commerzbank.

С осъществената през миналата седмица сделка "Прокредит" става поредната местна банка с промяна в акционерната си структура от началото на кризата. Преди три седмици 24.93% от капитала на Инвестбанк станаха официално собственост на вицепрезидента на оманския фонд Shanfari Group - Адил Саид Ахмед ал Шанфари. През миналата година близки до "Химимпорт" фирми придобиха мажоритарен пакет от Тексим банк. Пак тогава ирландската Allied Irish Banks продаде участието си от 49.9% в Българо-американската кредитна банка на бившия съсобственик в СИБанк Цветелина Бориславова.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Наказателните лихви падат", четем в „Стандарт"
Наказателните лихви и санкциите по просрочените дългове падат. Ако не сте си платили сметката за парно навреме или пък трябва да погасите суми към данъчните, вече ще плащате по-малко. Това става възможно с променената стойност на основния лихвен процент (ОЛП). От 1 септември стойността на показателя е закотвена от БНБ на рекордно ниско ниво от 0,04%. Това е и нов исторически минимум за лихвата в страната, след като месец по-рано тя бе 0.08 на сто. На 1 януари показателят бе 0.22. Традиционно ниският ОЛП е показател за стабилността на икономиката, по-слаб инфлационен натиск, силна валута и развитие на икономиката, коментират експертите.

От няколко години БНБ смени методиката за определяне на лихвения процент и той вече не влияе върху кредитната дейност на банките. Лихвите по кредитите и депозитите вече не зависят от основния лихвен процент. Сега той се изчислява на база овърнайт депозитите в банките. Това са парите, които остават по фирмените сметки и кеш оборотите, които се внасят в банките за една нощ.
Още от статията на „Стандарт"

„Нов скандал се разрази покрай търга за държавна земеделска земя", разкрива „Сега"
Земеделското министерство е обявило за продажба имоти, към които е имало интерес от наематели. При това на организираните преди месец търгове те са предложили да плащат годишно по-висок наем, отколкото е началната продажна цена на терените сега.

Така например 7811 дка в землището на с. Горни Лом, които се намират източно от връх Миджур в Стара планина, се предлагат с начална цена 61 лева на декар, а средната цена на имотите там е около 80 лв., съобщи Тома Белев от "Зелени Балкани". В края на юли е имало търг за отдаване под наем на по-голяма част от тези терени. Тогава Емил Цеков Петров е предложил годишен наем от 100 лева за декар и е бил готов да вземе под наем 11 от 16-те предлагани сега имоти срещу близо 127 хил. лв., съобщи вчера Mediapool. Той е обявен за победител в търга, но без ясна причина се отказва от сделката. Два месеца по-късно земеделското министерство предлага същите терени за продажба с компенсаторки. Пред Mediapool Илияна Миланова, упълномощена да представлява Петров, обяснява, че не знае дали той има интерес към търга за продажба с компенсаторки.

Общата стойност на площта от 7811 дка е 618 хил. лв. в поименни компенсаторни бонове. Ако обаче някой е имал вътрешна информация, че ще има такъв търг и се е снабдил с компенсаторки преди това, той би платил много по-малко.

"Сега" не успя да открие никой на телефона във видинската областна дирекция за отговор на въпроса защо тези терени са предложени на търга, след като явно към тях има интерес за аренда. Според Тома Белев две са възможностите за подобен интерес за изкупуване на планините с компенсаторки - изграждане на ветрогенератори или ски курорти.
Още от статията на „Сега"

„Земя за продан с компесаторки - за и против", обобщава „Труд"
След две години обещания в края на мандата си кабинетът "Борисов" се реши да организира търг за продажба на 154 000 дка държавни земи в 26 области на страната. Ниви няма да се продават само в Габровско и разбираемо, в София-град.

Противно на очакванията агроминистерството не направи нищо, за да промени действащите закони, и нивите ще се заплащат само с поименни земеделски компенсационни бонове, както задължава Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Пари в брой няма да влязат в хазната.

Още на 30 март 2010 г. кабинетът прие 60 антикризисни мерки. Седмата гласеше: "Предлагане на 900 000 дка авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 000 дка чрез търг". От всичко това в хазната трябваше да влязат 164 млн. лв. Ясно е, че от компенсаторки няма как да дойдат тези милиони.

Имаше и други сигнали, че държавните ниви ще се продават срещу кеш. Към 30 ноември 2011 г., когато тракторите на зърнопроизводителите напираха към София, земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че обмисля да продава активи на ведомството си, за да плати субсидиите им. До такава мярка обаче не се стигна.

Аграрният министър Мирослав Найденов обяви пред "Труд", че този начин за плащане е избран, за да бъде изчистена "една историческа несправедливост" и най-накрая да бъдат обезщетени хората, които вместо нивите на дедите си получиха при реституцията на земеделските земи само бонове. Сега те или ще могат да участват директно в търговете и срещу хартиите да купят земя, или да препродадат книжата си.

За година компенсаторките, чийто номинал е 1 лев, поскъпнаха почти тройно - от 30 ст. на 85 ст. за брой. Няколко десетки хиляди българи притежават такива книжа, а общият брой на боновете е около 311 милиона.
Още от статията на „Труд"

"Очакваме 10-15 на сто спад в индустриалното производство до края на 2012 г.", пише „Класа"
Между 10 и 15 на сто спад в индустриалното производство през второто шестмесечие очакват от Асоциацията на индустриалния капитал.

В интервю за Дарик в понеделник  председателят й Васил Велев заяви, че негативният тренд за второто полугодие ще бъде отчетен както спрямо периода януари-юни 2012-а, така и спрямо същия период на миналата година. Велев очерта като сериозни проблеми пред бизнеса забавените плащания от държавата, както и нереалистично високите минимални осигурителни прагове, договорени в част от браншовете. Спадът ще се усети силно и при експортно ориентираните фирми.

По думите на Велев 2012-а прилича на 2008 година, през лятото на която не се е знаело дали спадът на продажбите се дължи на Олимпиадата или има криза, но когато хората са се върнали от отпуски, се е оказало, че има криза.

Засега за настоящата година подобна оценка е рано да се даде, тъй като голяма част от съконтрагентите на бизнеса през август не работят - тенденция, характерна преди време за Италия и Испания, която сега е разширила обхвата си и към Франция и Германия.
Още от статията на „Класа"