"След 40 години - по-бедни и по-стари", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
България трябва спешно да започне реформи в ключови сектори, за да намали неблагоприятните ефекти от все по-застаряващото население. Очакванията са след около 40 години работещите хора, т.е. тези, които създават добавената стойност в икономиката, да са с 40% по-малко. Това става ясно от изготвен от Световната банка доклад, озаглавен "Смекчаване на икономическото въздействие от застаряването на населението".

В документа се посочва, че България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад на съотношението между застаряващо и население в трудоспособна възраст, а това ще засили натиска върху икономиката и държавните финанси. Причината - делът на работещото население е ключов фактор за нивото на доходите. Ако те не растат, икономиката също няма да върви нагоре.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Ведомства ще се състезават за пари" е заглавиe от в. "Труд"
Елементи на реално програмно бюджетиране се готви да въведе от догодина кабинетът "Орешарски". Това стана ясно от изказване на финансовия министър Петър Чобанов в блиц контрола пред парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Най-вероятно министерствата няма да получат 100% от бюджетите си, а част от средствата ще бъдат отделени в резервен фонд в централния бюджет. Ведомствата ще се състезават за парите в него с конкретни проекти, които насърчават растежа и заетостта. Те ще се оценяват по конкретните резултати, които трябва да бъдат постигнати. Целта на модела е да стимулира ведомствата да работят за конкретни цели и да оптимизират разходите си. Идеята е на твърде ранен етап и подробностите още не са ясни. Тепърва предстои моделът да бъде обсъден с министрите.
Прочети още от в. "Труд"

"Не плащаме тока, ако сметката е надута с 50%" четем на първа страница във в. "Монитор"
Клиентите на енергото ще имат право да не платят сметката си за ток, ако тя е с 50 на сто по-висока в сравнение със средната за 6 месеца назад. Едва когато съответното ЕРП им докаже, че те реално са консумирали повече киловатчаса енергия, те ще трябва да се издължат. Това последно е записано като текст в поправките на енергийния закон, които днес се внасят в Народното събрание. Освен това с промените ЕРП-тата ще бъдат задължени да напишат черно на бяло в сметката на хората, че имат това право.
Първоначално се предвиждаше процентът на увеличение на сметката, при който човек има право да не плаща, да е 30 на сто. Освен това сравнението щеше да се прави спрямо същия месец на предходната година.
Вносителите от БСП обаче са се съгласили на компромисен вариант.
Причината е, че тази година човек може да е ходил на море през август, а миналата - през юни и тогава сравнението няма да е точно, обясни червеният депутат Явор Куюмджиев, който е един от вносителите на законовите поправки. Той съобщи още, че освен обсъжданите досега промени, се внася една изцяло нова. С нея в закона ще се запише текст, който изрично забранява на енергото да спира тока в петък.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Който и да победи в Германия, ще ни донесе проблеми", пише в. „24 часа"
Всички обичат Ангела. И всички искат тя пак да е канцлер - за трети мандат. В Германия, в чужбина и в частност в България. Това е обяснимо най-малкото от психологическа гледна точка. Рязка промяна на курса след толкова години криза, която все още не е приключила, не е по силите на никого.
Германия успя да устои на всички финансови бури и икономиката се развива прекрасно. Това е и основното послание в предизборната кампания на сегашния канцлер Меркел: "Ние имахме четири добри години!" Внушението е: ако искате още четири добри години, изберете мен. Дори и основният противник на Ангела Меркел - Южна Европа, и страните, притискани от нея да правят убийствени
реформи и съкращаване на социалните си ангажименти, са склонни да преглътнат трети неин мандат по простата причина, че под натиска на конкуренцията на социалдемократите тя доста смекчи тона. Сега тъкмо демонстрира, че е готова да одобри и харченето на пари за създаване на работни места, а не само пестенето им.
Прочети още от в. „24 часа"

"Световната банка иска 2% увеличение на осигуровките" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Само при увеличение на осигурителните вноски и постоянно повишаване на изискванията за пенсиониране системата на общественото осигуряване в България има шанс да издържи в бъдеще, когато заради тежката демографска криза един на всеки трима българи ще е над 65 г., а в трудоспособна възраст ще е само половината население. Това предричат от Световната банка в свой доклад за смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението.

Осигурителните вноски трябва да се вдигнат поне с 6%, за да се запълни дупката в бюджета, са изчислили авторите на доклада. От Световната банка обаче признават, че това би се отразило негативно на бизнес средата, затова предложението е осигуровките да се вдигнат с 2%. Не е много ясно обаче как ще се мотивират младите да внасят по-големи осигуровки, след като прогнозите на банката са в бъдеще все по-малко хора да могат да изпълнят условията за пенсиониране. За да се гарантират техните права, идеята е да се мисли за универсална пенсия, която да се получава от възрастните без право на пенсиониране. Системата и сега осигурява пенсия за хора с недостигащ стаж, стига да имат поне 15 години осигуряване и да са навършили 65 г. и 8 месеца. Има и социална пенсия за старост, която се дава на възрастните над 70 г. срещу подоходен критерий. Проблемът е, че пенсиите у нас, както и заплатите, са изключително ниски, поради което над половината от българите са застрашени от бедност. Въпреки това от банката са категорично против увеличение на парите за старост с политически решения, а не според разписани правила.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Без ипотеки до живот", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Да се сложи край на заробващите ипотеки до живот. Тази идея е залегнала в пакет от проектозакони, подготвяни от група депутати от БСП и ДПС. Предвижда се въвеждане на 5-годишна давност за лошите ипотечни кредити, както и дългът към банката да се отписва поне наполовина при отнемане на единствено жилище. Очаква се текстовете да са готови до месец. Все още се умува дали давността да е само за лошите ипотеки, или да включва и потребителските кредити.
Друга идея е да се забрани на банките произволно да оскъпяват кредитите. Обсъжда се лихвата да бъде обвързана с международен индекс.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Новото министерство ще вдига строителния бранш на крака", пише в. "Капитал Daily"
Опитите на представители на управляващата коалиция от БСП и ДПС наред с министър Иван Данов да обяснят необходимостта от новото Министрство на инвестиционното проектиране (МИП) в деня, в който ГЕРБ внесе вот на недоверие по политиката на кабинета "Орешарски" в тази област, отново не дадоха очакваната яснота. Вместо това нараснаха въпросителните около връзката на новото ведомство с изразходването на средствата от европейските програми.

Къде е политиката
"Внесеният вот е за политиката в областта на инвестиционното проектиране, но всъщност такава политика няма", каза бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, която сега е депутат от ГЕРБ.

По думите ѝ инвестиционното проектиране е било обявено като приоритет на кабинета, но след 4 месеца управление "тази политика няма конкретика, няма детайли, няма приоритети, няма визия". Според Павлова това министерство е създало хаос и ступор в администрацията, което сериозно е забавило строителния и инвестиционния процес в страната в много категории.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Борисов най-добре знае защо няма да има магистрала "Хемус"", пише в. "Сега"
Дали ще има магистрала "Хемус" и ще се плаща ли пътуването по нея, докато на юг си карат безплатно по "Тракия"? Политическото безсилие на бившия премиер Бойко Борисов и вицепремиерката му Лиляна Павлова изведнъж стреснаха обществото с тези въпроси. Към тях се включи и президентът Росен Плевнелиев, който заподозря "национално предателство". Причината е, че най-накрая някой от управляващите - в случая регионалният министър Десислава Терзиева - се осмели да каже, че магистралните ни мечти се простират далеч извън чергата.

Отдавна е известно, че европейските пари няма да стигнат до "Хемус", защото не са безкрайни, а и бюджетът на оперативна програма "Транспорт" за следващия период засега е най-сериозно орязан спрямо останалите програми - с 400 млн. евро. Европа не иска да инвестира в магистрали, а в наука. Очакваните 1.5 млрд. евро, които България ще получи за следващите 7 г. за инфраструктура, са предопределени отдавна.
Прочети още от в. "Сега"

"Иде ромска вълна на пазара на труда" пише в. „Труд"
Между 9 и 19 на сто от влизащите на пазара на труда в България са роми. Вероятно делът и влиянието на тези хора през следващите години ще се увеличава. Това е записано в доклада "Смекчаване на икономическото въздействие от застаряването на населението", подготвен от Световната банка. Затова от финансовата институция препоръчват българската държава да "адаптира публичните услуги към нуждите на този етнос".
Световната банка обръща внимание и на проблема с бедността. Според данните с дял от 50 процента на хората, които живеят в материални лишения, страната ни категорично е в най-лошо положение в рамките на ЕС. От банката посочват и че делът на бедните надхвърля 60 процента от населението на възраст над 65 години. Възможните варианти за финансирането на приемлив жизнен стандарт са свързани с отлагане на пенсионирането, помощ от работещите членове на семейството и увеличаване на публичните трансфери за възрастните, посочват от финансовата институция.
Прочети още от в. „Труд"

"България с най-евтиното жито в света", четем във в. "Монитор"
В момента българското жито е с най-ниска цена в света - 280 лева за тон, а средната му продажна стойност е с 40 на сто по-ниска спрямо същия период на миналата година. Спад в цените има навсякъде, но у нас намалението е най-голямо, в САЩ свиването е най-малко - 28 на сто, а средното намаление е около 30 на сто, уточниха вчера от Софийската стокова борса. Основна причина за сгромолясването на световните пазари е голямата реколта за сезон 2013 - 2014. Зърнопроизводителите по света ще приберат в складовете си 709 млн. тона пшеница, което е с 53,7 млн. тона повече от тази година. В Евросъюза също има голямо изобилие и реколтата е 143 млн. тона. Независимо от голямата конкуренция експортният потенциал на страните от ЕС е 23 млн. тона. Страните от Черноморския басейн обаче имат готовност да изнесат 36 - 37 млн. тона. Нивата, на които се продава пшеницата в момента на ССБ, са около 290 лв./т. На практика това обаче е същата стойност, както преди пет години уточни Антонина Белопитова, директор в Софийската борса. През 2012 година обаче сделките са сключвани на нива 480 лв./т без ДДС.
Въпреки съмненията на производителите за картел на пазара на пшеница, според директора на борсата Васил Симов не може да става дума за подобно договаряне, защото конкуренцията в бранша е много голяма.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Греков: 250-300 млн. лева ще бъдат изплатени на земеделците до края на годината", пише в. „24 часа"
Около 250 - 300 милиона лева ще бъдат изплатени на всички земеделски производители до края на годината от актуализацията на бюджета. Това е решението и мнението и на премиера Пламен Орешарски, съобщи министърът на земеделието и храните Димитър Греков пред журналисти.
"В актуализацията на бюджета, са предвидени средства от 20% до 30%, за да бъдат изплатени средства не само на зърнопроизводителите, а на всички земеделски производители. За съжаление, през последните седмици това, което чуваме от Европа е, че тези средства ще бъдат върнати на 2 януари 2014 г. Тоест това не е добре за бюджета, но обещанията, които сме приели на срещата при премиера Пламен Орешарски, си остават. Първо беше договорено да се направят 20 или 30% предварителни плащания и затова сега ДФЗ стриктно проверява всички тези заявени средства", каза Греков.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Данъчни с униформа спират на пътя", пише в. "Стандарт"
Данъчни с униформа ще спират камиони и коли за проверка на пътя. Униформата ще има знаци, които ясно се виждат и през нощта, като тя ще се утвърждава от изпълнителния директор на Националната агенция за приходи. Това гласят подготвените от Министерството на финансите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Движещите се автомобили ще се спират от данъчните на специални фискални контролни пунктове на територията на цялата страна. Местата на тези пунктове също ще се утвърждават от шефа на НАП. При преминаване през пунктовете задължително ще се спират всички камиони над 3 тона, а по-малките превозни средства - при съмнение, че превозват рискови за хазната стоки. Такива стоки са например захар, плодове и зеленчуци, месо, строителни материали, зърно, но пълен списък на стоките ще бъде определен от НАП. При спиране на камиона, ако в него има някоя от рисковите стоки, превозното средство ще се запечатва с надпис "Висок фискален риск", ще се слага пломба с GPS и ще се посочва дали стоката е за доставка в страната, за износ, или влиза в България. Стоката ще може да се разтовари само в присъствие на данъчен в предварително определен ден и час или да напусне страната през определен граничен пункт.
Прочети още от в. "Стандарт"