Бил Грос, един от най-успешните финансови инвеститори в света, споделя опита си пред списание Fortune. Името му наскоро влезе в заглавията на новините като основател и главен мениджър на PINCO: фондът, дал работа на Алан Грийнспан, бившият председател на Федералния резерв

Мисля, че за бонове е най-добре да се говори шепнешком, или още по-добре, съвсем набързо - да си кажа своето и след това да спра, преди да сте загубили и малкия интерес, който сте си мислили, че имате. Мен лично вече не ме безпокои техният второразреден характер. Всъщност първото нещо, което разбрах, когато стъпих на пазара на бонове през 1971 и вие трябва да сте наясно, преди да продължите да четете нататък: боновете не правят толкова пари, колкото акциите, така че те са като девойки, с които никой не иска да танцува на първия им бал - канят се на танц само от състрадание, пиянство или богат баща.

Все пак те имат своя чар: те са по-малко волатилни, осигуряват по-висок и по-устойчив източник на текущ доход и ви позволяват да спите по-спокойно нощем. Те стават за добри съпруги и дълготрайни бракове, докато акциите - е, добре, акциите са нещо като забежка. В един момент се чувстваш добре, в следващия си навън, чудейки се пред затворената врата какво по дяволите се е случило.

Така че подбирайте мъдро с кого ще имате връзка. Точно сега не е трудно да се види привлекателността на акциите. Корпоративните печалби като част от БВП са на рекордни нива, глобализацията позволява на американската икономика да избегне унищожителното пръсване на сапунения мехур с недвижимите имоти, който сами си надухме, а оценките P/Es (цена/доходност на акция) са на разумно равнище.

А пък боновете са тръгнали на някакво „магическо мистериозно турне" (особен албум на The Beatles, бел.ред.), като Трежъри предлага лихви, по-ниски от това, което може да се получи в уважаваща се банка. И тогава защо някой да си прави труда и да се обажда на брокера си, да купува чрез него няколко бона или бонов фонд и да се нагласи да чака за лихва, по-малка отколкото може да се получи в банката?

Е, тъкмо в това се състои мистерията. Част от обяснението идва от факта, че сегашните лихви на Трежъри боновете са в известна степен изкуствено ниски, което е друг начин да ти се подскаже, че боновете може би са надценени. Техните ниски лихви, 4.6 до 4.8 % в момента когато са писани тези редове, са резултат от разкоша на чуждестранните централни банки.

Тези финансови левиатани, които държат трилиони долари от надвишения на резервите си (които техните държави правят, като ни продават плоски екрани и Тойоти), използват гущерите си за да купуват повече от две трети от всички бонове на Трежъри, които Чичо Сам пуска напоследък. А според някои измервания те ги изкупуват всичките.

И тъй като отчасти целите им са да поддържат цената на долара и да намаляват скъпостта на собствените си валути (чети японска йена и китайски юан), купувачите са сравнително нечувствителни към ниските лихви. По мои оценки, благодарение на чуждестранното търсене на бонове, в момента лихвите им са с половин процент, или 50 базови пункта, както казваме ние боновите спецове, по-ниски.

Петдесет базови точки по-ниско е друг начин да се каже, че боновият пазар може би е с 5% надценен. Но това не значи, че не трябва да идвате на купона. Продадохте ли акциите си на IBM, след като компанията обяви програма за обратно изкупуване за $15 млрд.? Трудна работа - вие и пазарът вдигнахте цената с $5 за акция, за да притиснете компанията колкото можете повече.

Същото е и тук. Цената на петрола се вдига, това вкарва повече пари в ръцете на тези, които рециклират петро-долари. Ако американците купуват повече вносни стоки от Китай и Япония, става същото. Така че докато ниската лихва на Трежъри може да ви каже нещо, потенциалната й ценова оценка може да е функция на съвсем различно явление.

Бернанке и Фед? Със сигурност, те още имат касателство. Но силата зад средните и дългосрочните краища на кривата на лихвата на Трежъри остава в очевидните, но понякога и неизвестни чуждестранни купувачи, които сега държат по-големия дял от всички бонове на Трежъри. Това значи, че цената на боновете може да се покачи - лихвите да паднат - ако продължим да купуваме все повече задморски стоки, а доларите да ни се върнат под формата на покупки на бонове.

Следващата статия, която ще прочетете, ще бъде от някой гуру на акциите, който сигурно ще ви донесе повече пари. Но продължавайте да проверявате какво става с боновете, момчета, защото аз ще ви помогна да спите по-добре нощем - ако са рекли Япония и Китай!

Превел Димитър Събев