„Станишев харизал квартирите на МС”, „2010 г. ключова за пазара на ваканционни имоти”, „Похитители във facebook”, „Здравната реформа направи рязък завой”

„Станишев харизал квартирите на МС", разкрива от първата си страница „Монитор"
По времето, докато Сергей Станишев стопанисваше имуществото на Министерския съвет, хора, които нямат нищо общо с институцията, са ползвали жилища от нейния фонд срещу символични суми. В нарушение на закона соцлидерът не си е направил труда да актуализира наемите за квартирите. Така новодомците са получили истински подарък от бившия министър-председател, заплащайки нищожни суми, за да живеят в държавните апартаменти. За капак през юли МС предложил да прехвърли 22 от своите квартири на Софийската областна управа. Към края на същия месец ведомствените жилища са наброявали 61. Сензационната информация е поместена в доклада от възложения от парламента на Сметната палата одит за изпълнението на политиката "Определяне на националните приоритети и координация на политиките" и на програмите „Национален компенсационен жилищен фонд" и „Администрация" на институцията.

На всичкото отгоре по времето на Станишев МС не е изпълнил ангажимента си да компенсира хората с дългогодишни жилищноспестовни влогове. За сметка на това през първите седем месеца от годината финансовият министър в предишния кабинет Пламен Орешарски е пипал бюджета на "Дондуков" 1 цели 16 пъти, докато не е надул разходите на институцията, включително на администрацията в нея с почти 6 млн. лв. Така харчовете са нараснали до 59,6 млн. лв.

В доклада, който вчера бе внесен в НС, се посочва, че от януари до юли тази година 1262 правоимащи лица с многогодишни жилищноспестовни влогове са били компенсирани с общо 8223 хил. лв. Пари за други 1455 души обаче не са намерили. Необходимите средства за тяхната компенсация са в размер на 9515 хил. лв. Забавеното изплащане на дължимите компенсации е предпоставка за завеждане на искови дела срещу НКЖФ, отчитат експертите от Сметната палата.
Още от статията на „Монитор"

„2010 г. ключова за пазара на ваканционни имоти", съобщава от първата си страница „Пари"
Предстоящата 2010 г. може да се окаже ключова за бъдещето на пазара на ваканционни имоти у нас, прогнозират експертите от инвестиционната компания ГрийнЛайф. Според анализаторите пазарът през първите месеци на 2010 г. ще се движи от руските купувачи. Те търсят максимална отстъпка в цената, обясниха от компанията.

Клиентите ще продължават да търсят лукса и да харчат повече, отколкото са предвидили в бюджета си, обясняват експертите. В момента - клиент, който обявява бюджет от 30 хил. EUR, купува апартамент в Банско за 86 хил. EUR, посочиха от компанията.

Изминалите през есента изложения за имоти в Русия не показаха съществени разлики в поведението на купувачите, обясни Мариана Даскалова, търговски директор в ГрийнЛайф. По думите й последното тримесечие на настоящата година не се различава с нищо от предходното. Това ни дава основание да не очакваме драстични промени и през първите три месеца на 2010 г., допълни търговския директор на компанията. Според нея основания за оптимизъм и реално по-добри резултати на родна почва можем да очакваме след месец май догодина.
Още от статията на „Пари"

„Похитители във facebook", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Похитителите на Румен Гунински са пращали посланията си през Фейсбук. Това разкриха пред "Стандарт" запознати с разследването. Бандитите са прибегнали към интернет, защото са се опасявали, че телефоните им ще бъдат засечени и подслушвани. Те са се включвали в групата "Румен Гунински - Ние сме с теб". Съобщенията на бандитите са отправяни към приятелката на отвлечения студент - Вихра Панчева.

Те се появяват в дните, когато са плащани трите вноски от откупа в размер на 300 000 евро, твърдят запознати. Ченге от спецслужбите, което наскоро е уволнено, е замесено в отвличанията през последните години. Полицаят е избирал жертвите и е насочвал бригадата за похищения. На мушката попадали мастити бизнесмени, които биха платили откуп за близките си.
Още по темата от „Стандарт"

„Здравната реформа направи рязък завой", съобщава от първата си страница „Дневник"
Представата за предстоящата реформа в здравноосигурителния модел, обявен преди десетина дни от министър Божидар Нанев, претърпя драстични промени, след като вчера председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов обяви предложенията на ГЕРБ по въпроса. Те се оказаха доста по-различни от идеите на министъра, като основното разминаване е за мястото и ролята на частните здравни фондове. Според Иванов в тях трябва да се осигуряват само работещите, а хората, за които плаща държавата, да останат в здравната каса, докато концепцията на Нанев предвижда частните фондове да се конкурират за допълнителния задължителен пакет от медицински услуги и всички граждани да се осигуряват в тях.

Моделите и на двамата стъпват върху общата база, според която през 2011 г. всички здравноосигурени ще бъдат задължени да се осигуряват допълнително, а вноската  ще бъде увеличена от 8% на 10%. Касата ще продължи да покрива основния пакет от услуги, който ще включва лечението на социално значимите заболявания. Ще има и втори задължителен пакет, осигуряването за който ще става във фонд по избор, включително и в НЗОК.

От този избор при варианта на Иванов обаче се лишават пенсионерите, децата, социално слабите и всички, чиито здравни вноски се плащат от държавния бюджет, а те са повече от 4 млн. души. "Така отговаряме на всички, които повдигат въпроса редно ли е публични средства да се дават на частни фондове. Обществени средства няма да се превеждат на частните фондове, а в тях ще отиват само пари от личните вноски на здравноосигурените", обясни председателят на ресорната комисия в парламента. Според него средствата, акумулирани за допълнително задължително осигуряване на работещите, са лични и няма да се делят с работодателите. Допълнителните 2% здравна вноска ще се плащат върху реалните доходи, включително и наемите, предвиждат лансираните от него промени. Засега не е ясно как ще бъдат преразпределяни хората, които пропуснат да посочат фонд за допълнителното осигуряване. Това се получи в големи мащаби при избора на пенсионен фонд и се стигна до служебното им разпределение.

Другата съществена разлика между двата модела е свързана с печалбата на частните здравни фондове. Лъчезар Иванов предлага те да имат правото да формират печалба две години след старта на реформата. Преди това те ще могат да я реинвестират в осигуряване на офиси във всички областни центрове и изграждане на информационната си система, която трябва да е съвместима с тази на здравната каса. Според министър Нанев частните фондове не трябва да генерират печалба, а точно както здравната каса, да отделят най-много 2% за административни разходи при обслужване на клиенти.
Още от статията на „Дневник"

„Държавата едва събра пари за социални помощи и заплати", информира от първата си страница „Сега"
Държавата изпитва сериозни затруднения да покрива редовните трансфери от бюджета и превежда със закъснение социални помощи, детски и заплати, установи проверка на "Сега". За втори път, откакто през лятото новите министри встъпиха в длъжност, социалнослабите не получиха навреме социалните си помощи, детските надбавки и интеграционните добавки за хора с увреждания. В някои райони това отново породи напрежение.

Особено тежко е положението и в Министерството на отбраната, където бяха забавени плащания към дипломатите ни в НАТО, бойците в Афганистан и наши и чужди доставчици. Причината е, че хазната е на над 0.5 млрд. лв. дефицит.
Според социалното министерство причината за забавянето са закъснели преводи на средства от ведомството на Симеон Дянков. От пресцентъра на МФ контрираха, че ведомството вече е превело парите, но не успяха да кажат кога точно е станало това. Сумата, необходима за забавените социални плащания, е 65 млн. лв.

Финансистите трябвало преди всичко да осигурят редовното плащане на членския внос на България в общия бюджет на Европейския съюз, обясниха за "Сега" запознати с процедурите. За 10 месеца страната ни е внесла 618 млн. лв. в хазната на ЕС, като през октомври - последния месец, за който има официални данни, сумата е била 86.4 млн.

Въпреки оплакванията социалното министерство увери, че до крайния срок по закон - 30 ноември, на всички регионални дирекции "Социално подпомагане" са преведени необходимите средства за изплащане на помощите. Тъй като това е станало в последния момент, на някои места хората могат да си получат парите едва днес. Подобна беше ситуацията и през август, когато парите закъсняха с около седмица. Тогава от АСП обясниха, че по закон изплащането започва след 15-о число и се прави до края на месеца, така че забавяне на практика няма. През септември и октомври драми с помощите нямаше, макар че бюджетът на социалното министерство вече е изчерпан на 100%. Хората бяха свикнали при старото правителство към 16-о - 17-о число вече да си харчат парите и сега започват да обсаждат службите за социално подпомагане в средата на месеца.

До последно чакаха пари и ресурсните учители, разбра "Сега". Те са към министерството на образованието и също получават заплатите си след преводи от финансовото. Възнагражденията им са преведени едва вчера. Обикновено те получават парите си на 26-о - 28-о число. За разлика от тях преподавателите от училищата на общинска издръжка са взели заплати още на 27-и.
Още от статията на „Сега"

„НКЖИ разпродава имоти, очаква до 60 млн. лева от тях", информира от първата си страница „Класа"
Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) ще обяви търг за продажба на сгради и терени. Очакваните постъпления са около 50-60 млн. лв., а с тези пари ще се връща краткосрочен кредит от 10 млн. лв., взет от дружеството, за да осигури заплатите на работниците си до края на годината, съобщи вчера новият генерален директор на компанията Милчо Ламбрев. Заемът е взет от Алианц банк- България след провеждане на търг по Закона за обществените поръчки. Срокът му е 6 месеца при лихва 6,25%. Ламбрев не уточни кои точно имоти на компанията готвят за продажба, като обясни, че в момента тече процедура по изясняване на актовете на частна държавна собственост. По думите сред нарочените имоти има 3-4, които са с неясна собственост.

НКЖИ е изготвила план за преструктуриране, който предвижда съкращения в централното управление и в регионалните звена на дружеството. Очакваният икономически ефект е за над 4 млн. лв. годишно. Според тази реформа трябва да се закрият 5 от 8 дирекции, а броят на отделите да остане 21. Броят на регионалните поделения ще се запази, а ръководният екип ще бъде намален с 23%.
Още от статията на „Класа"

„София влиза в компютър", разкрива „Стандарт"
Плановете на всички сгради и улици в София влизат в компютъра. Огромният архив на общинската дирекция "Архитектура и градоустройство" ще бъде сканиран, съобщи главният архитект Петър Диков. До 2-3 години регулационните, застроителните и инженерните планове ще имат цифрови копия.

Мащабният ремонт в сградата на общинското сградоустройство, който Диков започна преди няколко месеца, вече е почти приключил. Гишетата и архивът са готови, остават леки довършителни работи. Идеята на цялата реконструкция е, хората, като дойдат, да получат цялата услуга на едно място, обясни главният архитект. Когато се иска заверка на скица, тя се взема от служителите, проверява се в архива, правят й се копия, заверява се и се подпечатва. Досега имаше една доста порочна практика чертежите да се изнасят извън сградата на ДАГ, за да се правят копия в частни копирни центрове, разказа Диков. Това носело рискове, защото и един милиметър да се промени границата на имот, в реални размери грешката е в метри. Сега плановете нощували в архива на общинската дирекция. Самият архив пък е изцяло променен и реновиран. Доскоро той представлявал влажно мазе с тонове чертежи в папки и рула. Сега е подреден по специална система, като чертежите са наместени в стелажи на релси. Така цялата информация е събрана на максимално тясно място и има още една трета свободно пространство. По думите на Диков, когато се изработят цифровите копия, архивът ще се премести на друго място, а стелажите ще се пригодят за електронната информация. Плановете на главния архитект включват и изграждането на кадастрален архив, работата по който вече е започнала.
Още от статията на „Стандарт"

„Гърция свива инвестициите, но още е в Топ 3 у нас", съобщава „Пари"
Бизнесът между България и Гърция от години се развива доста активно, но и той не беше подминат от кризата. Инвестициите на гръцките компании у нас за полугодието са се свили над 4.3 пъти до 53 млн. EUR, показва статистиката на БНБ. Двустранната търговия също беше засегната и за шестмесечието износът на стоки от България за Гърция намалява с 35.16% до 265.2 млн. EUR, а вносът на стоки оттам - с 24.6% до 241.8 млн. EUR.

В момента представителите на гръцкия бизнес, както и на всички останали без значение от националността са по-предпазливи. Но както казва посланикът на Гърция в България Н. Пр. Данаи-Магдалини Куманаку: Въпреки кризата българската икономика все още има изключителен потенциал, а гръцкият бизнес е тук, за да остане.
Позиции
Въпреки негативната тенденция за полугодието южната ни съседка все пак успява да запази мястото си в Топ 3 на инвеститорите в България. Тя е бронзовият медалист сред държавите, които имат вложения в България, като размерът им вече възлиза на близо 2.8 млрд. EUR. Пред Гърция са само Австрия и Холандия.

Фирмите, които имат вложения у нас, работят в редица сфери - от леката промишленост до финансовия сектор, където дори са окупирали дял от около 29%. Над 4 хил. компании с гръцки капитал работят у нас. Над 80 хил. са българите, заети в гръцки предприятия.

Българският бизнес обаче все още е сравнително слабо представен в Гърция, което беше отчетено дори и миналата седмица по време на визитата на президента Георги Първанов в Гърция. Размерът на инвестициите от България към Гърция е 31.4 млн. EUR за 2008 г., като те се задвижват от 2005 г. насам.
Още от статията на „Пари"

„Българските предприятия вече внасят ток на по-изгодни цени", съобщава „Дневник"
Кризата доведе до парадокс на пазара на електроенергия. В резултат на намалението на тарифите в региона няколко предприятия в България вече внасят по-евтина електроенергия, съобщиха търговци пред "Дневник". Те обаче отказаха да посочат имената на клиентите си и количествата, които им доставят.
Едновременно с това от 2010 г. индустрията ще купува още по-скъп ток в България заради увеличения акциз, който ще покачи цената с около 1 лв. на всеки мегаватчас. Очаква се и централите да поискат повишение на енергията си, което ще вдигне още цените на свободния пазар. Тарифите на него се оказват неконкурентни и по-високи в сравнение с тези на регулирания пазар.

Енергийният регулатор определя квоти, които централите трябва да продадат на НЕК, с което се ограничава свободата на пазара. Клиентите на електроразпределителните дружества също нямат стимули да излязат на свободния пазар. В същото време търговците плащат глоби на централите, ако заявят определени количества електроенергия, а след това се откажат от тях.
"На свободния пазар предлаганата цена е по-висока от тази в региона. Енергия почти не се изнася и сделките са основно на вътрешния пазар. Наши членове не внасят електроенергия", коментира председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов пред "Дневник". Той обясни, че основната причина е свързана с недостатъчната степен на либерализация на пазара. Само 20% от него е отворен и на него се търгуват около 600 мВт електроенергия годишно. В момента предприятията купуват от свободния пазар на цена от 73-75 лв. до 80 лв. за мВт.
Още от статията на „Дневник"

„Ски картите у нас най-скъпи в Европа", разкрива „Монитор"
Родните ски карти са най-скъпите в Европа, като цената се изчислява не в абсолютна стойност, а в дължина на километрите, които могат да се изминат с едно спускане. Това каза за "Монитор" Димитър Павлов, шеф на голяма туристическа агенция.
В Банско картата за шест дни за 70 км писти е 145 евро, т.е. по 2,07 евро на км. В австрийски курорт за 201 км спускане сумата е 185 евро. Като цяло цените в Австрия варират между 0,94-0,66 евро/км. По 1,25 евро/км се плаща в Италия и по 0,70 цента във Франция. Да не говорим, че двойно и тройно по-дългите писти означават два или три пъти по-малко чакане на опашки по лифтовете. И още една подробност за западните курорти - цените в заведенията край ски станциите не се променят според сезона.

Опитите на представители на бранша да представят австрийските или френските курорти по-евтини от нашите е манипулативно обаче, коментират туроператори, защото се сравняват цени на двузвездни места за настаняване там с пакети на четиризвездни хотели у нас.
Още от статията на „Монитор"

„Туризмът отново разчита на сърби и македонци", съобщава „Дневник"
"По-хубава новина отдавна не сме чували." Така председателят на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) Донка Соколова посрещна решението на ЕС от 19 декември да отпаднат визите за македонските и сръбските граждани. Туристическият бранш се надява, че с края на тригодишната сага на тежки процедури по издаването на входни документи, довела до срив в посещенията от западните ни съседи, сърбите и македонците ще се завърнат и това ще се усети още през зимния сезон.
Пазари с потенциал
Допреди членството на България в ЕС сръбският и македонският пазар бяха сред най-бързо растящите за българския туризъм. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2006 г. над 1 млн. туристи от Сърбия и Македония са посетили курортите в страната. Веднага след въвеждането на входните документи обаче броят им буквално се срива. През 2007 г. малко над 83 хил. македонци са дошли в България с туристическа цел, сърбите са били около 138 хил.

"Тези туристи не са изгубени, те познават и обичат страната ни, но въвеждането на визите усложни изключително пътуванията", каза пред "Дневник" Николай Мончев, който от 10 години води македонски туристи в България. Мнението на председателя на контролния съвет към Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) Ирина Найденова е сходно. "Ние имахме много стабилни отношения с колеги от тези страни, но въвеждането на визите доведе до силен отлив на туристи", коментира тя, припомняйки, че през последните три години многократно сдруженията от бранша са настоявали да се подобри работата на консулските служби.

Сега надеждите са, че българският туризъм бързо ще върне позициите си на тези пазари, "има много предпоставки за това", смята Найденова. Според председателя на БАТА Донка Соколова е напълно възможно туристите от Македония и Сърбия да компенсират очертаващия се спад през зимния сезон от Русия, където все още има проблеми с издаването на визи. "Допреди няколко седмици имаше много голям интерес от Македония за коледните празници, но македонското министерство препоръча да не се пътува до България заради свинския грип и резервациите бяха анулирани", съобщи управителят на "Балкантурист" Недялка Сандалска. По нейна информация първите групи с македонски туристи ще почиват в Боровец през януари.
Още от статията на „Дневник"

„Държавният транспорт трябва да се управлява като частна фирма", казва в интервю за „Сега" министърът на транспорта Александър Цветков
Господин министър, четете ли редовно какво пише пресата и излъчват електронните медии за корупцията в транспорта и съобщенията и как реагирате на изнесените скандални факти?
- Всичко чета. И винаги давам на инспектората на министерството за проверка информацията, която съдържа данни за нарушения или злоупотреби. Такива проверки сме направили немалко досега, по-голямата част от дружествата са проверени, има извършени одити върху цялостната им дейност или проверки на конкретни сигнали. Смените, които са направени в някои от дружествата, са свързани именно със злоупотребите, които са констатирани. Тези материали вече са предадени на прокуратурата, имаме 6 преписки.

Как ще предотвратите готвените нови протести в железниците?
- Тези дни имах среща със синдикатите в БДЖ. Те са абсолютно наясно с причините за затрудненията с изплащане на заплатите, положението в дружеството е тежко, защото на практика това е една фалирала компания, има огромни задължения към кредитори и доставчици. Затова отпуснахме допълнителни субсидии т.г., правим преструктуриране, затегнахме финансовата дисциплина и направихме събрание на кредиторите с оглед да се отложат плащанията във времето. Гарантирахме до Нова година да се съблюдава график за изплащане на заплатите и затова мисля, че напрежение не трябва да има.

Но няма средства за обезщетения за съкратените железничари, а в системата предстоят масови съкращения.
- Мисля, че ще можем да изплатим и обезщетения, защото за 2010 г. осигурихме субсидия, не по-малка от тазгодишната. Но обезщетенията ще бъдат изплащани постепенно, както вече е уговорено със синдикатите.

А защо железниците не си продадат имотите, вместо да ги дават под наем за жълти стотинки?
- Позволете да не се съглася за жълтите стотинки. Продажбата на имоти в момента не е най-доброто нещо, спрял съм всички такива сделки и продаваме само в краен случай. Сега планираме продажбата на една почивна база близо до Варна, която се оценява на 20 млн. лв., и мисля, че това е добра сума. Надявам се конкурсът да мине успешно и тези средства да отидат за основната дейност и за изплащане на заплатите на хората. Окончателната продажба е под моя личен контрол.
Като антикризисни мерки в БДЖ сега съкращаваме административните звена между 20% и 50%, създаваме маркетингово силно звено с добри експерти, за да може дружеството да е по-конкурентоспособно.

Кой добър маркетингов експерт ще дойде да работи при средни заплати от 500-600 лв.?

- За съжаление въпросът със заплащането стои не само в БДЖ, но и в другите държавни дружества. По-високи възнаграждения на този етап не са възможни, така че в тези условия ни предстои да работим.
Още от интервюто на „Сега"

„Вярвам, че ще има присъди за бивши министри", казва в интервю за „Монитор" зам.-председателят на 41-вото Народно събрание д-р Лъчезар Иванова
Д-р Иванов, като зам.-председател на парламента как оценявате законодателната дейност на 41-вото Народно събрание?
- Смятам, че законодателната дейност към днешна дата върви добре. Имаме достатъчно внесени законопроекти. От началото на мандата до 1.12.2009 г. са 115, а на етап обсъждане 49. Виждате, че старите политически сили с различни процедурни хватки се опитват да забавят работата. Но както се казва, като един локомотив парламентът работи на добри обороти.

Как тогава си обяснявате нападките от опозицията, най-вече в лицето на БСП, че липсват законопроекти, че не се работи активно?
- Знаете, че всяка опозиция се стреми да намери недостатъци на управляващите. Считам, че тези забележки обаче не са основателни. Сами може да погледнете законодателната програма за последния месец и да се убедите в това. Вярно е, че през първите дни от работата на 41-вото Народно събрание наистина нямаше законопроекти, но това се дължеше на чисто обективни причини. Тук искам да подчертая, че ние държим изключително много законопроектите, които излизат от пленарна зала, да са работещи и когато се обнародват в "Държавен вестник", да могат реално да бъдат прилагани на практика, а не да се приемат закони на килограм. Това е основната разлика между предишното и настоящото Народно събрание - в качеството на продукцията.

Можете ли да направите едно сравнение с 40-ото Народно събрание и да посочите и други разлики.
Първото, за което се сещам, е законопроектът на Татяна Дончева от Коалиция за България за поправката "Ванко 1". Вземете и законопроектите, които бяха приети във връзка с работата на съдебната система. Много от тях са неработещи и сега се налага да ги коригираме, например НПК. Разликите между сегашния парламент и предишния са много. Виждате, че сега има ред и дисциплина. По-новите и млади депутати веднага привикнаха към този ред. Старите парламентаристи, които имат депутати от 4-5 мандата, все още не могат да свикнат с този начин на работа. Сами виждате, че те отново отсъстват от заседания и гласуват с чужди карти. Мога да дам и примери - друг депутат гласуваше с картата на бившия вътрешен министър Михаил Миков, с картата на Димитър Дъбов. А какъв пример дава на партията си Сергей Станишев като председател на парламентарната група, след като не идва на работа. Всеки народен представител трябва да бъде отговорен към хората, които са го избрали да ги представлява в парламента, към работата, която върши, с присъствието си в пленарна зала и в работата на комисиите.

Много от депутатите изтъкват аргумента, че работата на народния представител не е само в пленарна зала.
- За да няма такива спекулации, вижте какво присъствие имат в комисии точно тези хора. Друга разлика - с въвеждането на новия правилник имаме по-голяма оперативност. Виждате, че сега текстовете се четат и се гласуват веднага, а не както в предишното Народно събрание законопроектите да се гласуват след една седмица. Мисля, че това е много важна крачка, защото депутатите са наясно точно какво гласуват. Като друга разлика мога да посоча и желанието проблемите на хората да намират по-бързо решение в законотворчеството. Веднага ще дам пример с проблема с новия грип. Предишният Министерски съвет не си свърши работата при закупуването на ваксини, а това касае цялото българско общество. Въпросът беше поставен на заседание на Министерския съвет и само след ден вече имахме гласуван закон за купуване на ваксини. Тоест вече проблемите на хората диктуват законодателството и бързината му.
Още от интервюто на „Монитор"

„БВП тръгва нагоре през 2010 г., инвестициите ще намалеят с 1.3%", казва в интервю за „Класа" регионалният директор на ING Bank Корпоративно банкиране България Ян Бартоломеус
На 8 декември 2009 г. в София ще се проведе Осма кръгла маса с правителството на България, организирана от Economist Conferences. В рамките на събитието водещи мениджъри от България и региона ще имат възможност да се срещнат с министрите от икономическия екип на правителството и лично с министър-председателя Бойко Борисов. Чрез форума бизнес лидерите ще могат да се запознаят с програмата на кабинета за възстановяване на икономиката и приоритетите в нея. Един от водещите панелисти ще бъде Ян Бартоломеус, регионален директор на ING Bank Корпоративно банкиране България. Той заема този пост от август 2009 г., а работи в компанията от 1997 г. Бартоломеус има магистърска степен по право от Университета в Утрехт, Холандия, както и MBA от Rotterdam School of Management, Erasmus Graduate School of Business.
Какво е мнението ви за състоянието на българската икономика в момента?
- В момента, подобно на много страни в Европа, България е все още в рецесия със свиване на продажбите в промишлеността, ограничено вътрешно търсене и безработица, която нараства с относително умерено темпо. За 2009 г. БВП се очаква да се свие с 5%, инвестициите с 15.6%, а личното потребление с 5.1%. Налице са и позитивни сигнали като: признаци за възстановяване сред основните търговски партньори като Германия, забавяне в темпото на спад на продажбите в промишлеността, подобряване на показателя „бизнес климат в промишлеността" за четвърти пореден месец. Нарастването на реалната и очаквана безработица ще продължава да налага отпечатък върху търсенето поне до края на първото полугодие на 2010 г. и ще потиска растежа и възстановяването на икономиката. За 2010 г. очакваме БВП да отчете слаб ръст от 0.2%, инвестициите да намалеят с 1.3%, а личното потребление да се възстанови слабо с 0.2%. Важно е, че правителството възстанови фискалната дисциплина и значително съкрати дефицита за първите два месеца от управлението си, като балансира бюджета за октомври и си постави за цел бюджетен излишък за ноември. Последното бе необходимо за поддържането на общественото доверие и увереност в стабилността на валутния борд.

Икономическата криза бе и по принцип е негативна по отношение на икономически ръст и заетост, но оказа положително влияние върху външните дисбаланси и предпази икономиката от прегряване. Дефицитът по текущата сметка значително се сви с повече от 60% в сравнение с предходната година, тъй като вносът намаля повече от износа, развитие, наблюдавано и в други страни от Централна и Източна Европа. Инфлацията намаля рязко.

Кризата оказа донякъде дисциплиниращо въздействие и върху компаниите, като ги принуди да се фокусират върху намаляване на разходите, както и да диференцират проекти с висока добавена стойност при приемлив риск. Капиталовите инвестиции са подложени на по-критично разглеждане поради затруднения достъп до кредити.

Какво е мнението ви за бизнес средата в страната?
- За бизнеса и домакинствата валутният борд означава стабилност на местната валута и липса на проинфлационна фискална или монетарна политика. Освен това фактът, че България е част от ЕС, улеснява бизнеса. Но страната все още се асоциира с наличието на висока корупция и организирана престъпност. Правителството вече дава индикации за взимане на мерки в правилната посока за ограничаване на корупцията сред митническите и данъчните власти, както и при обществените поръчки. Бизнесът е загрижен и за ефективността на съдебната система.

Как според вас ще продължават да се развиват банковият и застрахователният сектор през следващите месеци: нови услуги, нови технологии и т.н.?
- По отношение на банковата и застрахователната дейност ING, както и другите финансови институции, наблягат на „завръщането към основните принципи". Разработката на нови финансови инструменти и методи в момента не се цени високо, тъй като те бяха частично обвинени за финансовата криза през есента на 2008 г.

Що се отнася до животозастрахователния сектор, свидетели сме на някои много сериозни промени в тенденциите на пазара: новият бизнес се пренасочи от инвестиционните продукти, каквато е застраховката „Живот", свързана с инвестиционен фонд, към продуктите, които осигуряват защита и компенсират риска от загуба на работа. Също така намаля интересът към застраховките „Живот" като обезпечение по ипотечни и дългосрочни потребителски кредити поради застоя, а през някои месеци - дори лекия спад в предлагането на тези банкови продукти. Промени се наблюдават и в тенденциите на дистрибуцията. Смятам, че ролята на професионалните финансови консултанти ще нараства.

Споменахте ролята на правителството. Какви са впечатленията и критиките към работата му?
- Правителството успешно изрази своето желание и възможности за придържане към разумна фискална политика; подобриха се качеството и честотата на комуникацията с бизнеса, със служители от ЕС, посланици и анализатори; налице е известно подобрение в управлението и контрола на еврофондовете, например размразяването наскоро на 127 млн. евро по програма ФАР. Правителството заяви много амбициозни планове за усвояването на европейски фондове от 1.2 милиарда евро през 2010 г., което е два пъти повече от предвиденото за 2009 г. (до 1 октомври бяха получени само 150 млн. евро от предвидените 0.6 милиарда евро). Капацитетът и ефективността на обществената администрация, отговаряща за еврофондовете, изглежда, се подобряват и одиторските звена стават по-ефективни.

Идеята за привличане на Transparency International при подготовката и провеждането на обществени поръчки за големите инфраструктурни проекти като магистрала „Тракия" се съчетава добре с изявените намерения за прозрачност и лоялна конкуренция в тази сфера.
Критика - на този етап, няколко месеца на власт, не бихме могли да бъдем критични. По-скоро бихме препоръчали да бъде направен кратък анализ и съответен план за действие, посочващи: кои вратички в законите и разпоредбите позволяват корупционни схеми, къде се замъглява взимането на решения и отговорност, защо се провалят одиторските функции. Погледът трябва да се обърне към бъдещето, не към миналото.
Още от интервюто на „Класа"

„Средната класа ще ни извади от кризата", казва в интервю за „Стандарт" председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев
Г-н Колчев, мина ли най-тежкото от кризата?
- Усещанията ми са противоречиви. Наистина има и добри, и лоши новини, както се казва в един стар виц. Сега сме 12 месеца по-близо до края на кризата, отколкото декември миналата година, когато си мислехме, че тя ще трае още 6 месеца. Поне преобладаващите мнения бяха, че тази година тя ще приключи. Да, но не приключи, поне не така, както ни се искаше. Разбира се, има позитивни сигнали, финансовите пазари се раздвижиха, а те винаги са предвестник за съживяване на икономиката. Те влизат по-рано в кризата и излизат по-рано. И разликата е 3-6 месеца, в някои държави 12. Нашите пазари от дъното си през април направиха 100% ръст. След това видяхме корекция от 20% надолу, сега пак ръст. Така че пазарът, дори в България, се раздвижи. Сигнали за съживяване има, и САЩ, и Западна Европа излязоха от рецесията. България е част от Евросъюза, 60% от стокообмена ни е с ЕС и започнаха да влизат поръчки и в тези предприятия, които са доставчици на европейски партньори. Виждаме задържане в цените на кредита и лек спад в лихвите на депозитите, което също е положителен сигнал. Те са много и говорят за пречупване на тренда. Лошата новина е, че се пречупва твърде бавно. Когато вече твърде дълго сме в криза, сме се свили, стиснали сме, колани, с идеята, че ще стискаме няколко месеца и ще премине. Но това е вече една година и ще трябва да е така поне още 6 месеца. За мен най-тежките месеци за българската индустрия тепърва предстоят и те ще са първите няколко на следващата година. Именно защото резервите ни се изчерпаха. Втората причина е, че има огромна фирмена задлъжнялост и за съжаление най-големият длъжник е държавата, което генерира верижно огромни количества неразплатени задължения и ще доведе до фалити. Защото, от една страна, фирмата си очаква парите от спечелени поръчки от държавата, а от друга страна - в тази фирма влизат данъчни, които блокират сметките и си искат приходите. Този омагьосан кръг трябва да се разчупи, иначе ще доведе до верижни фалити на читави компании.

Как ще стане това, държавата сама да се глобява ли?
- Не става дума за глоби. Идеята е да се разплатят държавните задължения по вече извършени и приети безусловно поръчки. Начинът това да се изчисти е държавата да си плати. Тя няма пари в бюджета. Вариантът е да се бръкне във фискалния резерв, което е възможно. Излишъкът е няколко милиарда и един милиард спокойно може да бъде изваден и да се плати. Това, разбира се, ще доведе до бюджетен дефицит. Но за мен е по-добре дефицитът да е тази година, отколкото следващата. Напълно разбирам усилията тази година да се приключи с балансиран бюджет от гледна точка на желанието ни да влезем във валутния механизъм ERM-2 преди приемане на еврото. Но докато септември бях оптимист, сега вече не съм и по-скоро това няма да се случи тази година. Затова по-добре да направим дефицита сега и да имаме балансиран бюджет догодина.

Къде ще се озовем, като свърши кризата?
- Това зависи от нас. Ако успеем да се позиционираме правилно, може да излезем по-силни от кризата. Ако успеем да вкараме външни инвестиции, ще излезем по-силни. А това не е толкова просто, колкото беше през 2005 г. и след това. Но имаме реални шансове и което е най-важно, България ще излезе от кризата различна и това, което си спомняме за 2007 г., никога няма да го видим повече. Тази криза е шанс за нас, защото ще ни принуди да направим реформи, които бяха отлагани с години. Беше много лесно, когато всяка година бюджетът е с няколко милиарда излишък и има пари за всички и данъците се събират добре. Системата, макар и ужасно неефективна, работеше и всички бяха доволни. И на никой не му се искаше да започва болезнени реформи. Кризата ще ни принуди, защото се видя колко по-ефективно може да бъде управлявана държавата и да харчи пари. Това означава реформи в здравеопазването, администрацията. Досега заради тези сфери държавната хазна изглеждаше като гевгир, парите течеха отвсякъде. Той се позапуши и се оказа, че можем и с по-малко пари. А това значи и че няма нужда да се вдигат данъци, дори когато икономиката се възстанови, може да започнат да се свалят, например ДДС. И да се намалят осигуровките. Което ще е добре за всеки един от нас. Излизайки от кризата, България ще приключи прехода и ще стане една по-нормална държава. Но за да стане това, България ще има нужда от един нов обществен договор. Звучи помпозно, но отношенията бизнес-администрация или администрация-данъкоплатец не са правилно поставени. Чиновниците 20 г. не са осъзнали, че живеят от данъците, които аз и вие плащаме. Администрацията не ни разпознава като работодател и не се държи с нас като с работодател. Това е въпрос на промяна на манталитета и за това трябва много воля и решителност. Имаме шанса то да се случи. От това как ще сложим обществените отношения в държавата зависи дали ще излезем от кризата като страна, която стои на опашката и я дърпат от състрадание напред, или държава, която малко по малко ще намери своето място в общата европейска картинка.

Искахме да станем Швейцария на Балканите. Сега се говори да строим зелена икономика. Какво трябва да бъдем?
- Между Швейцария и "зелен рай" има голяма прилика. България има шансовете да стане зелена държава, ние сме рядко населени като територия. Колкото да си говорим за изсечени гори, което е безобразие и е факт, все пак българските гори са много по-запазени от германските. България има природа, която не е пострадала твърде тежко от индустрията, защото каквото имахме като индустрия се съсипа, с изключение на малко региони. България е и най-ниско енергийно ефективната държава в Европа. Като си подобрим енергоемкостта, икономиката ще стане по-конкурентна. Можем да продаваме това, което имаме - добра природа и потенциал за развитие на индустрия на базата на тази природа, и това не означава само туризъм. Енергетиката ни е силен отрасъл, вярно, посъсипан от лобита. Но България може да бъде енергиен лидер в региона, не само на зелена енергия. И не виждам защо не го правим.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Ако оставят БАН да се реформира сама, това няма да се случи лесно", казва в интервю за „Дневник" проф. д-р Тони Спасов от Софийския университет "Св. Климент Охридски"
В понеделник учените от Българската академия на науката (БАН) се оплакаха от недостатъчно финансиране, като се позоваха и на европейската оценка за нивото на академията. Според тях БАН функционира в режим на оцеляване. Как трябва да се дават пари за БАН?
- Не мисля, че средствата за БАН трябва да бъдат давани по начина, по който се прави сега. Академията в никакъв случай не може да се разглежда като независима институция - тя е държавно научно звено и трябва да отговаря на нуждите на икономиката. Там, където даден колектив показва много високи успехи и това показва и външната оценка, очевидно трябва да се мисли за адекватно финансиране. За да може да продължава този колектив да генерира научен продукт - научни публикации, патенти, авторски свидетелства и открития. Ако един институт е оценен много високо, в него трябва да бъдат влагани пари. Очевидно е, че държавата трябва да подходи икономически - дори да е чисто фундаментално изследването, ако намира място на международно ниво, то трябва да бъде подкрепено финансово.

Дайте примери за по-слаби и по-силни институти...
- Навсякъде са необходими реформи, но има звена с работещи групи, които се представят добре на международния терен - като Института по обща и неорганична химия. Повечето учени оттам често са канени като лектори в чужбина. Добри примери има и в института по физико-химия, но там съставът много застарява, защото няма нови млади попълнения. Също Институтът по органична химия, по електрохимия и енергийни източници. Има много силни групи учени навсякъде, те са интелектуалният елит на страната и определят ниво, към което се стремят много хора в България. Но трябва да бъдат подкрепяни.

Как трябва да се случи реформата в академията - отвън или инициативата да дойде от самите институти, в които има проблеми?
- Ако оставят БАН да се реформира сама, това няма да се случи. Но и вредните оценки не помагат, когато заедно с тях не се предлагат решения. Системата трябва да познава силните си страни и да им позволява да вирят. Ако човек с твърда ръка реши да направи реформа, вероятно ще успее. Но това трябва да стане, като се чуят мненията на тези, които говорят по същество и съдържателно. На хората, които са вътре.
Науката трябва да се случва в тясно сътрудничество между университетите и останалите научни звена. Химическият факултет работи в много тясно сътрудничество с институтите на Българската академия на науките (БАН), откакто те са създадени. Преди имаше единни центрове, в които се използваха съвместно лаборатории и техника. С изчезването им темпото на сътрудничество се забави. Опитахме се да задвижим отново тази връзка и инициирахме проект за създаване на национален център за съвременни материали. В него основната идея е интеграция на научния потенциал - работещи в близки области научни групи да се опитат с обединени усилия, ползвайки обща база, да опитат да направят нов проект.
Науката трябва да дава решения и когато се комбинират няколко изследователски метода, може да се роди качествено ново решение на екологичен, икономически или друг проблем.

Какво мислите за законопроекта за развитие на академичния състав, според който научните степени и звания ще се дават от университетите и БАН?
- Като идея не е лошо, съществува в много страни, но в България е определено неприложимо. Аз съм член на научен съвет и знам какви критерии прилагаме и как се присъждат научните степени и звания. Какво ще спечелим, като направим от всички главни асистенти професори? Така нищо не се постига. Трябва да има общонационални критерии, които да определят кой става за професор и коя институция е годна да дава такова звание. Това не може да става от всички и за всички. Не сме готови за такава система.
Ако са акредитирани само истинските висши училища - тези, които имат собствени кадри и могат да произвеждат специалисти - към тях можехме да приложим този принцип. Защото щяхме да знаем, че тези университети произвеждат качество. В момента ще получим едно възпроизвеждане на съществуващото, което е възможно най- некачественият вариант.

На какъв принцип трябва да се финансира науката? Какво мислите за фонда за научни изследвания?
- Фондът беше създаден, като че ли правилно, за да се разпределят средства от бюджета на проектен принцип между добрите колективи. Това като че ли се случва до голяма степен, но основният проблем е, че рецензирането на проектите трябва да се подобри. Обявява се, че това се прави от външни рецензенти, които обаче в повечето случаи не са специалисти в областта. Рецензирането трябва да е по-обективно. Много хора казват и че прозрачността на процедурата трябва да се повиши.
Фондът изпълнява своята функция, но донякъде. Иначе проектният принцип за финансиране на наука е един добър вариант.
Още от интервюто на „Дневник"