Инфраструктурното строителство е бранш, в който често се срещат сиви практики, показва проучване на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според 10% от работодателите в национален мащаб сивият сектор в бранша е над 75%, други 17% твърдят, че сивото в бранша е между 50 и 75%, според 25,9% сенчестият елемент в бранша е 50%, а всеки четвърти (25,9%) счита, че неформалната икономика в бранша е около 25%.

Проучването е осъществено в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика" за бранш „Инфраструктурно строителство", който е един от пилотните където през 2010 г. се проведоха представителни изследвания на оценките и мненията на работодателите за обхвата и проявленията на неформалната икономика.

В изследването сред работодателите в бранш „Инфраструктурно строителство" са обхванати фирми, които в преобладаващото си мнозинство са изцяло без държавно участие (94%), те са българска собственост (92%), като от тях 52% са акционерни дружества. 88% от фирмите нямат външни пазари, а 84% работят само с български партньори. Следователно, получените данни разкриват картината на българските частни фирми, работещи на българския пазар с български партньори.

По мнението на работодателите от бранш „Инфраструктурно строителство" обаче, картината не е чак толкова тревожна: 36,0% оценяват сивия сектор в бранша на 10%, други 28,0% - на нива до 25% и само 12,0% говорят за ниво от 26-50% сиви практики в бранша.

Тези различия са напълно нормални и показват желанието на работодателите от бранш „Инфраструктурно строителство" да изградят по-приемлив публичен имидж за работата на строителните фирми. Но в стремежа да се съгради по-добър имидж не бива да се допуска подценяване на размерите на сивите практики в бранша, защото това няма да бъде от полза нито за държавния бюджет, нито за обществото като цяло, а още по-малко за изрядните строителни фирми.

В представите на работодателите от бранш „Инфраструктурно строителство" понятието сива икономика най-общо се свързва с нарушение на законодателството, нерегламентирани плащания, забавени разплащания, дъмпингови цени.

Работодателите от бранш „Инфраструктурно строителство" очертават като типични сиви практики неплащането на пълен размер осигуровки (според 58,0%) и плащането на ръка, пари в пликче (според 56,0%). Като типична сива практика се припознават неплащането на пълен размер данъци върху печалбата (44,0%) и неспазването на данъчните разпоредби (38,0%).

Прави впечатление,  че работодателите от бранш „Инфраструктурно строителство" поставят еднакво силен акцент и върху социалния аспект на щетите от неформалната икономика, и върху нарушенията на фискалната дисциплина, изразяващи се в нерегламентирани плащания. Според 80% от работодателите от бранша корупцията

е много важен елемент от сивите практики - корупционните механизми са както условие за съществуването на сиви практики, така и част от ежедневието на сивите работодатели.

Според 76% от работодателите основна причина за сиво икономическо  поведение е възможността да се работи при по-висока и бърза печалба чрез спестяване от данъци и разходи за труд, в това число и от плащането на осигуровки за работниците. Другата по-сериозна причина според 96% от работодателите от бранша е, че законите в страната не се прилагат с еднаква строгост и това развързва ръцете на недобросъвестните.

Преобладаващата част (66%) от работещите в бранша споделят мнението, че сивата икономика е нормално явление за икономическия живот в България. 86 % от работодателите не приемат сивите практики като приемлив начин за правене на бизнес в България, но в същото време признават, че компромисите със законодателството водят до по-ефективни  печалби за фирмите, а за работниците  - до по-бързо намиране на работа и по-висок месечен доход.

По мнението на 90% от работодателите от бранша сивата икономика се отразява крайно негативно на изрядните работодатели. Основните щети са намалената конкурентноспособност, работата при ниска или дори нулева печалба, затрудненото наемане на високо квалифициран персонал, повишената опасност от фалити.

Характерно за чисто строителните дейности е сезонният характер на работата. По данните от браншовото изследване, 56%  от фирмите не наемат  сезонни работници, а 44% наемат допълнителен персонал в повечето случаи  за периоди от 3 до 6 месеца. Според проучването разходите за нощувки и храна в повечето случаи не са ангажимент на работодателя, което показва, че в сектор Инфраструктурно строителство не се наблюдава миграция на работна ръка, а за конкретни случаи  сезонно се наемат местни хора от ниско квалифицирания контингент. Наемането на сезонни работници дава възможности за по-гъвкаво оформяне на отношенията между работодателя и работника, но точно тук често се прилагат  утвърдени сиви практики.

Браншовото изследване показва, че наемните работници често играят в един отбор с работодателите в името на временна изгода. Според 72% от изследваните работодатели, работниците са активната страна при сключването на договори със скрити клаузи или при работа без договори. Това се обяснява с желанието на работниците за по-високи чисти месечни доходи. Предпочита се по-високо възнаграждение на момента, вместо „отложено плащане" под формата на здравни услуги или пенсии.

Работодателите от бранш «Инфраструктурно строителство» са на мнение, че държавата има твърде слаби инструменти за мониторинг и практически нищожни механизми за контрол. Другите сериозни причини за съществуването на сиви практики в строителните дейности са нагласата на българина за заобикаляне на закона и ниският жизнен стандарт.

Работодателите оценяват сенчестата икономика в бранша като напълно естествена и закономерна реакция на съществуващите обективни и субективни условия за правене на бизнес в България. Като основни причини за превръщането на сивите практики в неотменна част от икономическата реалност се изтъкват:

- Закъснелите плащания от страна на държавата;

- Непрозрачните тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки;

- Използването на нормативно регламентирани показатели за състезателни критерии в търговете;

- Съществуването на дублиращи сертифициращи процедури в ЕС и България;

- Дъмпинговите цени и нелоялната конкуренция;

- Нежеланието на държавата да стимулира и предпочита светлия бизнес.

Сериозен проблем на фирмите в бранша е, че пазарната среда в инфраструктурния сектор се изкривява изключително силно от утвърдилата се с времето практика изборът на изпълнители по ЗОП да става по критерия най-ниска предложена цена. Така при конкурсите биват избирани не фирмите, които оферират реалните условия за осъществяването на една поръчка, а тези фирми, предимството на които е само да са предложили най-ниска ценова оферта. Проектите стартират и в последствие се оказва, че планираните средства не достигат.