Изкусеният читател, навикнал да казва: не прочетох нищо ново, ще има пълното право да снобства и към обнародвания през 2005 г. официален доклад на американските разузнавателни служби с прогнози за глобално развитие до 2020 година, издаден у нас през 2007 г. Изданието на български на Colibri се отличава с надъхващ предговор от Александър Адлер и с на места изненадващ, но четивен превод на Галина Меламед.

Сценариите на ЦРУ, в частност икономическите, неуловимо са се процедили вече в журналистическите коментари или интернет форумите. Потвърди се правилото, че прогнозите се изгражадт от задълбочаване и процесуализиране на присъщи за днешния ден явления. Кой ли може с думите си да предизвиква събитията? Очакванията на ЦРУ стават един от неделимите и невидими (а често и неосъзнати) компоненти в труда на професионалните анализатори, те се самопредизвикват, търсят опонент.

Светът през 2020 г. обаче ще е по-малко американски - опитват се да убедят американските разузнавателни служби. Може би на първо място това послание е насочено към патриотичните радетели за велика Американска империя вътре в Щатите.

Все пак всеки да си знае мястото. Нито обезсилена Русия, нито обединена Европа могат да се сдобият със статута на главен съперник, дори да бъдат достоен противник: вниманието е към Китай и всичко близко и свързано с Китай (Япония, Корея, Тайванския проток, Африка). Китай е втората Голяма Сила, поне със сигурност през 2020. XXI век ще е век на китайците, както XX век бе на американците, пише ЦРУ.

Индия е винаги в тандем със северния си по-голям братовчед. Двете азиатски мегадържави ще са дом на почти 3 млрд. от 7.8 милиардното население на Земята тогава. Но докато Китай страда от застаряване (400 милиона китайци ще са на възраст над 60 години през 2020) и проекто-комунизъм, Индия е изградила демократични институции и политическите фундаменти за икономиката й са по-трайни. Бразилия, Индонезия и ЮАР също надигат глава.


В един от сценариите си ЦРУ очаква финансова криза (!) през следващите пет години. Забавянето в САЩ вещае опасност от финансова криза и в Пекин, което може да доведе до безредици в Поднебесната. Но все пак изгледите за бъдещето са за сигурност. А сигурността е изграждане на пактове: култура, история, характер и нрав на личности лидери. Така се изгражда и инфраструктура за икономиката.

Къде сме ние? Предполага се в обединена Европа - в една застаряваща уморена Европа, на която даваме нужния й отдушник, икономическа клапа - макар в самия текст на официалния доклад на ЦРУ да получаваме само навеждащите ни към този извод фактори. Трябва също да знаем, че Брюксел сега разполага „само с малка част от структурните фондове, необходими за бързото издигане на източноевропейците до икономическото равнище на другите на континента" - за разлика от времето, когато бяха приемани Португалия и Гърция, Испания и Ирландия.

Самочувствието на стария континент е доста шамаросано от написаното от ЦРУ. Сегашната „държава - майка" не можела да просъществува дълго време и има някаква вероятност ЕС да се разцепи. Като водещ фактор е посочено рестриктивното право на труд в Германия, което според мен е точна забележка, но надали чак толкова съдбовна. Ако нищо не се промени, Европа може още повече да забави икономическия си растеж и несъмнено няма да може да играе международната роля, съответстваща на размерите й.

Трябва тук да отбележим, че някои от икономическите сценарии на ЦРУ не се оказват верни - например това, че понижаването на лихвите за оздравяване на американската икономика ще бъде свързано с поскъпване на долара на валутните пазари. Също така за криза сред банките и масови фалити по ипотеки, които разтърсват САЩ от август досега, сигнали няма. За възможността за навлизане на суверенни инвестиционни фондове от Близкия Изток и Китай в капитала на американските корпорации само се споменава.

Така че четящият европеец има достатъчно основания да не си посипе главата с пепел и да не отиде още вдругиден в банката, за да обърне вложенията си от евро в долари на САЩ. Изглежда блестящият декаданс, с който анализатори като Бодрияр говореха за „ние го пожелахме" да се случи нещо като атентата от 11 септември, е настъпил по болен мазол. Виждаме Съединени Американски Щати, еманципирани от майка-Европа и силно притесняващи се от евентуален съюз ЕС - Китай.

Възможност за по-голямо сближаване с обединена Европа ЦРУ вижда в стряскащата възможност някъде през 2010 г. Европа сама да стане жертва на терористични атаки и „всъщност самите европейци в края на краищата помолиха Америка да втвърди политиката си спрямо терористите". На някой отвъд океана доста би харесало през 2020 г. Турция да стане част от Европейския съюз.

Азия създава най-много грижи на ЦРУ сега - от Далечния до Близкия Изток. Толкова далеч на изток, където слънцето изгрява, САЩ доскоро имаха един верен съюзник, живеещ точно пред леговището на лъва. Но Япония днес не е това, което бе довчера и самите японски политици съзнават нуждата от промяна. Япония би могла да избере да се качи на „пекинския влак" - но все повече гласове се надигат за една „нормална Япония" с интензивна външна политика. Тук ще решава културата.

В американския Среден Изток, който на нас в източна Европа е по-скоро близък, е гнездото на змиите, коренът на непокорството към световния ред. Дипломацията много трудно може да прикрие, че врагът не е регион или правителство „което не спазва човешките права", а религия: няма защо да се търсят обиколни думи за да се каже, че мюсюлманският тероризъм е религиозен фундаментализъм. Какво Америка прави по въпроса, „тя си знае" - все пак в доклада се споменава, че анти-американските настроения в региона могат да ескалират с обвинения към САЩ за присвояване на ресурси.

Ресурсите - темата, която вълнува все по-остро икономическия и политическия елит с всеки долар повече в цената на петрола, е решена еднозначно от ЦРУ: до 2020 година енергийна сигурност ще има. Делът на водорода, вятъра, слънчевите панели и др. ВЕИ в използваната енергия през 2020 г. ще е само 8% - според ЦРУ. За същия период се очаква 50% увеличение на използваната енергия.

Ако тези бегли забележки събудиха любопитството на някой, който не мисли, че знае всичко за световния ред, нека дадем дължимото и на президента на Националния разузнавателен съвет Робърт Хъчингс. Той пише: линейният анализ може да представи гъсеница, претърпяла известна метаморфоза. За да стигнем до пеперудата, трябва да направим решителна крачка - крачката на въображението. Възможни са много „бъдеща" - затова и в представянето на прогнозите си пред широката публика ЦРУ борави с метода на сценариите.

Предложени са четири сценария: глобализиран свят със засилена тежест на Китай („Светът според Давос"), безусловно налагане на военната, икономическа и политическа мощ на САЩ („Пакс Американа") и две нежелани от никой европеид сценария за „Един нов халифат" и „Цикълът на страха".

Относно втория сценарий Пакс Американа, търси се алюзия с Пакс Романа, задържалите се почти две столетия мирни времена в обединената от Вечния град Европа. Тогава между впрочем историческите данни свидетелстват, че днешните български земи са били най-проспериращи. Мирът е полезен за търговията и трупането на богатство.

Проблемът е в това, че богатството започва да търси преразпределение, или казано по-забавно, ценните вещи в едно натрупано съкровище искат да излязат от тъмната стаичка, за да могат да блеснат на дневна светлина. С настоящите темпове на икономически растеж, едно глобално мирно търгуващо общество чисто и просто не е възможно чрез запазване на съществуващия геополитически формат, тъй като ресурсите на планетата са ограничени. Желанието на нововъзникващите икономики за жизнени стандарти ще бъде свързано с интензивна конкуренция за ресурси, последващо поскъпване на тези ресурси, оскъдност, конфликти.

Не е възможно, но при положение че няма Номер Едно - големият презокеански потомък на Европа, най-силният на планетата. В доклада американските автори изтъкват първенството си: „Въпреки все по разпространяващия се антиамериканизъм, повечето големи сили в момента смятат, че евентуални контрамерки (срещу САЩ) не биха имали успех, при положение, че САЩ контролират толкова много лостове на властта". Вижда се - американците са готови да бранят първенството си, внимателно следят изместилата Русия сила Китай и ще продължат да се намесват в мюсюлманския свят.

Засега полицай светът трябва да има и американската военна хегемония има своите моменти. Това, което истински ме притеснява, е американската визия за идеен свят без промяна. Тероризъм, сигурност в енергийните доставки, дисбаланси в търговията - скучна стара песен, сива нощна пеперуда. Освен в Африка, аналитиците на американското разузнаване не са видели раждането на светло отроче на надеждата в някой нов Витлеем. Но те ли са тези, които първи ще го видят?