Приетите на второ четене от Народното събрание текстове от законопроекта за корпоративното подоходно облагане предвиждат ставката на данък печалба да падне на 10 на сто.

Според оценките на финансовото министерство това ще доведе до намаляване на постъпленията от данъка в бюджета за догодина с около 290 млн. лева. Но очакванията са, че с намаляването на корпоративния данък с 1/3 голяма част от бизнеса ще излезе на светло. Подобна 10%-на ставка прави криенето по този закон безпредметно, според зам. финансовия министър Г. Кадиев.

От тук нататък усилията на финансовата администрация ще са да се осветли бизнеса и в частта на осигуровките и ДДС-измамите. България заедно с Кипър са страните с най-ниска данъчна ставка в ЕС. Което означава, че няма да има промяна в облагането на доходите на физическите лица за следващата година, тъй като намаленият данък печалба е изял целия ресурс за стимулиране. Нещо повече очакват се по-малко приходи от ДДС и мита.

Какво реално означава намалената ставка на данък печалба за родния данъкоплатец?

На първо място, нищо ново под слънцето, намалението на данък печалба е световна тенденция.

На второ място, реалният негативен ефект върху бюджета ще е по-малък, тъй като загубените 290 млн. лева от намаления данък печалба ще се наваксат от над 60-70 млн.лв. повече приходи от ДОД, поради непроменените ставки на данъка, т.е. нарастналата данъчна база поради увеличението на доходите /работните заплати/ на домакинствата. Ако прибавим увличените акцизи ще се окаже, че загубите от данък печалба ще се компенсират почти наполовина от увеличените приходи от останалите данъци.

Нещо повече тази радикална стъпка е по-скоро признаване на факта, че правителството няма да разчита на данъка върху печалбата като приходоизточник, тъй като това е данъка с най-ниска събираемост /едва 55%/. Напротив, посяга се на данъка върху общия доход /т.е. не се правят никакви промени в данъчните ставки на ДОД, а това е данъка с по-висока събираемост дори от ДДС/, чиято събираемост е 82%. С други думи реформите в данъчната администрация и данъчната политика няма да са в посока по-висока събираемост, а пренасяне на проблемите върху главата на данъкоплатците.

На трето място, правителствените експерти очакват да се разкрият нови работни места, да се подобри технологичното равнище на родното производство, да се свие сивата икономика и пр. след радикалното свиване на данък печалба.

Според изследване на Центъра за сравнителни изследвания анкетираните мениджъри ранжират очакваните резултати както следва:

  1. Оживление на производството;
  2. Намаление на дела на сивата икономика;
  3. Откриване на нови работни места;
  4. Привличане на чуждестранни инвестиции;
  5. Нарастване на бюджетните приходи.

С други думи бизнеса е с две ръце „за" новата ставка, но полуефекта от данъчните промени върху родната икономика като цяло са свързани с факта, че основните платци на корпоративния данък са "големите" предприятия, осигуряващи над 90% от приходите в бюджета от данъка. Същевременно тази група дружества съставляват само 8% от фактически плащащите данък печалба дружества и едва 4% от цялата съвкупност. Над половината от наблюдаваните стопански единици отчитат загуби и на практика не формират данъчна база за облагане с корпоративен данък.

Данните в края на миналия век и началото на настоящия показват, че над три четвърти от плащания данък печалба се внася от най-големите платци, съставляващи едва 1% от общия брой дружества. Включвайки следващите 1%, делът на внасяния данък нараства на 85%, а първите 5% от единиците плащат над 92% от данъка. Заедно със следващите 5% относителният дял на данъка надхвърля 96% от общата сума, която се пада на първите 10% от данъкоплатците. С други думи едва ли целият роден бизнес ще се възползва от намалените ставки на данък печалба - който си е губещ пак ще си остане губещ и при 20, 15 и 10%-тен данък печалба.

На четвърто място, намалението на сивата икономика до минимални размери едва ли ще се състои, тъй като намалената данъчна ставка касае само транспарентните фирми, т.е. тези, които си плащат данъците. На практика скритата икономика в България е 50% черна, около 30% неформална /домашна икономика/ и едва 20% са в сивия сектор. С други думи, само последните благоприятната фискална и парична политика може да ги изкара на светло. Според анкетираните бизнесмени в България /това е легалния светлия бизнес/ се укриват средно около 20% от оборотите. Счита се, че най-много обороти се укриват в отрасъл Търговия, следван от Услуги и Транспорт. Укритите обороти са най-малко в Индустрията. Ако сумарната тежест на корпоративниат данък печалба се редуцира до 10%, една немалка част от укритите обороти ще излязат наяве. Според някои изчисления приблизително 8% от всички обороти.

Предлаганите данъчни промени обаче няма да намалят интереса на фирмите и данъкоплатците да укриват обороти, дейности, численост на персонала, печалби и пр. Икономисаният данък ще продължи да превишава многократно разходите им за консултанти по заобикаляне на данъчното законодателство, а също за нерегламентирани плащания, глоби, съдебни такси и пр. при евентуално разкриване на данъчната измама при наличието на високи ставки за социални осигуровки. Плюс обаче на намалената ставка е, че ще се свие натиска за данъчни облекчения и преференции, които разширяват възможностите за легално избягване на облагането и деформират условията на конкуренцията.

На пето място, при голямата задлъжнялост в българската икономика, следваща принципа "всеки българин длъжник", става ясно, че спестените поради по-ниските данъци пари от домакинствата и фирмите ще отидат не за разширяване на производството, а за погасяване на отложените им плащания. Нещо повече, като редови данъкоплатец ръкопляскам на новите намалени данъчни ставки. Но като разумно мислещ икономист ще прекарвам доходите си през фирмената дейност, защото там ще плащам само 10% данък върху печалбата, докато управляващото мнозинство се кани да запази максималната ставка на ДОД от 24%.

Тоест опасността от преливане на данъкоплатци от една форма на облагане /ДОД/ към друга /корпоративният данък печалба/ ще си остане и при "данъчната революция", защото разликата в двете ставки, която досега беше 9% ще скочи на 14%. С други думи новите данъчни промени не следват един от най-важните критерии на данъчната реформа за приближаване в перспектива изравняването на пределните ставки на данъците върху доходите на физическите лица и печалбите на фирмите, съпроводено с постепенно преодоляване на откритата прогресия в облагането.