Преговорите между Иран и международната общност за ядрената програма на страната изглежда тъпчат на едно място.

За последните две години, най-могъщите държави в света предложиха на Иран няколко различни пакета от икономически и политически инициативи, за да спрат програмата на страната за обогатяване на уран, за която повечето западни държави смятат, че представлява опит за придобиване на ядрено оръжие.

Иранската позиция е, че програмата е изцяло с мирни цели, като основния стремеж на правителството е да осигури енергийната независимост на страната, което служи за повод на властите да отхвърлят или отлагат всеки опит за намеса от страна на международната общност.

Въпреки това има ясни индикации, че Иран обмисля сериозно офертите на международната общност.

Този месец ще се проведе поредната среща между преговарящите по проблема от иранска страна и представителя на европейската комисия Хавиер Солана, който ще се опита да разчупи леда и да намери допирните точки на позициите, така че споразумението да стане възможно.

Но няма гаранции, че срещата ще завърши с успех, въпреки че Иран все още не е казал категорично „не" на западните предложения.

Срещата този месец ще е по-различна от останалите, досега в преговорите нямаше силна драма. Иран протакаше, а западът правеше малки отстъпки.

Но сега ситуацията е по-различна. С приближаването на финалния етап в изграждането на инсталациите за обогатяване на уран, израелската позиция става все по-агресивна.

Израел е единствената държава в региона, притежаваща ядрено оръжие и е готова на всичко, това да си остане така, с оглед на непримиримата позиция на мюсюлманските и съседи, към самото й съществуване.

Една израелска атака срещу Иран ще има ужасяващи последствия не само за близкия изток, но и за света.

САЩ няма да могат да останат безучастни в такава ситуация и ще трябва да окажат военна подкрепа на израелските си съюзници.

Подобно развитие на ситуацията обаче може не само да не спре Иранските амбиции, но да превърне програмата, за която за сега наистина няма доказателства, че се използва за военни цели, в чисто милитаристична, да засили вътрешната и международната подкрепа към иранското правителство и да се стигне до първият ядрен конфликт след Втората световна война.

Разбира се такъв сценарий е краен, но при всички случаи подобна война може да продължи десетилетия и да блокира напълно доставките на суров петрол от региона на Персийския залив.

Ето защо не бива да се позволява такова развитие на проблема с иранската ядрена програма, като мирния изход до голяма степен остава в ръцете не само на Махмуд Ахмадинеджад, но и на президентската администрация в САЩ.

За сега Иран изпраща смесени сигнали, което предполага възможност за отстъпки, но двусмислените изявления също така не водят по-близо до разрешаване на проблема.