„Царски гори спират тока", четем от първа страница на „Стандарт"
Царски гори може да докарат режим на тока в Боровец. Зимният курорт спешно се нуждае от нова подстанция, защото капацитетът на елмрежата е на предела на възможностите си.

Eнергийното дружество ЧЕЗ вече е планирало да я построи. "Проектът е готов още от 2005 г. Проблемът обаче е, че няма терен за нея. Избраната площадка ще се окаже в горите на царя, я на някой друг", обясни директорът на "Експлоатация и поддържане" на ЧЕЗ Росен Йорданов. Липсата на новопостроени хотели обаче дава надежди, че мрежата в Боровец ще издържа пиковите натоварвания през зимата. Вчера ЧЕЗ започна подмяна на четири 20-киловолтови кабела в Самоков.
Още от статията на „Стандарт"

„Студентите остават без стипендии от есента", предупреждава от първата си страница „Сега"
Орязването на бюджетите на университетите с 20% ще доведе до безпрецедентна ситуация в някои висши училища - отпадане на стипендиите за успех и по социални критерии. Много университети нямат да разполагат с достатъчно средства по това перо и за първия семестър ще могат да заделят пари само за групите, на които задължително се изплаща месечна помощ - докторанти, семейни студенти, младежи с увреждания.

За това сигнализираха представители на студентските съвети след обнародването на постановлението за актуализация на бюджета за 2010 г.

Перо "субсидия за стипендии" във всички университети е орязано с 20% на годишна база. Депутатите обаче не са отчели, че по-голямата част от средствата по това перо се харчат в началото на годината. Стипендиите се изплащат за 10 учебни месеца - от януари до юли и от октомври до декември. Така висшите училища до момента са изхарчили около 70% от средствата по първоначално заложения бюджет. След орязването му с 20% на годишна база изхарченото до момента ще се равнява на 87,5%. Остатъкът е достатъчен за покриването на разходите за още един месец, но някои университети ще бъдат принудени с тези пари да платят стипендиите до декември на докторанти, майки и др. и няма да могат да дадат никакви стипендии за успех.

В такава ситуация е Университетът за архитектура, строителство и геодезия. По данни на вуза до момента за стипендии са изразходвани 591 280 лв. при първоначално заложен бюджет от 831 565 лв. След актуализацията годишният бюджет за стипендии на УАСГ вече е 665 252 лв. "Остават ни реално само 74 000 лв., с които ще могат да се платят само стипендиите на докторантите до декември. Те са около 40 души и за тях са необходими 54 000 лева за три месеца", обясниха от студентския съвет на университета.
Още от статията на „Сега"

„Европарите за ВиК проекти вече са достъпни", съобщава от първата си страница „Дневник"
Над 600 млн. евро за изграждането на ВиК мрежата в страната вече са достъпни за общините и те могат да кандидатстват за тях по оперативна програма "Околна среда". Схемата беше затворена близо година заради скъпите договори, сключени при предишния кабинет.

През това време правилата се променяха и сега управляващият орган по "Околна среда" отново е отправил покани до общините да кандидатстват. Ако проектите се движат в срок, до две-три години ще бъдат изградени пречиствателни станции и ВиК мрежи в курортите, които са сред поканените, и ще се сложи край на изливането на отпадни води в Черно море и реките.

"С договарянето на 1.2 млрд. лева в голяма степен ще се покрият най-спешните нужди за ВиК мрежата в поканените общини, за да отговаря на евроизискванията", каза за "Дневник" Малина Крумова, директор на дирекция "Кохезионна политика за околна среда".

Покани са отправени към 124 градове и курорти с население над 10 000 жители. Усвояването на средствата е важно, защото България е поела ангажимент към ЕС до края на годината всички населени места с над 10 хил. жители да отговарят на европейските екоизисквания, в противен случай ни очаква наказателна процедура.
Още от статията на „Дневник"

„Русия предостави на България документацията за АЕЦ „Белене", информира от първата си страница „Класа"
Русия е предоставила на България всички необходими данни и документи за взимане на решение за строителството на АЕЦ "Белене", заяви вчера президентът на държавната корпорация "Росатом" Сергей Кириенко, цитиран от „Интерфакс". Изказването му бе след среща с руския премиер Владимир Путин.

Кириенко обясни, че е създадена съвместна работна група, която да разреши всички оставащи въпроси за инвестициите по проекта "Белене". Документите се очакваше да бъдат изпратени на страната ни около 12 август. Зам.-министърът с ресор енергетика в икономическото министерство Марий Косев обясни вчера пред „Класа", че все още не е запознат с документацията. Шефът на НЕК Красимир Първанов също не бе получил предложенията на руската страна. Той обясни, че се очаква експерти от Москва да пристигнат в София в края на следващата седмица, когато ще се проведе и новият кръг от преговори по проекта.

Последното предложение на руснаците за АЕЦ „Белене" бе те да отпуснат 2 млрд. евро кредит за проекта, за да се продължи работата по него през следващите две години. Всички въпроси по строежа на втора атомна се очаква да бъдат решени до края на септември, каза в началото на юли министър-председателят Бойко Борисов след среща с първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков. Дотогава трябва да бъде изготвена и пътната карта по проекта „Белене". Този документ вече е бил подписан в Москва от шефа на НЕК Красимир Първанов, обясниха вчера пред „Класа" запознати с проекта. Първанов обаче отрече информацията и заяви, че работните групи все още уточняват подробности по документа.
Още от статията на „Класа"

„Бързото поскъпване на хляба е спекулативно", обобщава от първата си страница „Монитор"
Бързото вдигане на цената на хляба е спекулативно, каза вчера министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Крайната цена на насъщния е функция от стойността на пшеницата, но ако тя увеличи цената си на борсата в Чикаго, не може веднага да поскъпне и хлябът у нас, категоричен е агроминистърът. След като Русия забрани износа на пшеница, някои побързаха да повишат и цената на хляба, добави той. През тази година има достатъчно добра зърнена реколта въпреки лошото време, каза министър Найденов. Той призова хлебопроизводителите да се съобразят, че насъщният е основен продукт и не трябва да реагират рязко. "Надявам се хлебарите да бъдат честни", заяви още Найденов.

Прекалено много се спекулира по темата, че хлебарите вдигат цената, каза на свой ред пред „Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалните хлебари Николай Тапаров. Вече повече от месец цените на брашната са коренно различни, обяви той. Суровината е поскъпнала с около 70 на сто. На брашното се пада между 58 и 59 на сто от стойността на хляба. За да няма различни интерпретации по темата, хлебарите предлагат всеки ден да се публикуват продажните цени на брашното. Фокусът трябва да бъде върху цените на брашното и горивата, а хлябът е следствие именно от тези основни фактори. Задължително е да има стандарт и за брашното, според Тапаров, защото е необходимо по цялата верига да се работи с качествени суровините.

Индустриалната камара на хлебопроизводителите още преди месец е готова с предложенията за български държавен стандарт за насъщния. Технолозите, подготвяли рецептите, са се постарали да запазят добрите традиции в областта на българското хлебопроизводство и са отчели също така всички изменения от гледна точка на съвременните технологии.
Още от статията на „Монитор"

„Танов къса обръчи в митниците", информира „Стандарт"
В митниците в момента нямат влияние каквито и да било кръгове, заяви по БНР директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Ако има някакво влияние, то е по-скоро дистанционно или чрез хора, които работят в митниците, но не ми е известно, продължи той. Що се отнася до ръководството на Агенция "Митници", в момента никой не е в състояние да оказва влияние, каза Танов. При заемането на поста през миналата година той заяви, че има четири кръга, които са имали влияние в митниците. По повод това, че депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов е лобирал за митническо назначение, Танов вчера заяви, че "пред мен от други партии не са лобирали".

Не виждам да е имало някакви скандали, каза Танов по повод някои оценки на вицепремиера Цветан Цветанов. "По даден въпрос г-н Цветанов е изразил мнение, аз съм изразил моето мнение. Това не го виждам за скандал. В условията на демокрация всеки има право да изказва мнения и с аргументи да го защитава", каза Танов.

Проверките на митничари, които живеят в лукс, продължават. Всеки митничар е длъжен до месец май да попълни декларация за имуществото си. Всеки, който събуди подозрение, че обявените имоти не отговарят на доходите му, се предава за проверка в Националната агенция за приходи. През последните дни са установени доста сериозни имоти, придобити за една година от митничари от Пловдив, каза Танов. Материалите са изпратени в НАП и се чакат резултати. По време на структурните реформи в митниците от системата излязоха около 600 души. Част от тях бяха именно тези, към които имаше съмнение, че не са лоялни към службата, каза Танов.
Още от статията на „Стандарт"

„Алкохолният бизнес атакува мерки на митниците в съда", съобщава „Сега"
Битката на шефа на митниците Ваньо Танов за изваждане на светло на производството на акцизни стоки се пренася в съда. Ключовата наредба, която трябва да въведе ред в сектора на алкохола и горивата, е атакувана пред Върховния административен съд от 23 фирми, става ясно от справка на сайта на ВАС.

Наредбата е съдбоносна за битката със сивия сектор, защото изисква на производствените линии за вино, алкохол и горива да се монтират измервателни уреди - на входа и на изхода, така че да се следи всеки литър акцизна стока. За подобен контрол, който да пребори сенчестия бизнес, се говори от години, но правителствата все не успяваха да го прокарат. Сивият сектор в алкохолния бранш възлиза на около 100 млн. лв. Според запознати залогът е толкова голям, че шефът на митниците може да загуби поста си.

Срокът за поставяне на измервателните устройства изтече на 26 юни. Ако атаката за отмяна на наредбата успее, играта на криеница между държавата и алкохолните босове ще продължи.

Жалбата пред ВАС е внесена от 23-ма винопроизводители. Фирмите изтъкват, че наредбата ги изправя пред фалит заради непосилните разходи за покупка и монтиране на уредите - според техните сметки по около 500 000 лв. на компания. Делото е насрочено за 9 септември.

"Ако бъде спряно действието на наредбата, може да възникне проблем за приходите от акцизи", коментира вчера пред БНР Ваньо Танов.
Още от статията на „Сега"

„Държавните строителни дружества свиват дейността си", съобщава „Дневник"
Дружествата от структурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството имат по-лоши резултати за първото шестмесечие в сравнение със същия период на миналата година. Това показват отчетите им, публикувани от Министерството на финансите.

Много от тях намаляват разходите си успоредно със спадащите приходи, но има и такива, при които похарчените пари за заплати растат. Това са дружества, занимаващи се с водоснабдяване и канализация, при които чувствително намаление на продажбите като цяло няма.

Влошени са резултатите и на трите компании, за които преди няколко седмици строителният министър Росен Плевнелиев обяви, че трябва да бъдат приватизирани. Това са "Техноекспортстрой", ДП "Строителство и възстановяване" и "Автомагистрали". "Техноекспортстрой" държи българския дял в международната проектна компания "Бургас - Александруполис" чрез едноименното си дъщерно дружество.

Преди това компанията стана известна с участието си в проваления договор от 2005 г. за строителството на магистрала "Тракия", като част от консорциума заедно с португалските фирми "Лена", "Сомаг" и МСФ. През миналата година държавното дружество няма почти никакви продажби, но с увеличението на запасите от продукция и незавършено производство и с други постъпления общите приходи надминават 2 млн. лв.
Още от статията на „Дневник"

„200 лв. за седем дни в планината", информира „Монитор"
Средно 200 лева ще ви струва седем-осем дни, прекарани в екскурзионно пътуване по време на лятната ваканция на планина. Така съчетавате отдиха и здравословното физическо натоварване.

Ако се колебаете за маршрути, от Българския туристически съюз вече са ги начертали. Само в Пирин можете да тръгнете по шест различни направления, като повечето преходи са по 6-8 дни, а цените са между 190 и 240 лв. Сами преценете дали искате да се катерите или искате да се радвате на великолепни гледки.

Един от примерните маршрути е до хижа „Бъндерица", където се прекарват две нощувки, минава се през Бъндеришките езера, следва качване до връх Тодорка, следват Василашките езера и отсядане в хижа „Дамяница". На четвъртия ден се ходи до Тевно езеро, следва езерният циркус Беклемето. Срещу допълнителни 20 лв. можете да отскочите и до Мелник, Рупите и Роженския манастир, като нощувката е в Мелник.

Ето за това приключение ще платите 190 лв., в което е включена планинската застраховка, храна, нощувка и планински водач.

В Рила предлагат три кратки и три дълги маршрута, като цените са по около 230 лв. за 6-7 дни и спадат на 90-130 лв. за тридневни походи.

За осем дни се качвате на Мусала, през върховете Маричин чал и Манчо стигате до хижа „Заврачица". Правите преходи по околни върхове и езерни циркуси, посещавате и Рилския манастир. Цената за тези осем дни е 235 лв., отново с включена храна и водач.
Още от статията на „Монитор"

„Обмислят въвеждането на плажове от затворен тип", съобщава „Класа"
С промяна в Закона за управление на Черноморското крайбрежие плажовете в страната може да бъдат разделени в няколко категории и по този начин ясно да бъдат определени кои ивици ще бъдат от затворен тип, предоставящи услуга "всичко в цената". Другите категории ще са за безплатно ползване, предлагащи луксозни обществени услуги, ивици в националните курорти и т.н. Това съобщи за „Класа" областният управител на Бургас Константин Гребенаров по повод оплаквания на граждани заради ограничения достъп до някои ивици. Той обясни, че проблемът не съществува отскоро и вече е бил поставен по време на разговори със зам.-министъра на регионалното развитие, отговарящ за плажовете в страната, Екатерина Захариева. „В края на сезона най-вероятно ще се съберем всички областни управители от Черноморието, общини, браншови организации и ще обсъдим вариантите за решаване на този проблем", обясни Гребенаров. Той допълни, че плажовете в комплекси в Бургаска област като Дюни и Елените още с изграждането си са били с ограничен достъп. При приватизацията на тези комплекси проблемът с достъпа не е бил решен.

„Във всяка област има по 2-3 такива плажа, където трябва да платиш, за да влезеш", уточни Гребенаров. Според него става дума за противоречие, при което трябва да бъде запазен интересът на гражданите, като им се осигури безпроблемен достъп до плажа, а от друга - да се запази интересът и на инвеститора.

Проблем с достъпа има и на плаж „Русалка", където, за да се стигне до ивицата, трябва да се платят 6 лв. за паркинг. За хората, които искат да почиват в т.нар. френска част на плажа, цената е 50 лв. за целия ден и в нея влизат услуги от типа „всичко в цената". В момента по този повод се правят проверки както от областната управа, така и от прокуратурата, защото плажовете са изключително държавна собственост.
Още от статията на „Класа"

„Държавата напълно забрави за порочните замени", информира „Сега"
Държавата тотално загърби скандалните замени на гори и земи, пренебрегвайки заплаха от ЕС за солени санкции, ако се докаже непозволена държавна помощ към едрия бизнес. За една година правителството на ГЕРБ не разтрогна нито една порочна сделка, а със законадателните си инициативи дори опита да възроди тези порочни практики и да пусне отново строежите в масивите, взети на безценица.

"Министерство на земеделието предаде 5000 сделки за замени за проверка в прокуратурата още през април и очакваме резултати от там", коментираха лаконично пред "Сега" от пресцентъра на ведомството. Всъщност на прокуратурата бяха предадени не сделките, а списък, който се намира на сайта на ведомството, със замени на земи в периода от 1998 до 2009 г. Още тогава аграрният министър Мирослав Найденов уточни, че "ако прокуратурата се поинтересува от конкретна сделка, ще й предадем преписката по нея".

Отделни депутати от ГЕРБ пък не спират с опитите си да възродят порочните сделки. Само преди месец депутатът на ГЕРБ Любен Татарски предложи на инвеститорите да се даде възможност сами да избират държавни или общински терени и да получават предварително съгласие от министъра на земеделието или от съответния кмет, че могат да променят статута им, т.е. да ги превърнат в строителни площадки.
Още от статията на „Сега"

„Данъчните погват концесиите на плажовете", предупреждава „Монитор"
Масови проверки на концесионерите на плажовете по родното Черноморие е започнала Националната агенция по приходите, научи „Монитор" от свои източници. Данъчните ще нищят счетоводни документи и фирмени дела на бреговата линия за последните 5 години. Причина за масовите проверки са установените нарушения от страна на концесионерите, на които проверяващите се натъкнали по време на спецакциите си из лъскавите курорти.

Най-фрапиращи са нарушенията на наемателите на курорта Лозенец. Те масово не са регистрирани по ДДС, което означава, че декларират годишен оборот под 50 000 лв.

Грубите сметки на данъчните показват, че оборот от 50 бона се достига още през първите две седмици на летния сезон. Концесионерите масово забравяли да декларират приходи от отдаване под наем на чадъри, шезлонги, джетове, водни колела, лодки и дори вход за тоалетна.

Още по-фрапантно нарушение е това, че пропускали да декларират преотдаването на плажните кръчми на други фирми. Концесионерите декларирали пред държавата, че почти през целия сезон плажните барове и заведения не работят. Очаква се данъчните да установят нарушения в размер на няколко милиона.

Проблем при ревизиите обаче е липсата на достатъчно бирници, които лично да следят отдаването под наем на плажни принадлежности, както и входна такса за ВИП зоните.  Когато данъчният не е видял с очите си колко души са платили за чадъри и шезлонги във въпросния ден, се прибягва до така нареченото изчисляване на налозите по аналог.
Още от статията на „Монитор"

„Със сегашните парични рестрикции икономиката няма да дръпне", казва в интервю за „Дневник" проф. Гарабед Минасян, Институт за икономически изследвания при БАН
Българската икономика ще превключи на растеж през следващите тримесечия, но кризата ще продължи да се усеща още дълго време. Това прогнозираха експертите на Института за икономически изследвания при БАН вчера. Констатацията идва броени дни след като официалната статистика отчете 1.5% спад на българската икономика през второто тримесечие - най-ниският отрицателен темп от началото на рецесията, което наред с данните за продължаващия ръст на износа и през юли даде повод на икономисти и финансовия министър Симеон Дянков да обявят, че това е сигурен сигнал за излизане от кризата. Според бившия член на управителния съвет на БНБ и настоящ икономист от БАН Гарабед Минасян пречките пред излизането от рецесията са свързани с ниската ликвидност в банковата система, за което допринася пасивното отношение на БНБ, изтичането на капитали от страната и отсъствието на чужди инвестиции, неусвояването на европейските фондове, проблемите с държавния бюджет и безсмисленото пропиляване на енергия за влизане на страната в еврозоната. Изчисленията на Минасян показват, че за първото полугодие от страната има отлив на валута за 1.2 млрд. евро при 0.9 млрд. евро през същия период на 2009 г. За сравнение - през първото полугодие на 2008 г. страната е имала валутни постъпления за 1.3 млрд. евро.
Какви точно са препоръките ви към БНБ, като казвате, че тя трябва да разхлаби паричните рестрикции?
- В условията на паричен съвет възможностите на БНБ са силно ограничени, разбира се, но това не означава, че няма такива. И ако проследим историята от последните 3-4 години, ще видим, че централната банка е правила опити в това отношение - понякога успешни, понякога неуспешни. Най-силният й инструмент в това отношение са минималните задължителни резерви.

В момента те са на ниво от 10%, при положение че в Европа са 2% и рано или късно ние ще трябва да гравитираме към тези стойности. Тук обаче проблемът е друг: БНБ закъсня с охлаждането на кредитната активност, без да е ясно защо. Смущаващо е и възникването на секретното споразумение между финансовото министерство и БНБ. Защо трябва да има такова? На какво основание?

И другият въпрос е дали съществуват други такива споразумения, което директно повдига въпроса за независимостта на централната банка - влияе ли се тя от отношението на правителството? Към всичко това трябва да прибавим и изборът на управител на БНБ, който до голяма степен съвпадна с периода на тези споразумения.

Последната интервенция на централната банка по отношение на регулацията на кредитната дейност беше в края на 2008 г. Оттогава насам БНБ е само наблюдател на това, което става на пазара. Същевременно има индикации, че ликвидната криза в сектора се задълбочава, а амплитудата на ползването на резервите на търговските банки при БНБ става все по-голяма и по-голяма.

Икономиката има нужда от свежи финансови ресурси. Това не означава, че ако ги имаме, ще дръпнем, но е сигурно обратното - ако имаме монетарни рестрикции, икономиката не може да дръпне. Ако нямаме такива, може и да избие на инфлация, но това е изкуството на централното банкиране и то изисква да се поема отговорност.

Какво е мнението ви за правителствената прогноза за 3.6% растеж през следващата година, спада на фискалния резерв и трябва ли да се премине към прогресивен данък върху доходите заради ниските приходи в бюджета?
- Икономическите прогнози не са безусловни като метеорологичните. Те зависят от поведението на управляващите, от това каква политика ще се води. Има условия за растеж, но проблемът е доколко правителството ще съдейства за това да излезем от кризата. Без да влизам в подробности, имахме възможност да спечелим от тази криза, които бяха проиграни от правителството на Станишев.

Виждаме, че това правителство прави опити, но резултатите не са обнадеждаващи. За мен най-важното са финансово - кредитните ни взаимоотношения с ЕС. Ако Европа се върне у нас, това би било най-силният индикатор, че нещата вървят добре.

Ние привикнахме на приток на чуждестранен капитал и оттеглянето на чуждите инвеститори е болезнено за икономиката ни. За съжаление няма нито един продукт, който да се търси в Европа и да бъде познат, така че хората навън да кажат: ето, това е българско. Има маса такива, които се правят в Полша, Чехия, Унгария, дори Румъния. Вземете една "Дачия" например.

Фискалният резерв трябва да се пипа много внимателно, защото предстоят плащания по външния дълг. Предназначението му беше точно такова в началото, когато беше създаден. Сега нещата са променени, разбира се. Тези средства обаче не трябва да се използват по усмотрение на правителството, както беше при правителството на Станишев.

За плоския данък - не съм му привърженик и мисля, че той е много повече фиаско за нас, отколкото постижение. Защо сега ревностните му апологети не предлагат по-нататъшно намаление с оглед на данъчната събираемост?
Още от интервюто на „Дневник"

„Каним Обама на гости в България", казва в интервю за „Стандарт" посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова
Ваше превъзходителство, поздравления за новоназначението ви във Вашингтон, второто в кариерата ви. Има ли го това чувство на дежавю?
- Колкото повече опит натрупваме, толкова по-често ни спохожда това чувство. За мен то е приятно заради сърдечния начин, по който бях посрещната тук. Държавният департамент направи много топло изявление за "добре дошла" по повод връчването на акредитивните ми писма. Подобни реакции дойдоха и от другите основни институции. Като че ли най-радваща е реакцията на българската общност - много писма, много имейли и телефонни обаждания получих от различни краища на Америка. Ако това е дежавю, дано ми се случват по-често такива приятни повторения в живота.

Пожелаваме ви го най-искрено. Преди няколко дни разговаряхме с наш зам. външен министър, който също замина на посланически пост, но в Европа. Той сподели, че може би не е добре да стъпва в старите си посланически обувки. Споделяте ли тази философия?
- Всичко има поне две страни. Може би е добре този въпрос да зададете и на посланика на Испания в София, Хорхе Фуентес, който е на втори мандат в България и беше направо възторжен от тази възможност. Добрата предистория има значение. При САЩ има и още един аргумент - това е континент, не просто държава. Нужна е в пъти повече енергия за работа и все остава пространство и необходимост за още. Така или иначе тук се усещат следите ми, нямам чувството да влизам в неудобни обувки.

При връчването на акредитивните ви писма на президента Барак Обама вие посочихте на първо място сред топ приоритетите на двустранните ни отношения безвизовото пътуване на българските граждани в САЩ. Кога най-рано очаквате САЩ да махнат визовия режим за българи?
- Отново ще се въздържа от прогноза за срок. Дайте ми малко време да направя обиколката си, срещите си в съответните институции, които сега започвам, и да чуя вижданията към момента. Истината е, че ние трябва изпълним изискванията, определени не само на нас. Освен това, решението за падане на визите трябва да премине през Конгреса. От есента конгресмените влизат в кампания за междинните избори, а това не е най-подходящото време да се търси подкрепа за визово облекчение. Знаете, че в една политическа кампания вътрешните въпроси винаги излизат на преден план. Така че по-добре е този въпрос да го поставим пред новия Конгрес, от ноември нататък. Дотогава обаче има време за работа по линия на администрацията, на изпълнителната власт - както във Вашингтон, така и у нас - за постигане на изискванията. Критичният пункт тук е свалянето на нивото на откази на кандидатстващи за виза български граждани. Имам намерение да работя отблизо с колегите от посолството на САЩ в София.
Още от интервюто на „Стандарт"