„Цените на жилищата се върнаха на нивата от 2006 г.", обобщава от първата си страница „Дневник"
Пазарът на жилища през първите три месеца на годината е с малки обеми, но със стабилни цени. Това отчитат собственици на компании за недвижими имоти. "Купувачите се завръщат, увеличава се броят на сключените сделки, но всичко това важи само за имоти на атрактивни цени", коментира Полина Стойкова, оперативен директор на "Бългериън пропъртис".
"Когато няма чужди инвеститори и спекуланти, цените на жилищата се връщат назад, като в момента са на нивата отпреди четири, а на някои места и пет години", каза Любомир Станимиров, управител на компанията "Имоти БГ".
"Има леко увеличение на сключените сделки, като цените остават стабилни", посочи Лъчезар Искров, собственик на "Велис консулт". Най-високи стойности на жилищата в България бяха достигнати през третото тримесечие на 2008 г., след което цените започнаха да падат, показват данните на статистиката.
Намаленията в офертните цени на имотите се активизираха в началото на годината, като в периода от 20 януари до 10 февруари е имало най-много оферти с падащи цени. Техният брой е надвишавал този на новите оферти, които "Бългериън пропъртис" публикува всяка седмица на сайта си.
Към момента броят на офертите с намалени цени е около 60% от този на новите оферти. Средният спад на офертните цени на имотите в страната е 25% от началото на кризата до момента, като за последните два месеца средните офертни цени са коригирани надолу с 5%.
Купуват се основно 2-стайни и 3-стайни апартаменти на цени между 30 хил. и 50 хил. евро, посочи Тихомир Цаков, собственик на "Аристо". 1040 евро/кв.м е била средната цена на продадените апартаменти в София през първите три месеца на годината, показват данните на "Бългериън пропъртис".
През януари жилищата в столицата са се продавали средно на цена от 980 евро/кв.м, колкото е била и през последното тримесечие на 2009 г. През февруари са се купували предимно луксозни имоти и затова средната цена е била 1220 евро/кв.м, като през март тя пада до 940 евро/кв.м.
Още от статията на „Дневник"
„Кабинетът намали едностранно със 7% дълга си към фирмите", съобщава от първата си страница „Сега"
Една от най-важните антикризисни мерки - бързо изплащане на сумите, които държава дължи на фирмите, претърпя сериозна метаморфоза. Според одобрената онзи ден от правителството схема за разплащане през Българската банка за развитие (ББР) компаниите ще получат само 93% от дължимата сума, научи "Сега".
"7-те процента са цената за това, че ББР ще възстанови вземането на фирмата още сега. В противен случай те ще си чакат парите до средата на 2011 г., когато се очаква правителството да разполага с необходимите средства", обясниха пред "Сега" финансисти, участвали в изготвянето на схемата. Не е ясно защо процентите не са за сметка на държавата, която в случая е неизрядният платец, а отново ще се ощетяват фирмите, които месеци наред си чакат парите по изпълнените договори.
Досега държавата плащаше по друг механизъм - парите си получаваха само фирми, които се съгласят да се простят с 10% от вземането си. Когато обяви тази мярка в началото на годината, премиерът заяви, че "тези 10% и без това са дадени като подкупи". Преди около месец обаче държавата спря да плаща дори с 10% отбив. Преди дни премиерът Бойко Борисов обеща, че фирмите ще си получат дължимото от държавата до 15 дни, и не спомена за никакви 7% отстъпка.
Споразумението между правителството и ББР трябва да бъде подписано до дни. Одобрената вече схема предвижда ББР да изкупи дълговете на държавата към фирмите и да им преведе парите, а правителството да възстанови сумата през юни 2011 г., когато се очаква хазната да бъде в по-добро състояние. Първоначално трезорът ще осигури 100 млн. лв. собствени средства, като ще продължи да търси още външно финансиране. В зависимост от сумата, която не достига, държавата ще депозира в банката допълнително до 400 млн. лв. от фискалния резерв. "Това не означава, че резервът ще се харчи, напротив - правителството дори ще получи 5% лихва върху тези пари, които депозира", обясниха експерти. Именно за да плати лихвата на правителството и на другите си кредитори, ББР се нуждае от 7-процентовата отстъпка. Счетоводно схемата е измислена така, че да не се увеличава бюджетният дефицит както през 2010 г., така и през 2011 г., казаха експерти.
Още от статията на „Сега"
„Енергото ни одрало с 1,2 млрд. лева", обобщава от първата си страница „Монитор"
1,2 млрд. лв. са излезли от джоба на българите в последните пет години и са попаднали директно по сметките на чешката CEZ, австрийската ЕVN и германската Е.ОN. Точно на толкова възлиза печалбата, която трите електроразпределителни предприятия (ЕРП) са реализирали от стъпването си на българския пазар до края на 2009 г. Срещу това до момента държавата не е получила и лев дивидент, въпреки че е собственик на 33% от трите дружества. Това означава, че в хазната не са влезли над 475 млн. лв.
Макар и огромна за представите на средностатистическия българин, печалбата, постигната от трите ЕРП-та, никак не е учудваща. Най-вече предвид факта, че при приватизацията им през 2004 г. тогавашният кабинет им гарантира сигурна печалба от 16%, замаскирана под "норма на възвръщаемост". Впоследствие тя беше намалена на сегашните 12%, тъй като ЕРП-тата не можаха да намалят загубите по мрежата с 4% за три години, както предвиждаха договорите за продажбата. И всичко това, при положение че НЕК работи с под 2% възвръщаемост.
В сряда премиерът оповести фрапиращи факти, според които CEZ, ЕVN и Е.ОN купуват тока от закъсалата НЕК за 88 лв. за мегават, а го продават на населението за 146 лв. средно. Освен това се оказва, че заради регулации от времето на скандалния шеф на ДКЕВР проф. Константин Шушулов НЕК губи по 2 лв. на всеки мегават, защото го продава под себестойност.
За мащабността на далаверата на ЕРП-тата говори справка, направена от "Монитор". Според нея на 1 юли 2004 г. еленергията за битови нужди се е продавала за 9,8 ст. при консумация до 75 квтч през деня и за 17,4 ст. - при потребление над 75 квтч. Нощната тарифа пък се е таксувала по 5,3 ст. за количества до 50 квтч и по 9,3 ст. при потребление над 50 квтч.
Въпреки гръмките обещания на тогавашното правителство, че след приватизацията цените ще падат заради голямата конкуренция между трите чуждестранни собственика на енергото, още на 1 октомври 2005 г. българите бяха сюрпризирани неприятно. Тогава 67% от ЕРП-тата вече бяха в ръцете на CEZ, ЕVN и Е.ОN.
Още от статията на „Монитор" и Още по темата от „Монитор"
„Чакаме до 450 млн. лева дивиденти от трите ЕРП-та", съобщава от първата си страница „Класа"
С дивидентите от трите електроразпределителни предприятия (ЕРП) у нас за 2009 г. ще може да се попълни дупката в държавния бюджет, каза вчера министър-председателят Бойко Борисов. Средствата се дължат от печалбата на предприятията, в които държавата държи 33% от акциите. Борисов очаква в хазната да постъпят около 450 млн. лева. На среща на собствениците на трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН с представители на финансовото министерство до късно вчера двете страни не можаха да уточнят размера на дължимите пари, нито графика за изплащането им. От ведомството на Симеон Дянков също отказаха информация за обсъжданите въпроси.
Ако тези пари дойдат, няма да се налага рязане на бюджетите с 10 на сто. В сряда Конституционният съд постанови, че не могат да бъдат намалени разходите на министерства, ведомства и общини без поправки в Закона за бюджета за 2010 г. и по този начин отмени една от най-важните антикризисни мерки, приети от правителството, работодателите и синдикатите.
По-рано през деня пред Би Ти Ви заместник енергийният министър Мая Христова прогнозира, че дивидентът ще е общо около 250-300 млн. лв.
Според Борисов приватизационните договори за електроразпределителната мрежа са правени изцяло лобистки и попита защо в тях няма инвестиционен план, който да се одобрява от държавата.
Премиерът добави, че ако трите дружества не се съобразят с изискванията на държавата, приватизационните им договори ще бъдат развалени. Крайното решение зависи от тяхната диалогичност, посочи той. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също трябва да обясни защо в продължение на години са били поддържани непропорционално високи цени на електроенергията. Договорите за продажба на ЕРП-тата обаче гарантират на новите собственици норма на възвръщаемост от 16 на сто за три години напред и на 12% за следващите 3 години.
До момента ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са направили минимални инвестиции в елмрежата, като основно се подменяха електромери през годините, каза пред „Класа" Стоян Проданов, строителен предприемач, бивш депутат от БСП.
Още от статията на „Класа"
„Борисов пълни бюджета с пари от Енергото", информира „Стандарт"
Бойко Борисов ще кърпи бюджета с пари от Енергото. ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН да изкупят държавния дял в дружествата, обяви той вчера. Така в бюджета могат да влязат около 1,5 млрд. лева, изчислил премиерът. За 67% от електроразпределенията държавата получи 600 млн. евро от чуждестранните купувачи преди 5 г.
Вчера представители на трите енергийни компании бяха привикани при вицепремиера Симеон Дянков. Депешата на финансовия министър бе, за да поиска дължимия дивидент, който фирмите дължат на държавата за нейния дял от по 33% във всяко от дружествата. Сутринта зам.-министърът на икономиката и енергетиката Мая Христова съобщи пред Би Ти Ви, че министър Трайчо Трайков е договорил с ЧЕЗ, E.ON и EVN да платят дивидента на държавата. Около 250-300 млн. лева е сумата, която ЕРП-та трябва да внесат в държавния бюджет, посочи Христова. Според премиера Борисов пък става дума за 450 млн. лв.
За първи път на официална среща с висш представител на правителството ще разберем какви са претенциите и намеренията на правителството. Досега научавахме информацията от медиите, коментираха от дружествата разговорите. Според тях сумата, съобщена от зам. енергийната министърка била прекалено голяма за дивидента.
Премиерът Борисов е категоричен, че бъдещето на трите ЕРП-та зависи от диалогичността им и дали ще продължат със старите практики. Ще бъда много взискателен и точно ще проверя всичките инвестиции на енергийните компании, отсече премиерът. Той подчерта, че "инвестициите на дружествата нямат план, няма срокове, няма контрол върху дружествата, а печалбата се генерира и не се знае къде отива".
Още от статията на „Стандарт"
„Да! Има нещо гнило в енергетиката!", е заглавието на анализ в „Сега"
Не е чудно, че премиерът Бойко Борисов е силно възмутен от ситуацията в енергетиката и особено от факта, че НЕК купува тока по-скъпо, отколкото го продава. Чудно е само защо целият му гняв е насочен към ЕРП-та, а не се стовари върху основния виновник за бъркотията на пазара - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
В енергетиката, както и във всяка друга сфера предприемачите могат да вършат само това, което законите и правилниците им позволяват, и онова, което изрично не им забраняват. В сегашните правила за ценообразуване на тока пише, че ЕРП-тата имат право на 12% печалба, а НЕК - само на 1.5%. В първите три години след приватизацията печалбата на ЕРП-тата дори беше 16%. Кой и защо е разрешил подобно нещо, е въпрос за прокуратурата. Важното е, че тази печалба задължително се включва в сметките и ЕРП-тата са в пълното си право да я искат.
Но това далеч не е единствената и основна причина за огромните разлики между цените на производител и за краен потребител. По-големият проблем е порочната роля на държавата, която много обича да се бърка там, където не й е работа. И в продължение на години се опитва да решава нещата на парче и по грешен начин. В някои случаи става дума за обикновена некомпетентност, в други обаче всичко се прави с ясното съзнание, че така ще се изкриви пазарът и ще се облагодетелстват определени фирми.
За какво става дума? Преди токът да стигне до ЕРП-тата, своя пай получават и производителите, и преносното предприятие. Според сегашната наредба НЕК е длъжна да изкупува тока на всеки, който притежава слънчева електроцентрала например, по космическата цена от 800 лв. за мегаватчас. Малко по-евтино НЕК плаща на вятърните централи, още по-евтино - на водните и т.н. За сравнение - токът от АЕЦ "Козлодуй" се продава само за 11 лв. Но НЕК не може да отреже всички останали производители, защото й е скъпо. Нито пък може да ги накара да се конкурират с оферти. Тя е длъжна да взема определена квота от всички видове производители на ток по точно определени цени. И точно ДКЕВР определя всяка година цените и квотите. Затова и "Козлодуй" изнася евтиния си ток за чужди държави, а не го продава у нас - просто квотата не му позволява. И не си мислете, че квотите и цените се определят пазарно! Там всичко е въпрос на криворазбрани компромиси - веднъж едните получават по-малко, следващият път - другите се компенсират. И всичко е уж в името на крайния потребител, дето трябвало да плаща поносима цена. Накрая губят всички - нито цената е поносима, нито пазарът е нормален, нито компаниите - на печалба.
Още от статията на „Сега"
„Крият в чужбина пропели за Алексей", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Свидетелите срещу Алексей Петров може да бъдат скрити зад граница. Ще направим всичко възможно, за да ги защитим, заяви пред "Стандарт" вицепремиерът Цветан Цветанов. Той съобщи, че има още 10 пропели срещу бившия агент на ДАНС и задържаните в акция "Октопод". Те сами откликнали на призива да бъдат разкрити аферите на хората на Трактора.
Петров е бил уволнен от контраразузнаването със заповед на бившия министър Георги Петканов. Тя обаче не е изпълнена, разкри още Цветанов. Защо се е случило така - питайте бившия шеф на НСС Иван Чобанов, допълни той. Проверяваме дали има издадена заповед за отмяна на уволнението, съобщи още вицепремиерът. "Не мога да коментирам, в чужбина съм, идвам си другата седмица", лаконичен бе Чобанов пред "Стандарт".
Още по темата в интервюта на вицепремиера Цветанов за „Стандарт"
„Осветяват заплатите в публичните компании", информира „Монитор"
Хиляди заплати на служители в публични дружества (включително пет банки), застрахователни, пенсионноосигурителни дружества и здравноосигурителни дружества трябва да бъдат публично оповестявани, гласи проект на промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, подготвен от Комисията за финансов надзор (КФН). Документът вече е изпратен за одобрение в Министерския съвет.
На оповестителен режим ще подлежи информацията за възнагражденията на заемащите длъжността заместник-директор, икономически, финансов или търговски директор, директор или ръководител-направление, главен инженер в производствено предприятие, ръководител-качество или управител или директор на клон.
В сега действащата уредба на оповестяване подлежат само възнагражденията на членовете на съвета на директорите или на надзорен и управителен съвет. Доходите на служителите не бяха осветлявани.
Банките и застрахователите имат десетки и стотици клонове и много директори и ръководители на направление. Публични са само 5 банки, като това са ПИБ, ЦКБ, БАКБ, СИБАНК и КТБ, като те ще осветлят политиката си на възнаграждения.
Десетките застрахователни дружества също имат много клонове и широката общественост ще се запознае с доходите на стотици лица, работещи в застрахователния сектор.
Публичните дружества са над 300, като над хиляда техни служители ще могат да видят размера на заплатите си в някой уебсайт.
Още от статията на „Монитор"
„Дупките на пътя с печат", информира „Стандарт"
Улиците и шосетата у нас стават "Алеи на славата". Ремонтните фирми ще оставят свой печат върху дупката, която пълнят, за да се знае кой носи после отговорност при некачествен ремонт.
Революционният почин тръгва от Пловдив, като се очаква да бъде въведен и в цялата страна. Ако асфалтираната дупка цъфне отново след време, съответната фирма ще я пълни отново за своя сметка
Това ще става, ако ямата се отвори отново, докато тече гаранционният срок от минимум две години, обясни шефът на "Капитално строителство" в община Пловдив инж. Тошо Пашов.
В други градове като Гоце Делчев обаче дават 10 години гаранция на кърпежите, похвали се кметът Владимир Москов. Градоначалникът на Варна Кирил Йорданов също се прояви като новатор, като обяви, че ще издаде поименна заповед за командироване на всички чиновници от комуналния сектор по районните кметства. Общинарите ще следят по цял ден как се ремонтира всяка дупка в града
Основно става дума за булевардите "Мария Луиза", "Левски", "Цар Освободител" и "Осми Приморски полк". Йорданов подчерта, че ремонтите ще са на няколко етапа, като категорично няма да има плащане, ако не е констатирано, че работата е свършена, както трябва.
За София кметът Йорданка Фандъкова съобщи, че трябват към 3-4 млрд. лева за цялостно ремонтиране на улиците и булевардите в столицата, които са с обща площ около 20 милиона кв. м. Бюджетът на кметството обаче е едва около 1,2 млрд., изтъкна тя.
Още от статията на „Стандарт"
„Магистрала "Тракия" е приоритетът ни за финансиране с европарите", казва в интервю за „Монитор" Томислав Дончев, министър по управлението на средствата от ЕС
Министър Дончев, поехте управлението на средствата от ЕС преди 20 дни. Какво смятате да направите, за да ускорите максимално усвояването им?
Има пакет от мерки, с помощта на които процесът на използване на средствата от ЕС да върви адекватно. На първо място добра система за контрол на законосъобразното разходване на средствата. Към момента държавата може да се похвали с много значим напредък в тази сфера. Разбира се, няма държава в ЕС, в която да няма случаи на опити за злоупотреби. Въпросът е друг дали държавата има имунната реакция да реагира адекватно по отношение на регистрирани случаи на злоупотреби. Тук смятам, че имаме напредък, което личи и по реакциите на европейските ни партньори. На второ място за да има един нормален процес, трябва да се поддържа добър диалог с ЕК. На трето място трябва да имаме един нормален, човешки, административен процес на разпределение на самите средства. Моя първостепенна задача към момента е да гарантирам един нормален, максимално бърз процес на използване на европейските пари. Защото все още процесът е излишно бюрократизиран, отнема много време и потоците от пари се движат много бавно. От което страдат всички. Като поех поста, поисках 33 дни. След този период ще мога да се похваля с конкретни неща, които и да не са станали са вече в ход. Към момента имаме сформирани две работни групи едната работи по Постановление 121 на Министерския съвет, което регулира разпределението на безвъзмездното финансиране, а другата по ПМС 55, което регулира поддоставките от непублични институции. Тези постановления са приемани в началото на 2007 г., но практиката показва, че има текстове в тях, които се нуждаят от редакция.
Кои са тези текстове?
Например текстът, че всички управляващи органи са длъжни да публикуват индикативна годишна работна програма, в която се показва какви конкурси и схеми ще бъдат обявявани. Задачата е, първо: индикативната програма да се публикува рано; второ в нея да има максимално детайлна информация какви ще бъдат допустимите разходи в съответния кол и съответната схема.
Т.е. в програмите вече трябва да бъдат записани конкретните разходи.
Допустими разходи. Тези програми трябва да бъдат максимално детайлизирани. В момента се случва следното общините например възлагат проектиране, без да имат гаранция дали целият проект може да бъде финансиран с програмата. Съществуват големи резерви и по отношение на процедурите на верификация на разходите, които понякога се точат няколко месеца. А човешкият срок е например два месеца. Като добавим и времето, което е необходимо за сертифициране на разходи, движението на парите се забавя. Разбира се, контролът също е важен и не бива да се поставя под въпрос. Трябва да си гарантираме максимално умен контрол. Тоталната бюрократизация на процесите не гарантира добър контрол.
През миналата седмица обаче се заговори за отпадане на предварителния контрол на документите при обществените поръчки...
Става въпрос за дискусия за отпадане не на предварителния контрол от Агенцията по обществените поръчки, а на предварителния контрол от управляващия орган. В момента се получава следното: съответният бенефициент например община, си подготвя книжата за дадена процедура, с помощта на управляващия орган се проправят грешките и процедурата се провежда. Ако утре бъде открит дефект, кой носи отговорност? Бенефициентът. С какво предварителният контрол помага? Създава се измамно усещане, че щом си минал предварителния контрол, всичко е наред, а това не е така. Нямаше да дискутираме изобщо темата, ако този контрол не отнемаше месеци...
Още от интервюто на „Монитор"
„Ще стигнем до Европейската комисия заради дискриминацията на ВЕИ проектите", казва в интервю за „Дневник" председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов
В сряда правителството прие промени в закона за опазването на земеделските земи, които имат за цел да ограничат изграждането на електроцентрали от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) върху земеделски земи. При общественото обсъждане на проектозакона преди месец инвеститорите във ВЕИ поискаха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да премахне предвижданата забрана за строителство на ВЕИ централи върху земи от първа до четвърта категория. Аргументът им е, че възобновяемите източници биха отнели незначителна част от обработваемата земя, а евентуалната ограничителна мярка само за проекти от ВЕИ би била дискриминационна и в този смисъл противоконституционна. За последствията от тези промени разговаряме с председателя на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов.
Защо се стигна до ограничаване на ВЕИ проектите?
- Не съм запознат с детайлите на решението на Министерския съвет. Предстои промените да се гласуват от парламента и се надявам там разумът да надделее. Ако все пак със закон се приеме забранителен режим само за проекти от ВЕИ, това определено ще бъде дискриминационна мярка и ние ще сезираме Европейската комисия и компетентните органи в България. Едно такова решение противоречи на конституцията и на няколко европейски директиви. Развитието на ВЕИ е приоритетна цел на Европейския съюз и в Брюксел ще бъдат много озадачени, че българското правителство на думи подкрепя сектора, а на дела го спира. Защото въвеждането на ограничения за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи ще се отрази крайно негативно на сектора, който и без това е изправен пред огромни административни и финансови пречки.
Много започнати проекти няма да бъдат реализирани, защото нервите на инвеститорите са изпилени до край. Никой не желае да работи в държава с много и непредвидими рискове. Чуждестранните инвеститори са с единия крак навън, а България е на път да изгуби преки чуждестранни инвестиции за стотици милиони евро. Смятам, че привличането на тези пари е една прекрасна антикризисна мярка, но, изглежда, от Министерството на земеделието и храните са на друго мнение.
Ще лобирате ли в парламента за намаляване на ограниченията?
- Определено в проекта за промяна на Закона за опазване на земеделските земи (ЗООЗ) се набива на очи негативното отношение към ВЕИ. Въвеждането на ограничения само спрямо ВЕИ е дискриминационна политика спрямо приоритетен за Европейския съюз сектор. Разбира се, че Българската фотоволтаична асоциация (БФА) съвместно с много други сдружения на бизнеса ще направи всичко възможно, за да убеди депутатите, че приемането на подобен закон е вредно за страната. В този си вид ЗООЗ не прави нищо, за да изпълни заявената си цел, а именно да опази земеделските земи.
Той съвсем явно е насочен срещу инвеститорите във ВЕИ и е своеобразно продължение на анонсирания в края на 2009 г. мораториум за изграждане на ВЕИ. Тогава здравият разум надделя и мораториумът не беше приет, надяваме се сега да се случи същото.
Какви са вашите предложения и защо не бяха приети?
- Всички асоциации на ВЕИ бизнеса, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата, Американската търговска камара и много неправителствени организации поддържат обща позиция. Тя е, че забраната за промяна на предназначението на земеделски земи от първа до четвърта категория само за изграждане на ВЕИ е вредна. Със забрани нищо не се постига. Има достатъчно икономически лостове, които да се използват за разрешаване на даден проблем, ако МЗХ вижда такъв. Ние предлагаме да се въведат диференцирани такси за изключване на земята от земеделския фонд - колкото по-висока е категорията на земята, толкова повече да се плаща за нея.
Още от интервюто на „Дневник"
„Промените в НПК са произволни и без аргументи", казва в интервю за „Сега" съдия Калин Калпакчиев
Съдия Калпакчиев, президентът наложи вето на ключовите промени в НПК. Резервният адвокат и възможността присъдата и обвинението да почиват само на таен свидетел и данни, събрани със СРС, както и връщането на т.нар. вечен обвиняем, ще помогнат ли на правосъдието ни, или го връщат десетилетия назад?
- Приетите изменения в НПК не са резултат от системно и задълбочено емпирично проучване за проблемите при прилагането на процесуалния закон. Този подход на вносителя на закона е показателен за качеството на законодателния процес. Заявената от него цел - ускоряване на процеса и ограничаване на ненужния формализъм, не е защитена от конкретните предложения. Доколкото липсва сериозен анализ на проблемните зони при приложение на закона, то и приетите промени са произволни и с неясен ефект. Отмяната на възможността на обвиняемите след определена продължителност на досъдебното производство да поискат делото да се гледа от съда, ни връща с поне 10 години назад. Премахва се една съществена вътрешноправна гаранция за разумната продължителност на наказателния процес. Вместо ускоряване на процеса се стимулира обвинението да протака разследванията. Други от промените са спорни от гледна точка на европейските стандарти за защита на основните права на човека. Вносителят на закона не е провел представително изследване какво е значението на злоупотребата с правото на защита върху продължителността на наказателния процес. Ако има злоупотреба с права, необходимо е съдът да дисциплинира страните с предоставените му от НПК средства. Ако има воля, това е възможно и сега. Не е ясно как въвеждането на резервен защитник ще реши този проблем.
Основно изискване на справедливия процес е възможността подсъдимият и неговият защитник да участват в събирането и проверката на доказателствените материали. Основен европейски стандарт е забраната осъдителната присъда да почива в решаваща степен на доказателства, в събирането на които подсъдимият и неговият защитник не са участвали. В този смисъл отмяната на забраната осъдителната присъда да почива само на тайни доказателства следва да се прилага от българския съд много внимателно. Съдът трябва да покаже зрялост, като прилага процесуалния закон, така че да осигури справедлив процес.
Същественият проблем не е в текстовете на НПК, а в нивото на компетентност и професионализъм на разследващите органи и съда. Необходимо е държавата да инвестира средства и усилия за повишаване на качеството на разследването, като обучава и квалифицира разследващите органи. Наложително е оптимизиране на структурата и състава на прокуратурата и съда. Преструктурирането трябва да се предхожда от сериозен и задълбочен анализ на статуквото, защото неоправдано е в държава като Австрия (сравнима с България по население) да работят 300 прокурори, а тук да са над 1500 и техният брой непрекъснато да се увеличава.
Покрай арестите за корупционна афера на ексминистър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и Тенчо Попов се отвори въпросът за поведението на служителите на МВР и прокуратурата. Нарушават ли те законови и етични норми на поведение?
- Начинът, по който се провеждат арестите на заподозрени, включително и тези от последните седмици, разкриват сериозни нарушения на законността. Погазват се основни човешки права и принципи на правовата държава. Показните задържания, които се филмират и тиражират в медиите, имат за цел да предоставят зрелища на публиката. Грубата демонстрация на силов подход от държавата има деморализиращ ефект върху обществото - стимулират се първични страсти за криворазбрана справедливост, вместо да се утвърждава уважение към закона и правовия ред. Употребата на сила и унизителното отношение към задържаните лица пряко нарушават забраната по чл.3 от ЕКПЧ. Предварителното произнасяне за виновността на задържаните от органите на полицията и прокуратурата грубо потъпква един от основните принципи на справедливия процес - презумпцията за невиновност. Особено внимание трябва да се обърне върху поведението на прокурора Роман Василев. Действията му противоречат на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. ВСС ще разгледа казуса и ще вземе дисциплинарни мерки. Случаят обаче е симптоматичен и налага сериозен анализ и заключения. Ситуацията е особено тревожна, защото с това поведение прокуратурата поставя под заплаха развитието на наказателните производства и създава предпоставки за осъждането на България в Страсбург. Още повече, че съвсем скоро държавата ни беше осъдена по делото "Петков" за думи, казани от прокурора Славчо Кържев в хода на един висящ процес и поставящи под съмнение презумпцията за невиновност.
Още от интервюто на „Сега"
„Ще има стрелба, ако се "разплете чорапът" в енергетиката", казва в интервю за „Класа" д-р Константин Тренчев, президент на „Подкрепа"
Д-р Тренчев, поискахте от правителството да постави конкретни срокове за изпълнение на антикризисната програма. Да не би да имате опасения, че тя няма да бъде спазена или прилагането на някои елементи от нея трябва да се ускори?
- И най-добрите идеи могат да бъдат провалени, при положение че тяхната реализация трябва да се осъществи от хора. Тези хора не трябва да работят хаотично, а по определен план и за определено време. Именно тук са нашите притеснения. Мерките, които разглеждахме на тристранен съвет, могат да се сведат до две групи. Първата е как да увеличим приходите, а втората - как да намалим разходите. Ще ви дам пример по отношение на въпроса как да увеличим приходите. Продажбата на въглеродни емисии например. За да стане това, трябва да се направят съответните законодателни промени и респективно в съответната административна организация. Това нещо е извън правомощията на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Дори правителството да свърши своята работа максимално бързо, в парламента например нещата могат да зациклят.
Как ще коментирате обявената от КС за антиконституционна мярка от антикризисния план, която предвиждаше промяна на бюджетите на отделни ведомства без гласуване в парламента?
- Проблемът е много сложен. Това правителство получи едно наистина много тежко наследство. А има и друго - за да прокарат определени решения, трябва да се съобразят с куп други неща, които съществуват към момента. Дори управляващите да имат огромно желание да направят нещо, ако сега действащите правила го забраняват, това трябва да се отчита. Ако го направят, ще извършат закононарушение, колкото и да са прави по принцип. Другият вариант за решение на проблема за съжаление е по-бавен - да се промени нормативната база. Имайте предвид, че ще се търсят всевъзможни начини за блокиране на инициативи, които да подпомогнат решаването на настоящата трудна ситуация.
Смятате, че някой преднамерено блокира опитите за борба с кризата с политически цели?
- Понякога това се затруднява от хора, държащи на буквата на закона, а понякога от хора, които имат желание да реализират добри намерения, но които поради липсата на достатъчно познания лансират нещо, което на последващ етап се оказва, че не може да бъде реализирано. В това отношение ще ви дам един пример, макар и доста хора да ми се разсърдят. През 1986 г. Франция има президент социалист, но печели десницата. Първия ден се сформира тяхното народно събрание, на втория ден управляващата вече десница внася над 100 законопроекта. Това значи, че имат идея какво да се прави от момента, когато застъпят на власт. За съжаление в български условия това не се е случвало никога.
Още от интервюто на „Класа"
„Електронното гласуване ще намали тежестта на контролирания вот", казва в интервю за „Дневник" Антони де ла Реа от асоциацията "Гласуване без граници"
Три месеца продължават политическите дискусии за новите изборни правила. Въпреки поредното обещание на ГЕРБ избирателният кодекс да е готов бързо, най-късно до края на юни, депутатите продължават да дискутират общи идеи, написани текстове все още няма. Няколко предложения обаче изглеждат консенсусни - да има пропорционална избирателна система с възможност за т.нар. преференция, при която гласуващите пренареждат партийната листа, да има постоянна изборна администрация, да се въведе електронно гласуване и регионални преброителни центрове. Как изглеждат тези идеи и как да се организира вотът на българите зад граница попитахме координатора на асоциацията "Гласуване без граници" Антони де ла Реа. Асоциацията беше създадена малко преди последните парламентарни избори и благодарение на усилията й българските власти разкриха допълнителни избирателни секции в чужбина.
Според вас кой е най-големият недъг на изборния процес, който трябва да бъде решен със законодателни промени?
- Това, че все по-малко хора гласуват. Хората се чувстват разочаровани от това, което им се представя като избор, като демокрация, виждат го повече като "декорация", зад която се крие нещо съвсем друго. Дотук се стигна, защото предишните няколко управляващи партии "даваха лошо име на демокрацията", те сякаш нарочно опорочиха идеята за избори, за демокрация изобщо. Затова ние като гражданско сдружение се стремим да подпомогнем партиите в опита им да намерят "лек за тази болка".
Искаме да мотивираме повече хора да гласуват, за да се даде превес на обществено отговорните граждани, които знаят за какво гласуват. Колкото повече хора могат да гласуват, толкова по-малка ще бъде важността на контролирания вот, без значение дали е етнически или корпоративен.
Предложихте българите в чужбина да могат да избират 12 депутати, като се въведе отделен избирателен район за българската общност зад граница. Идеята предизвика противоречиви мнения, с какви аргументи ще убедите критиците?
- Като говорим за българите в чужбина, всеки явно разбира различни хора. Едни смятат, че това са българите в Турция, за други - това са хора, които са си уредили живота навън и повече няма да се върнат в България.
Не говорим само за хората, които са постоянно в чужбина, а и за тези, които по ред причини не са в страната в деня на вота. Например военнослужещите в Афганистан - имат право да загинат, но нямат право да гласуват за свой представител в парламента! Българите в чужбина вкарват в страната над 2 млрд. лв. годишно, те не са политически емигранти.
Хора, които успяват да се реализират навън, имат не по-малко право на глас и по закон, и по конституция, и по съвест. Който не се интересува от изборния процес в България, така или иначе няма да гласува. Но искаме да дадем възможност на всеки, който иска да гласува, да го направи. Въпросът е, че партиите тук не се интересуват от тези гласове. Хубаво е за гласовете в чужбина да се води отделна борба между партиите. Нека всяка от тях да направи своя политика за българите зад граница. В момента никой не защитава интересите им и не ги представлява.
Последните избори показаха опорочен процес, който дори доведе до преразпределяне на мандатите между партиите. Какви са възможните решения?
- Това, което се случи в Турция, е едно, това, което се случи в Западна Европа - друго. Предишните управляващи се опитваха да облагодетелстват една група българи зад граница - тези в Турция, да имат право да гласуват. Броят на секциите там беше увеличен на 123, а в целия останал свят беше свит двойно. Това, което ние успяхме да направим, е да увеличим колкото се може повече броя на секциите. Проблемите дойдоха или от Турция, или от тези консулства, в които държавата не беше достатъчно на място, за да контролира процеса. Куриозен е случаят в Копенхаген.
Сутринта в изборния ден ми се обади непознат човек, английски говорещ, който разказа, че има трима души, които не знаят български език, не се легитимират и не дават на хората да упражнят правото си на глас. Пристигнали автобуси с хасковска и кърджалийска регистрация, които превозвали турски говорещи българи, гастарбайтери от Гьотеборг. Те гласували поред и изпреварили останалите български граждани. Този случай трябва да се разследва, защото там за ДПС има точно 300 гласа. Сякаш някой партиен наблюдател е казал: "От вас искам 300 гласа и вие трябва да ми ги дадете." Вероятно точно това е станало. Ние не искаме да се разкриват секции само в консулства и посолства, защото държавата, случайно или нарочно, но невинаги успява да контролира изборния процес. За да избегнем тези проблеми, искаме да се въведе електронно гласуване през интернет за българите на запад от България.
Още от интервюто на „Дневник"
kapitalat
на 09.04.2010 в 10:15:32 #1' Крият в чужбина пропели за Алексей ' Една съдийка от един окръжен съд е кумица на един ' бизнесмен ', обвинен в извършено убийство преди повече от 10 г. ... Въпросният ' бизнесмен ' повече от 10 г. заедно с адвоката си се ' разболяват ' когато им дойде датата за поредното дело и така избягва правораздаването ... Възниква въпроса : Обвиненият за извършено убийство престъпник ли е ? Ако наистина е невинен и не е престъпник, то защо тогава повече от 10 г. се ' разболява ' като избягва правораздаването, използвайки ' вратички ' в НПК - то , писано от триглавата ламя през 2005 г. ? Нека ' независимите и некорумпираните ' от ВСС да кажат слух ли е това или е факт ! Ако се окаже, че ' не знаят ', то нека тогава попитат секретарката каракрасимира и екс - трактора ! Те всичко знаят ... ' батко и братко 3 ' ... Дали пък няма да се окаже, че гОЦЕ и трактора са разтваряли чадър над въпросния обвиняем ? Или сега ' независимите и некорумпираните ' съдии и лъжливите адвокати, ще ни кажат, че щом обвиняемият не е осъден от ' независимият и независим съд ', значи не е престъпник ? ' Хранителната ' верига отдавна е ясна ... Защо некои , които имат ниски чела, си мислят, че са по - умни ?