15 декември, официалното откриване на зимния сезон в Банско. Отново е време да поговорим за перспективите на българския туризъм. Ще припомня думите на  Йордан Йорданов, член на УС на Българската асоциация за селски и екотуризъм, който наскоро на форум, посветен на устойчивото развитие на историческия туризъм в община Банско сподели, че според него богатите туристи ще дойдат у нас, когато са убедени, че можем да им предложим нещо повече от ски писти, ресторанти, барове и хотели.

Вече е известно не само на експертите, че България може да печели милиони от културен туризъм. Този вид туризъм привлича по-платежоспособни туристи и носи повече приходи, а освен това няма сезонен характер. Културният туризъм в световен мащаб е много по-печеливш от морския и планинския. Защо тогава България продължава да разчита основно на тях?

Развитието на културния туризъм бе определено от Държавната агенция по туризъм като приоритет през следващата 2008 г.

А какви са фактите? Те вече се коментираха от медиите - липсва точна статистика за броя на туристите и приходите от културен туризъм в цялата страна,  липсват правила и регулация за частните колекционери и собственици, законът за опазване на културните паметници е от 1969 г. и не отговаря на съвременните условия. Липсва адекватна държавна политика и участие на неправителствените организации и бизнеса в процеса на опазването на културно-историческото наследство.

Досега има само две европрограми, финансирани по ФАР, които са директно насочени към развитието на културния туризъм в България, като чрез първата са реализирани проекти на обща стойност 4.726 млн. евро. За реализацията на втората са заложени 5.4 млн. евро, които са предвидени за  реставрацията и туристическата инфраструктура на около 26 старини в пограничния район с Гърция.

И все пак не можем да отречем, че се търси пътя за реализирането на потенциала на българското културно наследство. Но за тази цел трябва да се отбием встрани от утъпкания път София - Банско  например и да попътуваме да речем до съседната община Гоце Делчев. В края на миналия месец там се състоя демонстрационно-информационен тур „Община Гърмен - непозната туристическа дестинация".

Представен бе проект, финансиран от Европейския съюз чрез Програма Добро сътрудничество 2004 между Република България и република Македония: „Нови алтернативи за поминък на общини Гърмен (България) и Босилово (Македония) за устойчиво развитие на туризма чрез трансгранично сътрудничество". Програмата на събитието е един пример за алтернативен и културен туризъм - представяне на природните забележителности на района: екопътека по ждрелото на р. Канина, архитектурно-историческия резерват Ковачевица и възрожденските къщи на с. Лещен, античния римски град „Никополис ад Нестум". Демонстрация на  автентични сватбени обичаи в района-българска, българо-мохамеданска и турска сватба както и припомняне на „социалистическия" сватбен ритуала и ателие за развитие на традициите в с. Гърмен - възстановка на обичаи, единствената в страната тъпанджийска работилница в с. Дъбен.

Друга отбивка от пътя София-Банско е и Рилският манастир. Наскоро пътувах до там с американски туристи, които решиха да го посетят след пътуване в Македония. Още преди да се сме преминали в нашата територия, те вече ме попитаха как се чувстваме като част от европейското семейство. Опитах се да ги убедя, че пътя пред нас - живата и неподправена България отскоро европейска, е най-достоверният отговор.

Докато научаваха историята на земята на седем цивилизации - праисторическата, древногръцката, римската, древнотракийската, византийската, българската и ислямската, те наблюдаваха малките планински населени места, паметници и сгради - спомени от социалистическо време и модерните големи билбордове с реклами. България като една ориенталско-европейска смесица, като една голяма строителна площадка. Бет и Джой възкликнаха, че природата им напомняла на Канада. Да, убедена съм, местата по света си приличат, но все пак те имаха шанса да усетят вкуса на  автентично българското и да разграничат параметрите на уникално-българската снимка.

В манастира направихме опит да върнем часовниците с около единадесет века назад и да бъдем религиозно резистентни. Моите спътници се оказаха католик и протестантка, които онзи ден бяха присъствали на честване на антифашиски празник в Скопие, вчера са били част от ислямския рамазан в Призрен, а днес виждаха православната светиня-Рилския манастир. Наистина цветен, богат религиозен опит и културен релативизъм по американски! Може би това е истинското предизвикателство не само пред културния туризъм, но и пред културата въобще в днешно време - да преодолява времевите и пространствени граници и да събира неразрешимите противоречия.

Снимки: Гергана Сулинаджиева