Професорите Гудхарт, Конгдън и Пепър и топ-икономисти от частния сектор са отправили писмената си атака, в която е изразена загрижеността, че скорошното двуцифрено увеличаване на паричната маса крие в себе си сериозни проблеми.
Критиката идва, след като най-новите данни от вчерашния ден показаха, че „широките пари" измервани с паричния агрегат M4 са се увеличили с притеснителните 12,8% за изминалата година до март 2007.
Както е известно, през март индексът на потребителските цени CPI във Великобритания достигна увеличение с 3.1% поради поскъпването на цените на енергията и храната, това е най-високото равнище откакто Bank of England спечели оперативната си самостоятелност преди десет години.
Тим Конгдън, бивш професор в прочутото Лондонско бизнес училище и един от „мъдрите съветници" на финансовото министерство от края на 80те и в началото на 90те, изразява скептицизма си: „Инфлацията се е завърнала и до средата на следващата година ще достигне 4%, макар и да очаквам индексът на потребителските цени да се смъкне малко през следващите месеци".
„Не може да се излезе от това с ръст на паричното предлагане от 12 или 13%. Нещата не са толкова лоши както в предишните цикли, но така или иначе са лоши и ще свършат по обичайния начин. Лихвите ще трябва да се вдигнат до 6% и 6.5%, а може да трябва да стигнат и 7.5%".
Монетарната школа с основоположник Милтън Фридмън считат ръста на количеството пари като предвестник на инфлацията по-нататък по пътя, обикновено след две години. Кредото им все още влияе на политиката на Европейската централна банка, но в Британия монетарното учение вече не се радва на привилегия.
Голяма част от последното покачване в M4 се дължи на участия на финансовия сектор, които са давали грешни сигнали и преди. Но така или иначе с цени на недвижимите имоти, в Лондон скачащи с годишно претеглените 14.9%, не може да има съмнение, че кредитът наводнява икономиката.
Мервин Кинг, шефът на британската централна банка, миналия месец заяви, че наблюдава отблизо паричното предлагане. „Относно монетарните агрегати съм повече загрижен отколкото някои мои колеги. Да се пренебрегне потенциалното им влияние означава да се навлезе в измамна зона".
„Загрижен съм дали цифрата за парите ни подсказва нещо за цифрата на инфлацията след две години, или може би след три до пет години", казал е висшият банкер.
Коментарът на Кинг е завоалирана критика към „гълъбовата" фракция сред членовете на Комисията по монетарна политика, мнозина от които са политически назначени от министъра на финансите и бъдещ премиер Гордън Браун. Вътрешни хора в банката особено подигравателно гледат на назначението на Дейвид Бленчфлауер, написал академичен труд „Пари, Секс и Щастие".
Саймън Уард, главен икономист във фонд за управление на финансови активи и един от подписалите заявлението, счита, че Комисията е направила грешка като е намалила лихвените си нива през август 2005, когато паричното предлагане е нараствало с повече от 10%. „Проблемът е в това, че те не обръщаха голямо внимание на паричното предлагане и все още не го правят".
Двамата членове на Комисията по монетарна политика които са най-близко до идеите на монетаристите, са професор Ендрю Сентанс и Тимоти Бешли, и двамата икономисти тип „хищник", които настояват за вдигане на лихвените нива до „обезвреждане на инфлацията".