Рядкост са качествените жени. Така мислят не само самотните мъже, а и индустрията. Отчаяни от очертаващия се хроничен недостиг на работна ръка, корпорациите не само се опитват да отклонят прекрасния пол от изящните науки към техниката, а и да насадят у най-малките граждани влечение към производството.

В това отношение българите сме напред: участието на нашите жени във високотехнологичните производства е толкова сериозно, че по този показател, общо за мъже и жени, не сме последни в Европа.

Отдавна се алармира, че в индустрията на Германия липсват квалифицирани инженери. В момента във ФРГ има свободни работни места за 90 хил. инженери и 40 хил. IT-експерти. Отказът на жените да изучават технически специалности и природни науки още повече задълбочава тази негативна за промишлеността тенденция.

Според официални данни, на които се позовава Der Spiegel, във ФРГ днес работят 72 000 жени инженери, или едва 11% от общия брой на инженерите в страната. Затова министерството на образованието, федералната агенция по труда, профсъюзите, както и научни институти и индустриални организации, са подготвили национална програма, имаща за цел да увеличи с 5% броя на студентките, записващи технически и природни науки.

Най-добре с жените засега се представя специалност Математика - в Германия 53% от започващите да учат математика са жени. В информатиката нежният пол обаче съставлява едва 17% от първокурсниците, толкова и в специалност Машиностроене. В електротехниката жените са само 9%. На изхода е малко по-различно от входа - 31% от всички абсолвенти във ФРГ в специалностите математика, инженерни, природни науки и техника са жени.

За да се справят с проблема за общата липса на квалифицирани трудови ресурси в страната, институциите съвсем патриархално искат да "намерят работа" на жените. Обаче реакцията на концерни като Bosch и Siemens е по-нестандартна. Те се насочват към детските градини и децата на възраст три до шест години.

От края на 2005 г. Siemens "подарява" т.нар. Изследователски кутии с игри и материали за малки експерименти. В кутиите има електрически крушки, батерийки, огледала, кристали, както и линийки и моливи. Един подобен пакет струва близо 500 евро. За няколко месеца децата научават повече, отколкото студентите за четири години, твърди компанията. Ако първите години се пропуснат, после ще е трудно да се навакса - е мотивът на Siemens.

По сходен начин действа Bosch. Електроконцернът движи проекта "фабрика на знанието" и изпраща емисари в детските градини. Целта е децата "под формата на игра да се вдъхновят за техниката".

Двата технологични концерна не правят изключение. За деца в началното училище по време на лятната ваканция стоманеният гигант ThyssenKrupp е измислил забавачница, но с техническа насоченост. Дружеството "Зюдвестметал" е заделило един милион евро за "ъгълче на техниката" в 90 детски градини. Фондацията на "Дойче телеком" отпуска през 2007 г. милион и половина евро за проекти с подрастващи, на които чрез игри се преподават базовите концепции в математиката, техниката и природните науки.

Даже по-малки семейни фирми се грижат за правилната ориентация на младежта и финансират посещения на студенти по технически дисциплини в детски градини (напр. в проекта "инженери на пясъчната площадка"), които по разбираем начин отговарят на детските въпроси "защо": например защо водата тече надолу или защо някои неща се разтварят, потопени във вода.

Проблемът на училищата, който предприятията се опитват отрано да преодолеят, е че на децата в учебния час не се разясняват въпросите от всекидневието. Как е влязъл чичкото в телевизора? Ако на този детски въпрос учителят не се присмее или не го отклони поради собствено незнание, а отговори разбираемо, може би детето ще се запали за науката и ще се превърне в отличен техник.

Компанията ThyssenKrupp се опитва да събуди дългосрочен интерес сред младежта, като в началото на май в Щутгарт бе открит "парк на идеите", където малките посетители могат сами да построят мини състезателен автомобил или дори робот.

От Bosch обясняват: колкото по-рано едно дете се научи да борави с техника под формата на игра, толкова по-голяма е вероятността по-късно да се събуди интереса му в областта. "За учениците и ученичките в горните класове често е твърде късно, най-вече при момичетата".

В България отливът от инженерната професия се дължи до голяма степен на създалото се през 90-те години на миналия век впечатление, че "работа за инженери няма". Тогава бяха закривани много приватизирани предприятия и голям брой добре квалифицирани инженери останаха "на улицата", или пък трябваше да се примиряват с унизително ниско заплащане. През последните години тенденцията се обръща и у нас.

Статистика на "Евростат" показва какъв дял от населението на европейските страни е зает във високотехнологични отрасли, плюс дела на жените в сектора. Средният за ЕС дял на заетите във високите технологии е 4.4%, за Германия делът е 5.2%, рекордьори с 6.7% и 6.5% са финландците и ирландците.

Макар и да не е сред водещите технологични нации в Европа, България не потъва в земята от срам - с дял 3.1% изпреварваме страни като Полша, Хърватия, туристическите Гърция, Португалия и Кипър, и много значително Румъния (1.9%). Все пак новите заводи в северната ни съседка сигурно ще променят тази неблагоприятна за румънците ситуация.

По-силно впечатление обаче прави големият относителен дял на българките, които работят във високотехнологичното производство. Както се вижда от графиката, като дял българките изпреварват страни като Белгия, Холандия, Австрия по заетост във високотехнологични производства.

Макар ê за българската "политика по трудовите ресурси" грижа за човешкия потенциал на нацията, подобна на тази в Германия, е като долетяла от Марс летяща чиния, можем да се надяваме, че високотехнологичната българка ще възпита подобаващо своите деца.