Реални ли са амбициите на аграрния Североизток да стане и енергиен център на страната? На работна среща на инвеститори в изграждането на ветрени централи и производители на генератори в края на миналата седмица край Варна стана ясно, че 68 наши и чужди фирми са подали документи в Националната електрическа компания за производство на електричество в Добруджа. Половината от монтираните до момента ветрени генератори в парковете в Добруджа са втора ръка, пише "Народно дело". Още по-сензационно бе съобщеното от инж. Тодор Тодоров, ръководител на управление „Актив на преносната мрежа" на НЕК, че общата мощност на планираните за построяване генератори от нашите и чуждите фирми през следващите три-четири години е 6080 мегавата, или почти три атомни централи като „Козлодуй". Според статистиката на НЕК миналата зима през най-големите студове натоварването на електроенергийната система на страната е било между 7000 и 7200 мегавата. Минималният товар през лятото за промишлеността и осветление е 4500 - 5000 мегавата. Дори и в страни като Холандия, Белгия, Германия и Испания, където производството на електричество от ветрени генератори е с многогодишна традиция, няма съсредоточени толкова много мощности на такава малка площ, каквато е Североизточният регион.

Ползата от модерните кули е преувеличена

Ползата от модерните вятърни кули е преувеличена многократно най-вече от медиите, коментира за „Народно дело" Тодор Тодоров. Според него те не са подходящи за основни източници на електроенергия, защото са неуправляеми и е невъзможно дори приблизително да се планира какво количество електроенергия ще произведат за определен период от време. Тодоров добави, че въпреки използването на най-съвременни технологии при построяването на пропелерите (перките) и генераторите вече е пресметнато и практически доказано, че в Североизточния регион на България те работят ефективно от 1700 до 2100 часа годишно, или между 70 и 87 дни, и то при по-продължителни и постоянни ветрове. Част от експертите на срещата бяха категорични, че ако в Добруджа дори и за десет години се съсредоточат толкова много кули, ще бъдем санкционирани от Брюксел, защото те ще повлияят отрицателно на прелета на стотиците видове птици през пролетта и есента от Африка към България и обратно. Агрономите са категорични, че вече има регистрирани загуби при производството на зърно в районите на ветрените паркове заради силните и постоянни течения, които се образуват при работата на ветрените кули. През зимата те усилват многократно и ерозията на почвата и тя не може да бъде спряна дори със създаването на нови защитни пояси. Повечето от фирмите, изявили желание да произвеждат електроенергия дори и в плодородните добруджански ниви, имат горещата подкрепа на собствениците на земите, защото им плащат много пари за парцелите.

Триста млн. лева са необходими за реконструкция на преносната мрежа

Около триста милиона лева са необходими за реконструкцията на преносната електрическа мрежа в Североизточния регион, за да поеме тя не 6000 мегавата нови мощности, а дори само 2000. Основно трябва да се преоборудват с нова и скъпа техника всички електрически подстанции. Задължително е построяването на два нови двойни далекопровода с дължина 160 километра за напрежение от 110 000 волта и на един единичен от 59 километра. Най-голямото оскъпяване на преносната мрежа ще дойде от построяването на двоен далекопровод за напрежение от 400 000 волта с дължина от 40 километра, десетина мощни трансформатора и възлова подстанция. Специалистите от НЕК дори не са се опитали да направят точни изчисления колко време е необходимо за построяването на споменатите съоръжения, защото в региона няма дори една трета от необходимите специалисти и квалифицирани работници, които да се заемат със строителството. В момента едва достигат хора за поддържането на електрическите съоръжения през зимните месеци. Икономистите от Националната електрическа компания са изчислили, че тя може да отдели 300 милиона лева за реконструкция в срок най-малко от 10 години. В противен случай трябва да се увеличи паричната тежест върху потребителите. Специалистите предупреждават, че нови 2000 мегавата в енергийната мрежа в региона ще предизвикат сериозни трудности при регулирането на напрежението, особено през зимата.

ЕС ни натиска за 16% ток от възобновяеми източници

Брюксел е планирал през 2020 година 16 процента от електрическата енергия, която ще се произвежда у нас, да е от ветрени генератори. В противен случай страната ни ще плаща солени глоби заради експлоатацията на въглищните топлоелектрически централи. Ако в енергийната система на България дотогава се включи и АЕЦ „Белене",общата мощност на централите у нас ще е около 12 000 мегавата. Специалистите от НЕК са категорични, че за оставащите 11 години е напълно реално да изградим ветрени генератори с обща мощност около 2000 мегавата. Вижда се, че мераците на повечето наши и чужди фирми за струпването на 6080 мегавата вятърни мощности в плодородна Добруджа са нереални и тя не може да бъде голям енергиен център.