Новата иракска криза представлява по-голяма опасност за Китай, отколкото за САЩ. Защото в последните години Китай направи огромни инвестиции в Ирак и е много зависим от местните петролни доставки, смята Франк Зирен от Дойче Веле.

Досегашната стратегия на Китай в Ирак е повече от успешна - без да изпрати и един войник на фронта, именно Пекин печели особено много от двете иракски войни. А САЩ понесоха само загуби - в последната иракска война загинаха почти 4 500 американски войници. Войната струва на Вашингтон 79 милиарда долара.

Китай владее половината иракски петрол

Навремето някои, включително Джордж Буш, предполагаха, че новите господари на иракските петролни полета ще са американските концерни. Това обаче не стана - нещата се развиха другояче. "PetroChina" бе първият чуждестранен концерн, който получи лиценз за добив на петрол след свалянето на Саддам. След това със значително по-изгодни оферти китайците успяха да измъкнат под носа на американците правата за добив на петрол в цялата страна. Междувременно китайците владеят 50 процента от производството на петрол в Ирак. Те контролират /сами или в съдружие с неамерикански фирми/ трите най-големи петролни полета в Ирак - Румаила, Западна Курна и Халфайя.

Демократично избраното иракско правителство не можеше да си позовли да предоставя концесии поради антиамериканските настроения в страната. И американците напразно чакаха правителството в Багдад да изрази своята благодарност за помощта на великата сила при спечелването на изборите. Разочарован, в края на 2011 Вашингтон се оттегли и остави всичко на китайците, специализирали се по изключително изгодните оферти. Междувременно Китай е най-големият инвеститор в Ирак. За Китай заминават 80 процента от иракския петрол.

Пекин е обезпокоен от джихадистите

Пекин обаче започна да нервничи, след като бойците на ИДИЛ /групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта"/ поеха към Багдад и по пътя си към столицата наложиха в много градове шариата. Експлоатираните от китайците петролни полета се намират в южната част на Ирак и са отдалечени от сферата на влияние на ИДИЛ, но войната на джихадистите вече оказва влияние върху петролния бизнес. Находищата в южната част на Ирак трябваше да намалят производството си, тъй като търсенето намаля. Бойците от ИДИЛ също осъзнават стратегическата важност на петролните полета и рафинериите. Те знаят, че халифатът, който искат да изградят по границата между Сирия и Ирак, не може да преживее само от молитвите, отправяни по пет пъти дневно към Мека.

Колкото и да е необозримо сегашното положение, най-вероятно през следващите месеци и дори години китайците надали ще могат да продължат необезпокоявано добива на иракски петрол. И имат сериозен повод за тревога - защото могат да изтърпят епизодичните прекъсвания на добива, но в дългосрочна перспектива са зависими от иракския петрол. До 2030 година китайците ще потребяват годишно по 800 милиона тона петрол, като две трети от тези количества трябва да бъдат внесени от чужбина.

Изпитание за политиката на ненамеса

Китайската външна политика е изправена пред дилема. Миналата неделя китайският посланик в Багдад предаде на иракското правителство посланието на Пекин, че "ще подкрепя мерките на иракското правителство за възстановяване на сигурността в страната и за установяването на контрол върху редица градове". В замяна на това представител на иракското правителство трябваше да обещае, че то ще стори всичко, за да "гарантира сигурността на сътрудниците на посолството и чуждестранните работници в страната".

Големият въпрос през следващите години ще бъде дали стратегията за концентриране върху бизнеса и отделянето му от вътрешните работи на страната може да функционира, ако човек си има работа с религиозно мотивирани фанатици? Това се отнася не само за Ирак, а и за Либия. И най-вече за Афганистан, където в бъдеще Пекин ще трябва да разговаря не само с правителството, а и с талибаните.

Ситуацията в Ирак е много по-сложна. Защото премиерът Нури ал Малики получава подкрепа не само от САЩ, но и от Иран, на когото пък Пекин е най-близък съюзник. Арабските олигарси подкрепят сирийските джихадисти, които са против Малики. Пекин обаче поддържа тесни връзки и с арабите - още през май той подписа договор със Саудитска Арабия за доставката на китайски дрони. САЩ пък обещаха американски дрони "СканИгъл" за иракската армия. Т.е. има вероятност американските и китайските дрони да се изправят едни срещу други. Макар и двамата доставчици да искат едно и също - предвидим и стабилен Ирак.