Ако петролът остане над $100 за барел: кои европейски компании печелят и кои са под натиск

Пазарите все още подценяват едно просто нещо: цената на петрола от над 100 долара за барел не е просто число, а промяна в режима. Това не е краткосрочен шок, който може да бъде игнориран с аргумента, че геополитиката ще се нормализира. Това е структурен натиск, който започва да преразпределя печалбите в цялата икономика.

Европа е особено уязвима в този сценарий, защото за разлика от САЩ остава нетен вносител на енергия. Това означава, че всяко устойчиво покачване на цената на петрола действа като скрит данък върху бизнеса и домакинствата, който не се вижда веднага в индексите, но постепенно започва да променя реалната икономика.

Данните вече го показват. Инфлацията в еврозоната се връща нагоре до 3.0%, като енергията расте с близо 11% на годишна база, а прогнозите за икономическия растеж са ревизирани надолу към 0.9%. Това е комбинация, която исторически води до натиск върху печалбите. Компаниите плащат повече за енергия, но не могат напълно да прехвърлят тези разходи върху потребителите, особено когато реалните доходи започват да се свиват.

В такава среда пазарът не се движи като цяло. Той се разслоява. Някои компании започват да генерират значително повече парични средства, докато други губят конкурентоспособност почти незабележимо в началото, но с ускоряваща се скорост след това.

Най-прекият печеливш от подобен сценарий са енергийните компании, но тук има важен нюанс, който пазарът често пропуска. Не всички енергийни компании са еднакви. Shell например генерира около 42.9 милиарда долара паричен поток от дейността и над 22.7 милиарда свободен паричен поток, при сравнително умерено ниво на задлъжнялост от около 43% дълг спрямо собствен капитал. Това означава, че при цена на петрола над 100 долара компанията не просто печели повече, а има капацитет да връща капитал към акционерите чрез дивиденти и обратно изкупуване.

Сделка за милиарди долари: Shell заменя несигурността в Катар с огромните залежи на Канада

Това ще добави приблизително 370 000 барела петролен еквивалент на ден към портфолиото на компанията

TotalEnergies е още по-интересен случай. Оперативната рентабилност от над 20% и нетната рентабилност над 8% показват, че компанията вече работи в режим на висока ефективност, а 52-седмичен ръст на акциите от над 56% показва, че пазарът започва да оценява този модел.

Източник: iStock

BP също печели от средата, но структурата му е по-крехка. Нетната рентабилност от едва 1.66% и съотношение дълг към собствен капитал близо до 100% означават, че компанията е чувствителна към всяко колебание в цените или оперативните разходи. Това е класически пример за победител, който може бързо да се превърне в уязвим при промяна на условията.

Паралелно с това се активира втори слой печеливши, който често остава в сянка, отбранителният сектор. Rheinmetall е показателен пример за тази динамика.

При пазарна стойност около 62 милиарда евро и печалба преди лихви, данъци и амортизации от малко над 2 милиарда, компанията се търгува при значително по-високи оценки, съотношение стойност към печалба преди лихви, данъци и амортизации над 28 и съотношение цена към печалба над 60. Това изглежда скъпо, но пазарът не оценява текущото състояние, а бъдещия поток от държавни разходи.

Възвръщаемостта на собствения капитал от над 23% показва, че капиталът вече се използва ефективно, а ниското ниво на дълг от около 22% създава стабилна основа за разширяване. Това не е цикличен ръст, а структурна промяна в начина, по който правителствата разпределят ресурсите си.

Суровинният сектор също започва да усеща положителен ефект, но по по-непряк начин. Когато енергията поскъпва, производствените разходи за почти всички ресурси се увеличават. Това ограничава предлагането и създава натиск нагоре върху цените на металите и другите суровини. Европейските компании с участие в добива и материалите започват да се възползват от този вторичен ефект. Тук не става дума за спекулативно движение, а за класическа инфлационна верига, при която всяко звено нагоре по веригата увеличава стойността на крайния продукт.

Източник: iStock

На противоположната страна на тази динамика се намират секторите, които са най-чувствителни към разходите за енергия, и тук цифрите са още по-красноречиви. Lufthansa работи с оперативна рентабилност от едва 1.81% и има отрицателен свободен паричен поток от близо 1 милиард евро. При съотношение дълг към собствен капитал над 120% това означава, че компанията няма буфер за продължителен период на високи цени на горивата.

Това не е просто цикличен натиск, а структурна уязвимост. BASF, която е символ на германската индустрия, също показва подобна слабост. Приходи от над 59 милиарда евро изглеждат стабилно, но нетната рентабилност под 3% и отрицателният свободен паричен поток показват, че бизнес моделът е под натиск. При съотношение дълг към собствен капитал над 66% и спад на приходите с почти 8% на годишна база, компанията вече усеща ефекта от скъпата енергия.

Автомобилният сектор е може би най-интересният случай, защото тук се вижда разликата между ниска оценка и реална устойчивост. Volkswagen генерира над 321 милиарда евро приходи, но нетната рентабилност от едва 2.28% и съотношение дълг към собствен капитал над 130% означават, че компанията работи с минимален буфер.

Българинът подкарва все по-често китайски автомобили

Азиатските коли вече изпреварват италианските, американските и британските брандове на местния пазар

Очакваното съотношение цена към печалба около 4 изглежда изключително ниско, но това не е знак за подценяване, а за структурен риск. BMW изглежда по-стабилно с нетна рентабилност около 5.5% и по-добра ефективност, но също остава изложено на същите макро фактори. Високите цени на енергията увеличават разходите за производство и транспорт, докато намаляват покупателната способност на потребителите. Това е двойният удар, който прави сектора уязвим.

Най-важният извод от тези данни е, че пазарът не просто разделя компаниите на печеливши и губещи. Той започва да прави разлика между бизнес модели, които могат да превърнат инфлацията в печалба, и такива, които я поемат като разход. TotalEnergies с оперативна рентабилност над 20% и Lufthansa с под 2% не са просто различни компании. Те са представители на два различни икономически режима.

Историята показва, че подобни режими не приключват бързо. При петролните шокове от 2008 и 2022 г. пазарът първоначално реагира с колебание, но след това следва по-ясна и по-бърза ротация на капитала. Веднъж започнал, този процес се самоподдържа, защото печелившите сектори привличат още капитал, а губещите започват да изостават все повече.

Истинският риск не е дали петролът ще падне или ще се задържи. Истинският риск е, че пазарът все още не е напълно позициониран за сценарий, при който високите цени се превръщат в новото нормално. Ако това се случи, тогава настоящото движение няма да бъде просто корекция, а начало на по-дълбока структурна промяна.

В този контекст въпросът не е кои акции ще се покачат и кои ще паднат в краткосрочен план. Въпросът е кои бизнес модели могат да оцелеят в среда на по-високи разходи и по-нисък растеж. Именно там ще се реши реалното разпределение на печалбите през следващите години.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.