Надеждата, че Гърция няма да се срине в бездната, си остава само надежда. Спасяването на страната тепърва започва. Само че политиците се държат сякаш не е така. Това е кардиналната грешка на Европа, четем в Ди Цайт.

Въздишка на облекчение в Атина: почти 86 процента от частните кредитори дадоха съгласието си, така че Гърция може да получи желаното частично опрощаване на дълговете.

Германското министерство на финансите приветства успешната сделка за размяна на гръцки държавни облигации, собственост на частни кредитори, писаха медиите тази сутрин. "Това е голяма стъпка по пътя към стабилизирането и укрепването на страната. Гърция получи исторически шанс", заяви пред агенция Франс прес  говорител на министерството.

Да, това е една добра новина, но съвсем не и краят на гръцката криза, коментира Ди Цайт. Грешките на изминалите десетилетия няма да бъдат оправени с едно опрощаване на дълговете и няколко години на икономии и реформи. Само че политиката залъгва гражданите, че е тъкмо така.

Спасяването тепърва започва

Какво премълчават политиците

Гърция е една прагова държава, в която икономическата и административната система в продължение на дълги години бяха поддържани живи с евтини кредити. Кризата предизвика края на тази изкуствена конструкция. Германският финансов министър Шойбле не иска да дава никакви гаранции, че спасяването на Гърция няма да струва още повече пари; било твърде рано за спекулации по темата. А Тройката още от сега е на мнение, че между 2015 и 2020, след изтичането на втория спасителен пакет, Атина ще се нуждае от още поне 50 милиарда евро.

Междувременно оргията от икономии тласка страната все по-дълбоко в кризата, пише още Ди Цайт. Само през последното тримесечие на миналата година гръцката икономика се е свила с 7,1 процента. Бюджетната дупка и през текущата година ще се окаже по-голяма от прогнозираната.

За да може през 2020 гръцкият дълг да бъде сведен до 120 процента от БВП, икономиката трябва още през 2014 да дръпне, и то здраво. На фона на задълбочаващата се рецесия, това е една повече от оптимистична прогноза.

Това е известно както на Берлин, така и на Брюксел. Само че там не казват какви ще бъдат последиците. Много по-честно ще бъде да се каже на гражданите, че на Гърция ще трябва да се помага още дълги години. Следващите помощни пакети са програмирани, подчертава Ди Цайт.

Защо не ни казват всичко?

Това е голата истина

Още по-песимистичен е швейцарският икономист Харалд Хау. В интервю за Шпигел  той казва, че предстоящото частично опрощаване на дълга не е достатъчно. "Със сигурност ще се стигне до втори, истински банкрут. Ще минат може би девет месеца или три години, но тогава ще се разрази истинска, голяма криза". Професор Хау твърди, че проблемът не е решен, а просто отложен. "Следващия път кризата ще удари само данъкоплатците".

Впрочем Атина има вече с какво да се похвали. Под натиска на кризата страната извърши реформи, които мнозина смятаха за невъзможни. Това трябва да се признае на гърците. Същевременно от гледна точка на ЕС оказваната помощ е напълно по силите на съюза. Що се отнася до приказките, че Гърция трябвало да се откаже от еврото, това не е сериозна алтернатива: разходите както за Европа, така и за Гърция биха били много по-големи от ползата.

Такава е истината за Гърция, заключава Ди Цайт. Но на политиците в Брюксел и Берлин им липсва явно смелост да я кажат на гражданите.