Днес пак замразихме АЕЦ "Белене". Ще искаме от руснаците да спрем преговорите за три месеца от 1 юли, докато не преценим при какви условия е изгодно да строим втората си атомна централа. Това протакане на съдбата на централата е запазена марка в управлението на ГЕРБ.

Премиерът Бойко Борисов, всекидневно променяше позицията си относно съдбата на АЕЦ "Белене", докато не реши, че окончателната дума по въпроса ще даде банката консултант HSBC. Тя по последни данни трябва да бъде готова с доклада си в края на август тази година.

Горчивата истина, поне що се отнася до правителството е ясна - кабинетът не иска да дава 6 млрд. евро за строежа на централа, от която няма да дочака дивиденти. Нейното строителство ще продължи поне 8 години и правителството, дало съгласие за нейното строителство, ще претърпи сериозни критики, а в същото време няма да има възможността да попълни държавния бюджет от износа на ток.

Така кабинетът на Борисов е изправен пред не леката задача, да реши да субсидира следващите управляващи с цяла атомна електроцентрала. Критиките на зеления октопод, за това, че ще се похарчат ненужни пари, допълнително тласка правителството да продължава размотаването си за реализирането на проекта АЕЦ "Белене".

Аварията в японската АЕЦ "Фукушима" ще бъде още дълги години удобно оправдание на противниците на ядрената енергетика. Лошото обаче, е че правителството на България също "свири" на тази струна. Германия се отказа от ядрената енергетика, подобно на Швейцария, но в същото време Франция и Русия доволно потриват ръце, защото ще могат да разширят енергийното си влияние в Европа. Вече за всички е ясно, че енергийното влияние е и твърде важно политическо оръжие в съвременната геополитика. Именно заради това Москва няма интерес да се провали с АЕЦ "Белене", а да използва проекта, като своя реклама, за успешна енергийна дейност.

Италия, една от страните в Европа, която е уязвима на земетресения, е единствата от Г-8 на индустриализираните държави без ядрена централа. Премиерът Силвио Берлускони искаше четвърт от електричеството в страната да се произвежда от ядрени мощности в бъдеще. С ясно мнозинство обаче италианците казаха "не" на плановете за възраждане на ядрената енергетика, на провел се наскоро референдум по въпроса.

Въпреки това, никой не трябва да си прави илюзията, че всички страни в Европа ще се откажат от ядрената енергетика при положение, че този вид енергия дава между 20 и 25 процента от световното производство на ток. Кой обаче има интерес у нас да подържа илюзията, че изтичат дните на ядрената енергетика?

"Зеления октопод" представлява фирми, чието електричество се изкупува на преференциални цени, което дава сериозно конкурентно предимство спрямо енергията от реакторите. Обясненията, че то пазарната икономика си знае работата и ще регулира пазара, са помпозно надувани популистки реплики. Какво ще регулира пазарът при положение, че чисто пазарните механизми са вече изкривени с даването на преференциални цени у нас на енергията добивана от възобновяеми енергийни ресурси.

За ядрената енергетика остава да стане по-сигурен източник на енергия в очите на обикновените хора. За всички е ясно, че те се вълнуват преди всичко от цената на тока, а не от начина на неговото добиване. Въпреки това японският ядрен инцидент ще увеличи вниманието върху въпроса със сигурността и ще подкрепи решението за строителство на реактори от трето поколение. Моделите на реактори от трето поколение като 1650 мегаватовите EPR и 1000-мегаватовите Atmea, и двата произведени от Areva, предлагат възможност за затваряне на ядрото на прегряващ реактор. Това е първият сериозен сигнал, че може да се има доверие на ядрената енергетика.

Всякаш вече се забрави огромната потребност да се намали зависимостта от петрол, природен газ и въглища. Именно поради тази потребност японската катастрофа едва ли ще попречи на европейските планове за построяване на АЕЦ на стойност  милиарди долари. В същото време, няма и как да се развива сериозна индустрия без голямо количество евтин ток, което поне засега може да дойде само от атомните централи.

У нас обаче "зеления октопод" прави изчисленията си за нуждите от електричество предимно на базата на консумацията на домакинствата. Не се отчитат бъдещи производствени мощности, както и фактът, че у нас цели 30% от консумацията на ел. енергията се падат на транспорта.