„Ако израелците някога си позволят да ни нападнат, ще ги накараме горчиво да съжаляват", така президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад коментира новината за ракетните опити на Израел вчера. Според израелското национално радио, страната наистина е направила успешен опит с балистична ракета, която е в състояние да пренася „неконвенционален боен заряд", това според някои означава - ядрена бойна глава.

Заканителният тон на Ахмадинеджад може би върши работа на международната политическа сцена, но като че ли вече e недостатъчeн що се касае до вътрешната политика. Риториката вече не помага за отклоняване на общественото внимание от съществените проблеми в управлението на страната. Миналата година, американското разузнаване доказа, че Иран е спрял програмата си по разработване на ядрено оръжие, но не и тази за обогатяване на уран. Това за сега, като че ли успокои нещата и едва ли ще ни даде възможността да наблюдаваме скоро военен конфликт по оста Вашингтон - Техеран.

За жалост на управляващите в страната, успокояването на напрежението, ще накара много иранци да се огледат и да възнегодуват срещу икономическите си проблеми. В страната вече започна да се коментира въпроса с националната икономика, тъй като през март ще се проведат парламентарни избори.

Ахмадинеджад е бивш кмет на Техеран, който през 2005 г. беше избран за президент на Иран. Той пое поста с обещания за бурен икономически растеж и изкореняване на корупцията. Въпреки рекордно високите цени на петрола обаче, икономиката на страната не може да постигне растеж от над 4%-6% годишно. Печалбите от износа на ценната суровина, не се инвестират адекватно, тъй като голяма част от тях се използват за внос на бензин от чужбина. Ахмадинеджад никога не пропуска да говори за големи индустриални проекти, когато прави обиколки в провинцията.

Природният газ дава доста сериозни поводи за притеснение. В следствие на разгорещени спорове около цената на газа, Туркменистан спря доставките си на суровина към ислямската република. Въпреки че Иран разполага с вторите по големина залежи на газ в света, изключително старата и неефективна инфраструктура в енергийния сектор и прекалено големият процент на износа, ги кара да разчитат на малките, но важни доставки от външни партньори. Сега, когато тръбопроводът „пресъхна", много ирански провинции останаха без отопление по време на една от най-тежките зими в историята на страната. Естествено, изнервените граждани обвиняват правителството и с право.

Протестите в Иран са все по-често срещано явление, което би трябвало да притеснява Ахмадинеджад, провъзгласил се за „човек на народа" и разчитащ на подкрепа от провинциалните и селски райони.

Политическите опоненти на иранския президент, използват случая да отправят критични коментари и лозунги по негов адрес. В момента правителството е изправено пред обществен натиск, заради на пръв поглед неадекватното решение да се изнася целия ирански газ към Пакистан, а иранците да замръзват в жилищата си. До момента, поне осем човека са починали в следствие на измръзвания от незапомнено тежката зима обхванала страната. Критики се отправят и към политиката по бързо покачване на цената на бензина, заради липсата на достатъчно собствени рафинерии и нуждата от внос на горива. На всичкото отгоре, инфлацията в страната вече надминава 20%.

В тази напрегната обстановка, реформисти и консерватори се опитват да спечелят дивиденти, като обвиняват президента за липсата на стегнат икономически план. Това обаче е нормално, предвид факта, че само след два месеца предстоят избори. Дори обаче върховният религиозен водач Аятолах Али Каменей да подкрепи кандидатът на Ахмадинеджад, политическите анализатори предупреждават за сериозно захлаждане в иранските политически отношения. А по улиците снегът продължава да се трупа.