Едно от нещата, които ми липсват от миналите дни, е, че закъснението с 45 минути беше толкова общоприето, сякаш пристигате навреме. Задръстванията бяха шумни усилватели, абсурдни бъркотии от коли, камиони и автобуси, които превръщаха пътуването към работа в ужасно преживяване. Дори и да не сте в някое от тези превозни средства, няма начин да избегнете техните ауспуси и шум.

Сега пътищата са спокойни, дори в пиковите часове. И колкото и да е хубаво да се разхождам на сутринта по булевард "Франсиско де Миранда", слушайки крясъците на дивите папагали, всъщност задръстванията ми липсват.

Фактът, че таксито може да ме закара от крайния квартал Ла Кастелана до центъра на града за по-малко от 15 минути, ми напомня за това как се изпразва Каракас, как автомонтьорите не могат да намерят необходимите резервни части, как най-евтиният бензин в света няма значение, щом нямате резервоар, който да напълните.

Моторите постепенно изчезват в резултат на затрудненията. За мен Каракас най-добре се движеше на 2 колела. Мотоциклетите-таксита бяха страхотна алтернатива, промъквайки се между лентите и срещу трафика, движейки се дори и по тротоарите, когато е необходимо.

Светофарите са просто предложения в света на моторите. Харесвах ги заради тръпката и успешните понякога опити за точност.

Сега "няма трафик, няма пари, нищо", разказва 41-годишният Пастор Колменарес, шеф на таксиметрова мотоциклетна компания в Източен Каракас. Неговият бизнес е поредната жертва на икономическия срив във Венецуела. През миналата година екипът му включва 15 души, а днес са едва четирима.

Мнозина се отказват от шофирането, защото не могат да поддържат моторите си, или защото бизнесът отива на юг. Или просто напускат страната, за да емигрират в Аржентина, Чили, Колумбия или Перу.

Безумната инфлация превърна боливарите в оскъдна суровина, а повечето мото превозвачи все още се опитват да се справят с това, зависейки от банковите преводи на ограничен брой редовни клиенти.

Можете да поръчате да ви закарат и да платите с кутии цигари или с продукти като хлебни банани или царевично брашно. Вече не е нужно да рискувате живота си, за да стигнете до града. Хората все още могат да закъснеят, но само заради навика.

Колменарес смята, че ще издържи, но тъй като някой е откраднал акумулатора му, той трябва да започва всяко пътуване с мотора си, тичайки, за да запали. Мотористът е решен да продължи, но е наясно, че едва ли ще издържи дълго.

"Съвсем скоро всички ще ходим пеша", очаква той.

Текстът е част от поредицата разкази "Животът в Каракас" на Bloomberg, стремящи се да покажат сюрреалистичния начин на живот в тоталния хаос и безпорядък в една от най-измъчените икономически държави.