По актуални проблеми в дейността на Националната компания „Железопътна инфраструктура" разговаряме с инж. Златин Крумов, зам.- генерален директор "Експлоатация" , Бисер Минчев, главен ревизор по безопасността и Георги Петков, ръководител инспекция „Здраве и безопасност при работа.

Г-н Крумов каква е равносметката за свършената работа по ремонтите, които НКЖИ предприе, имайки предвид края на активния строителен сезон?

От края на миналата година имаме одобрена програма за реализиране на проекти по получавания от държавата капиталов трансфер и която ние на този етап в сме реализирали в голям размер. Убеден съм, че до края на годината тя ще приключи успешно.

Успяхме да модернизираме 35 железопътни прелеза с автоматични устройства. По този начин там свеждаме до минимум човешкия фактор, това позволява и да повишим скоростта на железопътните превози, както и да осигурим надеждна система за безопасно преминаване и на ЖП возилата и на автомобилите.

Успоредно с това стартирахме в средата на годината модернизацията на нови 20 броя прелези. Имаме сключен договор по рамковото споразумение и в момента проектът е във фаза завършване на инженерното проектиране. Предстои внасяне на документацията в съответните общини и получаване на разрешение за строеж. Общо първите 35 съоръжения и новите 20, които предстои да се изградят, ще струват около 11.5 млн. лева.

Подменена е голяма част от нашата телекомуникационна мрежа с оптична, като предимствата на новата инфраструктура са бърз и надежден сигнал между гарите и диспечерите. Този ремонт е на стойност 9.7 млн. лева.
Успяхме да сменим и 20 хил. броя изолатори по контактната мрежа, чието състояние влияе върху графика на движение на влаковете.

Вече имаме и образец 15 за отсечката Зверино - Мездра (път 2) на която извършихме подновяване. Имаме договори за ремонт и по участъците Илиянци - Курило и Своге - Бов. За тях проектите са готови и приети на експертен съвет, вече текат подготвителни дейности. Очакваме до края на годината по отсечката Илиянци - Курило 95% от работата да бъде свършена. След като се извърши ремонтът скоростта на влаковете в този участък ще се повиши до 120 км/ч.

За Своге - Бов, предвид желанието ни да не нарушаваме графика, ще оставим около 30% от строително-монтажните работи за 2014 година. Очакваме след ремонта на участъка да постигнем скорост от 90 км в час.

Какви цели си поставяте за следващата година?

Имаме за цел да подменим на много места контактния проводник и носещото въже, като ще акцентираме върху главните железопътни линии и такива, които не попадат в обхвата на ОП Транспорт. Визирам железопътна линия София - Карлово-Варна и София - Мездра - Горна Оряховица и др. Като цяло над 100 хил. сме сменили изолатора за последните години.

Можете ли да кажете за последните 3-4 години на колко километра жп път са извършвани по-големи ремонти?

На над 300 километра жп трасета по главните железопътни линии през последните години направихме ремонти, така че на този етап имат нула процента дефект. Обръщаме внимание и на тяговите подстанции, като в началото на лятото стартирахме процедура за модернизация на три подстанции - Мездра, Бов и Завет. По този начин ще подменим едно много старо оборудване, което не е сменяно от 30 г., а и управлението на подстанциите ще стане дистанционно. Това означава, че няма да има хора пряко на тези съоръжения и всичко ще се контролира централизирано от диспечерите.

Кога се очаква да започне реалният ремонт на тези подстанции?

Модернизацията на една подстанция изисква доста време, включително проектирането и избора на оборудването. Считам, че до средата на следващата година ще бъдат въведени в експлоатация. Хубавото на модернизацията е, че ще стане поетапно, осигурено е резервно захранване и това няма да доведе до спиране на влаковото движение.

Ремонтират ли се малките жп гари?

С малкото средства, с които разполагаме акцентираме върху ремонтите на малки жп гари, тъй като по ОП „Транспорт" се ремонтират предимно възлови гари - София, Пловдив, Пазарджик. Общо през тази година ремонтирахме над 20 гари и спирки по цялата жп мрежа.

Като цяло програмата по капиталов трансфер за тази година ще бъде успешно изпълнена и нямаме притеснения за нейното реализиране.

Бисер Минчев - главен ревизор по безопасността в НКЖИ

Г-н Минчев, предстои есенно-зимният сезон, какво прави НКЖИ, подготвяйки се за него?

Имайки опита от последните тежки зими, започнахме подготовката още от края на тази. Важно е да кажем, че по тази подготовка всички поделения в компанията работят във взаимодействие и профилактиката се извършва съвместно. Най-важното нещо, което направихме, е първо да оборудваме експлоатационния персонал с необходимото студоустойчиво, работно облекло. Подготвихме и процедурите за отопление на сградния фонд и вече поетапно започнаха да пристигат въглища - на гарите, на постовете и всичко наши експлоатационни пунктове.

Извърши се профилактика на скрепителните съоръжения там, където е необходимо добаластирахме, проверихме и състоянието на канавките. Почистихме строителния и електрическия габарит на места, където знаем, че зимата създава проблеми.

В този ред на мисли, мога да кажа, че вървим към една успешно проведена зимна подготовка. Надявам се и зимата да е по-благосклонна към нас.
Извърши се и подготовка на механизацията, с която извършваме работа при зимни условия. Това са шест вагон снегорини. Те са дислоцирани, така че да могат да обхванат рисковите места - дефилетата и Балкана и да отидат по най-бързия начин до проблемите райони.

Неотдавна изразихте мнение по отношение окрупняване на командните центрове на НКЖИ. Какво се прави по този въпрос?

Това е идея, която цели намаляване на човешкия фактор с цел повишаване на безопасността. Вярвам, че когато участието на човешкия фактор се намалява се увеличава безопасността, защото ще бъдат внедрявани нови системи. На този етап завършваме възела във гара Видин - товарна, която ще командва и гара Видин - пътническа и пост Капитановци.

Имаме идеята да започнем да влагаме нова техника и чрез възел да управляваме гара Варна и тези от региона. Те трябва да се управляват от възел Варна - запад. С разширението на диспечерския център в Пловдив планираме, освен направлението Пловдив Свиленград, да управляваме и трасето от Пловдив до Бургас, както и отсечката до Септември.
Тези възлови управления ще се командват от единни диспечерски центрове в София и Горна Оряховица, което неминуемо ще е свързано и с оптимизация на персонал.

Как стои въпросът с кражбите?

Искам да се обърна към законодателния орган, че е назрял моментът за по-сериозно криминализиране на тези посегателства, а именно - като терористичен акт. Докато наказанията не са високи за посегателства върху жп инфраструктурата, този процес няма да може да се овладее.

Последният случай беше свързан с процеса, който извършваме по разформироване на излишните възли от гара Подуяне-разпределителна. Тогава при работа на разсъоражаване на контактната мрежа от наши специалисти се стигна до случай, в който те бяха атакувани от граждани от близкия квартал и се стигна до там, че бяха откраднати 40 кг. биметално въже.

Това е огромен стрес за нашия персонал, който се е изправил срещу 40 човека с престъпни намерения. Такова нещо досега не ни се беше случвало.
Ние работим добре с Транспортна полиция и сега направихме график и когато вече се извършват подобен род дейности да има и представители на полицията.

Като цяло от началото на годината борят на посегателствата е 599 на обща стойност 1,244 млн. лева. Това, което сме забелязали като проблемни райони, са София, Перник, Стара Загора, Ямбол, Плевен и Варна.

Какво се прави по отношение на безопасността на експлоатационния персонал и жп мрежата?

Това, което правим, е непрекъснато повишаване квалификацията на персонала ни, а от друга страна - внедряваме нови автоматизирани системи. Като се надяваме от догодина две или три гари да бъдат преоборудвани с нова осигурителна техника, която да осигури най-високото ниво на безопасност.
Важно е персоналът да участва в обучения, които не само да ги ангажират по време на самите тях, но и да се постигне реално усвояване.

Смятате ли, че имате напредък в тази педагогическа задача?

Да, определено, но считам, че трябва да вложим повече усилия там. Казвам това, защото през последните години дейността намаля и понякога се забелязва едно отпускане и на експлоатационния персонал. Няма го и това обучение, което навремето се предлагаше от института „Тодор Каблешков", включващо и сериозна практическа подготовка.

Георги Петков - Ръководител инспекция „Здраве и безопасност при работа" НКЖИ

Г-н Петков, имало ли е тежки трудови злополуки през тази година в НКЖИ?

За съжаление при характера на нашата дейност се случват и тежки травми. Всяка допусната в компанията злополука обаче подлежи на обстоен анализ, за да може да се открият причините, както и да се набележат мерки с цел да няма повече събития от подобен характер.

Условията на труд също влияят върху работата на служителите и най-вече това, че тяхната дейност се осъществява на открито, като в тази област предприемаме съответните мерки на защита.

На този етап от годината нямаме трагични инциденти. Има обаче допуснати трудови злополуки, които са общо 9 до 30 август. Това в сравнение със същия период на миналата година е намаление с 50%, което е един добър показател за мерките, които се прилагат.

През 2010 г. въведохме стратегия, която е с конкретни мерки с практическа насоченост. Тази стратегия е приложена за изпълнение на всички нива и е разработена в съответствие с разработената от правителството Национална стратегия за безопасност и здраве.

Данните показват, че откакто е въведена тази стратегия се наблюдава постоянно намаляване на трудовите злополуки. Анализът показва, че в сравнение с предишния 3 годишен период (2007-2009 г) инцидентите са намалели с 30%. А с това се постига и основната цел на стратегията.

Отскоро в НКЖИ започна проект по европейските програми, свързан с повишаване на безопасността. Кои са основните му цели?

С обявяването на проекта запознахме с условията за участие и ръководството. От своя страна управителният съвет излезе с решение, че трябва задължително да се подготви такъв проект, който изцяло да е насочен към експлоатационната дейност.

Основната цел на проекта е да се подобрят условията на труд и да се повиши безопасността и здравето на работещите в НКЖИ. Специфичните цели определят постигането на коефициент на трудов травматизъм, който да бъде по-малък от този, определен за икономическата дейност в страната. Мисля, че ще се справим.

С какви средства ще се постигнат тези цели и какъв е бюджетът на проекта?

Бюджетът на проекта е 232 хил. лв. Те са по ОП „Развитие на човешките ресурси". Целевата група са ангажираните в експлоатационната дейност 3800 работници, като искаме да защитим от метеорологичните условия, за да могат те, независимо от времето, да работят и да отстраняват възникнали аварии. Предвидили сме специално работно облекло, което е със висока степен на защита от външните фактори в това число влизат и светлоотразителни елементи за висока видимост.

Другото, което се предвижда в проекта, е да се заменят стоманените въжета, които се използват в работата по различни обекти, защото те са много тежки и правят работата трудоемка. Ние планираме да ги заменим с полиестерна корда.

Каква според вас е връзката между безопасността на труда и неговата производителност?

Връзката е значителна, защото съм бил свидетел, че когато стане трудова злополука в даденото звено и в предприятието се получава стрес в работещите и производителността намалява. Важен фактор са и загубите от трудовите злополуки - от страна на пострадалия и от страна на компанията.

От страната на пострадалия те са неоценими, защото животът и здравето нямат цена. От гледна точка на компанията загубите в такъв случай са най-различни - загуба на време, техника и усилия за обучаване на нов служител.

Осигуряването на безопасност и здраве е основна задача не само на отделни звена, но и на общото управление на компанията, която се стреми да подобрява условията, както в сградите, така и на съоръженията, с които служителите работят.