Над 32 на сто е увеличението на площите за биоземеделие в България (като процент от общата земеделска земя). По този показател сме  на второ място в Европа по относителен ръст след Руската федерация (+70) и преди Хърватия (+23).

Страната е на седмо място по нарастване на биоплощите в абсолютни числа (хектари) след Руската федерация, Испания, Италия, Франция, Турция и Словакия, пише sinor.bg.

По брой на биологичните производители България е на 13 място (3 893 производители). Това съобщиха от фондация „Биоселена”, цитирайки годишния доклад „Светът на биологичното земеделие“ – 2016, който включва основно данни от края на 2014). 

През 2014 площите с биологично земеделие в Европа са нараснали до 260 000 хектара (в ЕК на 113 000) или с два процента. Страните с най-голям ръст на площите с биологично земеделие е регистриран в Руската федерация (+101 000 хектара), Испания (+100 000), и Италия (+70 000). 

От 2004, когато десет нови страни се присъединиха към Европейския съюз, площите с биологично земеделие са нараснали със 72 процента (в Европа: 78 процента) – от 5.9 милиона хектара през 2004 до 10.3 милиона хектара през 2014. 

Страните с най-много площи с биоземеделие са Испания, Италия, Франция и Германия. Близо 27,6 процента от площите в света с биоземеделие са Европа.

2,4 процента от земеделските земи в Европа са заети с биологични култури, а в ЕС – над два пъти повече (5,7 %).

В осем държави повече от 10 процента от земеделските площи са сертифицирани като биологични. Държавите с най-висок дял биоплощи са Лихтенщайн, Австрия, Швеция и Естония. 

През 2014 биологичният пазар е нараснал с близо 7,6 процента до стойност повече от 26 милиарда евро. Потребителите в ЕС отделят 23,9 милиарда евро за биологични храни. 

Страните с най-висок процент потребление на биохрани на глава от населението през 2014 са Швейцария (221 евро), следвани от Люксембург, Дания, Швеция, Лихтенщайн, Австрия и Германия. Делът на биохраните на пазара с храни е най-висок в Дания (7.6 %), Швейцария (7.1 %) и Австрия (6.5 %, 2011).