Близо 19% от самолетите на 11-те най-големи руски авиокомпании остават на земята това лято, показва анализ на "Комерсант".
От общо 673 машини, които осигуряват над 90% от пътническия трафик в страната, 130 не летят - основно заради продължителен ремонт, при обичаен летен дял от около 10%.
Картината обаче е силно изкривена от групата на държавната "Аерофлот", която обединява "Аерофлот", "Россия" и "Победа" и стопанисва 349 самолета. От тях само 37 (около 10%) са неизползваеми - ниво, определяно от експертите като нормално.
При останалите превозвачи положението е значително по-тежко: от 322 самолета 93 не летят, или близо една трета.
Вътре в групата разликите са огромни - "Аерофлот" има едва 4% спрени машини, при "Россия" делът скача до 22%, а "Победа" експлоатира пълния си флот от 42 Boeing 737.
Най-тежко е положението при S7 Airlines, най-големия частен превозвач в страната. От 104-те му самолета 33 (около една трета), включително машини от семейството A320neo, са извън строя предимно заради проблеми с двигателите.
Подобна картина има при "Урал Еърлайнс" (10 от 51, 19%), Utair (девет от 60, 15%), Nordwind (12, 44%), Smartavia (13, 23%) и "Ред Уингс" (пет от 26, 19%). При "Азимут" делът е 21%, а Azur Air лети само с шест от 23-те си самолета заради разследване на регулатора за проблеми с двигателите.
Според специалисти, цитирани от "Комерсант", фактът, че при големите компании една трета от авиопаркът стои на земята, не е лош резултат за индустрия под санкции от близо пет години, макар че положението може да се влоши с остаряването на самолетите.
Освен това очаквано позитивният поглед на изданието се разминава с реалностите на руския пазар, който заради гигантските разстояния е изключително зависим от вътрешните полети.
Санкциите отрязаха руските превозвачи от официален достъп до резервни части за Boeing и Airbus. Авиокомпаниите изградиха сенчеста верига за доставки през посредници в Турция, ОАЕ, Казахстан и Киргизстан, а сервизите често продават компоненти на кухи фирми, за да прикрият следата до Русия. Това се случва на силно завишени цени.
Решението носи временно облекчение, но не е устойчиво, предупреждават анализатори. Разходите на "Аерофлот" за поддръжка скочиха с 19% до 68 млрд. рубли, а броят на авиоинженерите в страната е нараснал с поне 30%, по думите на основателя на RunAvia Андрей Патраков.
Към проблема с частите се прибавя остър недостиг на авиационно гориво. От пролетта на 2026 г. Украйна засили дроновите удари по руски рафинерии, а до средата на юни производството на бензин е спаднало с около 25% спрямо юни 2025 г.
Цените на керосина по летищата са нараснали средно с 17% от началото на месеца, а в Махачкала скокът достига 64% - до 157 000 рубли. "Азимут" предупреди бранша, че изпълнението на разписанието "губи всякакъв икономически смисъл" по вътрешните и международните линии.
Властите обмислят дори използването на автомобилен бензин за леки самолети - мярка, определена от изданието Jalopnik като потенциално опасна за двигателите и за хората на земята.
Енергийното министерство призна публично, че украинските дронове са пряка причина за горивната криза, и създаде междуведомствена работна група. Готви се и ускорено законодателство за субсидиране на горивен внос от Индия, което Държавната дума може да гласува в близките дни.
На фона на тези спешни мерки вицепремиерът Александър Новак увери президента Владимир Путин, че положението е "трудно, но под контрол"...
USD
CHF
GBP
torbalan
на 30.06.2026 в 17:04:49 #1Да ми летят на оная работа. Свине!