Комбинацията от висока инфлация и нарастващи лихвени проценти продължава да натежава върху икономическия растеж в много развити икономики. На този фон вероятностите за рецесия за една година напред се увеличиха значително както в еврозоната, така и в други големи развити икономики", се казва в анализ на ЕЦБ.
В него се посочва, че ниският растеж, високата инфлация и нарастващите лихвени проценти разкриват уязвимостта на предприятията.Фирмите от еврозоната са изправени пред предизвикателства от висока инфлация и цени на енергията, рискове от рецесия и по-строги финансови условия.
Като цяло, през първата половина на 2022 г. корпорациите от еврозоната отбелязаха връщане на рентабилността над нивата отпреди пандемията, тъй като фирмите все още можеха да прехвърлят по-високи цени на суровините към клиентите. Въпреки това, по-слабите икономически перспективи и, за някои фирми, нарастващият натиск върху маржовете доведоха до това, че очакванията за ръст на корпоративните печалби станаха отрицателни в реално изражение напоследък - развитие, наблюдавано по-рано по време на световната финансова криза и пандемията.
В същото време фирмите от еврозоната са изправени пред предизвикателства от по-високите разходи за пазарно и банково финансиране. Има също признаци, че корпорациите преминават от облигации към банкови заеми, като се има предвид по-бързото преминаване на увеличенията на лихвените проценти към доходността на облигациите.
Въпреки това, продължаващото затягане на предлагането на кредити, съчетано с влошаването на икономическите перспективи, показва, че обемът на банковото кредитиране може скоро също да се намалиЕкспертите на ЕЦБ смятат, че корпоративната уязвимост е по-голяма за енергоемките фирми, които могат да се сблъскат с нарастващи проблеми с обслужването на дълга.
В анализа се обръща внимание, че по-рязкото забавяне на икономиката, заедно с по-нататъшно затягане на условията за финансиране, може да изправи по-специално предизвикателство за онези фирми, които излязоха от пандемията с по-високи нива на дълг, по-ниски печалби и по-ниски ликвидни буфери - много от които също имат по-нисък кредитен рейтинг.
В същото време по-високите цени на енергията и суровините биха могли да навредят на дейността в тези енергоемки сектори, които са по-малко способни да прехвърлят по-високите разходи на клиентите, като някои фирми за комунални услуги и строителство. "Малките и средните предприятия се възползваха по-малко от възстановяването на икономическата активност след пандемията и може да са особено уязвими към забавяне на икономическата активност и по-високи разходи за заеми", твърдят от ЕЦБ.
Има опасения, че точно тези фирми може да са изложени на по-висок риск от неплатежоспособност, ако икономическата активност намалее и финансовите условия се затегнат допълнително.Рязкото увеличение на цените на енергията може да затрудни някои бизнес модели и да повлияе отрицателно върху конкурентоспособността на фирмите от еврозоната. Бизнес доверието започна да намалява в тези сектори, които са най-енергийно интензивни.
В същото време проучването на ЕЦБ за банковото кредитиране показват, че търсенето на краткосрочни заеми се е увеличило силно, което отразява нарасналата нужда на фирмите да покриват по-високи производствени разходи. Това се отразява и от по-голямото увеличение на ливъриджа за сектори с висока експозиция към суровини. Според ЕЦБ в бъдеще може да стане трудно да се поддържат високи цени на продукцията, тъй като икономическата активност стагнира, докато натискът от предлагането остава.
Освен това, тъй като еврозоната е голям нетен вносител на енергия, настоящият шок в цените на енергията - и по-специално по-високите цени на газа в еврозоната - оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на фирмите от еврозоната. Поради това производителите може да имат по-малка ценова мощ от техните международни конкуренти, за да прехвърлят по-високи разходи и цени на суровините към крайните потребители.
Това постави някои корпорации в уязвима позиция, особено тези с повишени нужди от обслужване на дълга, високо потребление на енергия и фиксирани договорни задължения.По-строгите условия на финансиране са повлияли на разходите за обслужване на дълга на фирмите и могат да увеличат кредитния риск за по-уязвимите фирми. Условията за корпоративно финансиране се влошиха, тъй като паричната политика се нормализира и както пазарите, така и банките преоцениха рисковете, свързани с корпоративната дейност.
Освен това преминаването от банкови заеми към пазарно базирано финансиране, наблюдавано след финансовата криза, в момента помага да се гарантира, че затягането на условията за финансиране оказва по-пряко въздействие върху коефициентите на обслужване на корпоративния дълг, отколкото беше случаят преди десетилетие.
В резултат на това цената на дълга се е увеличила рязко през последните месеци. Банките също така очакват по-нататъшно нетно затягане на кредитните стандарти в бъдеще, което отразява несигурните икономически перспективи. От ЕЦБ предупреждават, че това може да е особено обезпокоително за групата от фирми, които излязоха от пандемията с по-високи нива на дълг, ниски печалби и по-ниски ликвидни буфери.
В България фирмите също вече усетиха негативните ефекти от повишаването на лихвите върху кредитите, които получават. Предимството на българските компании е че заради силния енергиен сектор, който позволява голям експорт на електроенергия, могат да разчитат на дългосрочна защита срещу високи цени на електроенергията, което им дава конкурентни предимства пред компаниите в страните от Еврозоната.
В същото време една по-дълбока рецесия в Еврозоната може да свие обема на поръчките за българските компании и да доведе до свиване на нетните им парични постъпления.
Тук въпросът е доколко фирмите у нас ще могат да преборят този негативен ефект с конкурентност на цените на своите продукти и услуги. Това до голяма степен ще зависи както от цените, които те плащат за електроенергия, така и то възнагражденията за работната сила, а също и от запазването на благоприятния данъчен режим у нас.
Разбира се, на такива ефекти не може да се залага в дългосрочен план, затова е добре всички компании, които сега правят печалби да инвестират по-голямата част от тях проекти за повишаване на ефективността на производството си и на енергийната си независимост и намаляване на потреблението на ток, вода и горива.