Докато основателят на Klarna Себастиян Сиемиатковски се подготвя за едно от най-големите IPO на европейска финтех компания, истинско капиталистическо пиршество, той признава помощта за успеха си на необичаен фактор: шведската социална система, пише Reuters.

39-годишният милиардер посочва конкретно правителствената политика от края на 90-те години на миналия век, която целеше да осигури компютър за всяко домакинство. "Компютрите бяха твърде скъпи за семейства с ниски доходи като моето, но когато реформата влезе в сила, майка ми ни купи компютър още на следващия ден", спомня си той. Сиемиатковски започва да се учи на програмиране на 16-годишна възраст. Две десетилетия по-късно и неговата компания Klarna е оценена на $46 млрд. и планира да излезе на борсата.

Желанието на Стокхолм да осигури компютри за всяко домакинство и ранните инвестиции в интернет свързаност помагат да обясним защо столицата се превръща в толкова богата почва за стартъпи - Spotfiy, Storytel, Klarna и много други се раждат там - въпреки че данъците са едни от най-високите в света.

През трите години, в които правителството осигурява помощ (между 1998 и 2001 г.) шведите купуват 850 хил. домашни компютъра. Така около четвърт от домакинствата се сдобиват с компютър, за който не трябва да плащат. През 2005 г., когато е основана Klarna, в Швеция има 28 интернет абонамента на 100 души, при 17 в САЩ и 3,7 средно в света, по данни на Световната банка.

Наблюдатели подчертават, че социалната система в Швеция, за която често се твърди, че е противник на предприемаческия дух, всъщност подкрепя иновациите. В страната детските градини са практически безплатни. Редица фондове защитават гражданите, които изгубят дохода си заради съкращения или фалит на бизнеса им, гарантирайки 80% от заплатата за първите 300 дни безработица. "Това ни позволява да сме по-малко уязвими, когато поемаме риск", казва Гохар Авагян, 31-годишен съосновател на Vaam, услуга за видео съобщения.

Макар че общите инвестиции в по-големите европейски икономики като Великобритания и Франция са по-значими, Швеция не изостава. Скандинавската държава може да се похвали с третата си позиция в света по общ брой стартъпи, зад Турция и Испания, с 20 стартъпа на 1 000 служители. В Швеция повече стартиращи компании успяват да изкарат до третата година отколкото където и да е било другаде по света - 74%, според изследване от 2018 г.

Стокхолм изостава само от Силициевата долина и при "еднорозите" - стартъпи с оценка над $1 млрд. - на глава от населението, при 0,8 на 100 хил. души. В Силициевата долина те са 1,4 на 100 хил.

Пред успеха стои риск: високите данъци, които правят възможна социалната държава. В Швеция капиталовата печалба се облага с 30 процента, а доходите в някои случаи и с до 60 процента. През 2016 г. Spotify заяви, че обмисля да премести централата си в друга държава, тъй като високите данъци правят трудно привличането на таланти. Засега не го е направила.