През следващите 3-5 години България ще има недостиг на над 250 000 квалифицирани специалисти с висше образование, а в същото време вече 8 години нашата страна не се възползва от възможността за сключване на споразумение за внос на кадри от Индия. Това коментира пред БТА председателят на Индийско-българската бизнес камара д-р Петър Велев.
По думите му става дума за държава, която е най-големият износител на кадри в глобален мащаб, а случаите нейни работници да избират България за развитие на кариерата си са "спорадични".
Какво и къде могат да работят?
Наскоро националната статистиката обяви, че броят на работещите в България за първи път е паднал под 3 млн. души. Остър дефицит изпитва IT индустрията; 4000 медицински сестри липсват в здравеопазването, а това определя и качеството му, отбеляза Велев.
По думите му ситуацията по сектори е следната:
- В индустрията има недостиг на 83 000 души (31% дефицит);
- В търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството - 67 000 (25%);
- В строителството се търсят 38 000 работници (14%);
- В селското стопанство - 13 400 (5%).
Велев е убеден, че специалисти от Индия имат интерес към нашия трудов пазар в повечето от секторите, изпитващи кадрови дефицит, защото "икономиката ни в момента има добра изходна база, независимо от стагнацията и световните геополитически проблеми". Фактор са и бонусите в сектори като строителството и индустрията, където се осигуряват общежития за заетите.
"Велев изключи възможността за дъмпинг на работната заплата или за евентуално противопоставяне на българския трудов пазар с работниците от трети държави. Просто има остър недостиг и това трябва да се разбере", подчерта председателят на камарата.
На първо място по необходимост от работна ръка е област Бургас - с потребност от 27 400 служители, съобщи Велев. София е се нуждае от 26 700 души, Варна - 25 800, Пловдив - 18 900.
Защо не идват?
По думите на д-р Петър Велев основна трудност при привличането на работници от Индия е бавното издаване на визи. Именно процесът около него трябва да залегне в бъдещо двустранно споразумение.
През последните години редица държави от ЕС са се споразумели с Индия за условията, при които нейни граждани могат да се трудят. Това стана възможно след подписването на съвместна Декларация относно Общата програма за миграция и мобилност, с която се поставя ясна правна рамка на движението на квалифицирана работна ръка.
Велев даде пример с Германия, която е поставила изисквания за базисни умения на кандидатите, като освен това азиатската страна има ангажимент да си прибере гражданите обратно, ако не спазват местните закони.
Подобни документи са в сила и за ред други държави, сред които са Франция и Австрия.
Затова и Индийско-българската бизнес камара и Българската търговско-промишлена палата организират кръгла маса "Неизползвани възможности за внос на работна ръка" по-късно този месец.