Това е въпросът, който традиционно се поставя от журналистите в края на го­дината (в иконо­ми­чески контекст). Очаква се отговорът да бъде в термините на добра - лоша.

Годината би могла да се определи като лоша единствено от наличието на не­благоприятни събития, които са били извън контрола на кон­крет­ния човек. Напри­мер, ако се е случила някаква геологическа (или климати­чес­ка, или космическа и т.н.) катастрофа. По-различно стоят нещата тогава, когато сбъдналите се събития са следствие от действието на човека.

Ако например съм извършил крупна кражба и съм избегнал справедливото възмездие, тогава годината е добра (за мене). Ако съм извършил малка кражба и са ме разобличили, тогава годината е лоша (за мене).

Има един приятен куплет от П.Шели:

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Лоша ли е нощта, ако влюбените са разделени? Добра ли е тя, ако те са за­едно? Решението е на самите влюбени - могат да направят нощта както добра, така и лоша.

Дали в икономически контекст годината е добра или лоша - това зависи от хо­рата. Годината не е лоша само заради това, че сами сме си докарали неблаго­по­лучия. Ако финансово-икономическата криза, която е плод от човешките действия, бе се разразила една година по-рано (което бе напълно възможно), тогава вероятно 2009-та година щеше да бъде година на възстановяването (на подем), т.е. добра година. Ако кризата беше закъсняла с една година (което също бе възможно), тогава текущата година щеше да бъде пак добра. Кризата обаче ни настигна през 2009-та година и сега ние сме готови да я обявим за лоша година и да си пожелаваме никога тя да не се повтаря.

Годината ще е добра, ако човек се е научил на нещо от грешките си. Ако е осъзнал защо нещо е добро или лошо. Защо се е случило доброто или лошото. И какво трябва да направи в бъдеще, за да не се повтарят лошите неща и да се сбъд­ват само добрите. С други думи - ако си е извлякъл действени и трайни поуки.

Историята обаче показва, че човек не се учи лесно от своите собствени грешки. Поради което най-вероятно "лошата" 2009 г., в която БВП у нас намаля в реални измерения с 5%, пак ще се повтори - някога, след години. И вероятно пак по сходни причини.

Това обаче, което сега трябва да оценим, е, че моделът на потребление и на производство трябва да се промени. Един икономически мит на българина, шествал по­вече от столетие, е разбит. И потребителят, и производителят трябва да осъзнаят, че няма вечно печелившо еднотипно икономическо поведение, каквото се смяташе че е придобиването и производството на недвижимости. И че всяка една икономи­ческа дейност може да бъде печеливша, но и губеща. Кредитополучателят и кредиторът трябва да осъзнаят, че няма лесни и евтини пари. И че за осигуряването на ис­тински икономически просперитет съзнанието трябва да бъде вечно будно и да сле­ди непрекъснато настроението и поведението на пазара. И да предвижда евентуалните промени. Доминираща максима на пазарната икономика е, че няма такъв инструмент на управление и такъв тип ико­номическо поведение, чието приложение и следване да гарантира безметеж­ност. Га­ранциите и спокойствието са врагове на просперитета.

"Ако има дефицит на мисленето, има дефицит на всичко". Този синтез на житейска мъдрост все ни убягва, трудно ни се удава неговото внедряване. А той предлага формулата за успеха.

В нашия национален генотип е заложен принципът за непогрешимост - ако нещо лошо се случва с мен, някой друг трябва да е виновен за това. Ако обаче сполуча, резултатът е мой и само мой. Удобна диаметрална трансформация на кредото на великия българин: "Ако печеля, печели цял народ, ако изгубя - губя само мене си!".

Именно поради тази особеност вероятно традиционно парлив за нас въпрос е какво трябва и какво не трябва да прави правителството. Искаме икономическа свобода, но не ни се ще да понасяме риска и отговорността от собствените си икономически начинания. Апелираме за по-малко държава в икономиката, но настойчиво изискваме правителствена подкрепа (безвъзмездна, разбира се) тогава, когато сметките ни се окажат криви.

Самото правителство далеч не винаги е на ясно със собствените си функции в контекста на съвременните разбирания, склонно е да отклонява поемането на от­говорности и нерядко допуска пристъпване върху подвижни пясъци. Както и преди (традиционно) осигуряването на управленски комфорт надделява пред поемането на недвусмислени и задължаващи ангажименти. Особено ярко се откроява то при формирането на бюджетните структури. Правителството на С.Станишев залагаше ниски цели в държавния бюджет, като беше сигурно, че резултатите ще бъдат по-добри от планираните. Правителството на Б.Борисов продължава да залага ниски цели, но не е сигурно в бъдещето, дори няма изяснена представа за бъдещето. Труд­но е да се даде приемливо обяснение на факта, че буквално дни след прие­мането на държавния бюджет за 2010 г. при заложен спад на БВП за текущата година от 6,3% официално се обяви коригирано очакване на същото това пра­ви­телство за спад от 4,9%. Държавният бюджет обаче бе вече приет при некори­ги­рани очаквания. Респективно фискалната политика бе изградена върху нереална основа.

Не звучи приемливо внушението, че в рамките на следващата година е въз­можно параметрите на държавния бюджет да се коригират - в зависимост от протичането на икономическите процеси. Държавният бюджет се прави за го­ди­на, а не за полугодие, или (още по-малко) за тримесечие. Респективно фискалната политика се планира предварително за цялата година. Представете си, че пътувате с обществено превозно средство и отговорът на въпроса "Кога ще пристигнем в край­ния пункт?" е: "Първо да минем половина път, след това ще преценим кога ще бъде възможно да завършим цялото пътуване". В съвременните условия такава транспортна компания не би могла да просперира.

Наскоро се чу, че правителството готви своя собствена стратегия за ико­но­мическото развитие на страната. Звучи прекрасно, но е фалшиво в своята същност. Правителството и сега е задължено да представя ежегодно свое собствено виждане за развитието на икономиката в средносрочен план. В Закона за устройството на държавния бюджет е изрично указано, че заедно с представянето на проект за дър­жавен бюджет за следващата година правителството трябва да представи и проек­ция на макроикономическата рамка за следващите три години. Не е случайно и то­ва, че тази проекция се актуализира ежегодно. Друг е въпросът, че (поне до сега) подготовката и представянето на подобна проекция се извършва формално, без да се запълва тя с необходимото съдържание.

А как ще изглежда евентуалната правителствена "стратегия"? През изми­налите две десетилетия (а и през многото години преди това) изживяхме толкова безплодни и нищо незначещи "стратегии", чиито практически единствени цели приключваха с използването им като идеологически знамена. А и не би могло да бъде другояче. Задача на правителството (в икономически контекст) е да създаде и да поддържа необходимите условия за разгръщането на частната инициатива, както и да осигурява добро качество на публичните услуги. Аз не искам някой друг да ре­шава как аз ще живея и как ще устроя живота си, с какво ще се занимавам и как ще изкарвам прехраната си. Ние, Гражданите на Република България сме тези, които изграждаме бъдещето на своята собствена страна. Правителството е длъжно да съ­действа за постигането на тези наши собствени цели.

А иначе за някои годината бе добра, за други - не толкова добра, а за трети - лоша. Както винаги!