В неделя кораби на руския военноморски флот обстреляха и по-късно задържаха три украински плавателни съда в района на Керченския проток. Много повече от инцидент, това е един етап от плана на Путин. В своята доказана тактика на хода с пионката, шахматистът Владимир Путин току-що се придвижи напред с цел да разтури играта, като вероятно планът му е да отвори нов диагонал, за да окупира центъра, коментира френското седмично издание L'Express.

Ключовата брава на Мариупол

В този случай залавянето на двата блиндирани катера и украинския влекач от руския флот на 25 ноември е резултат от сложни изчисления. След като бяха обстреляни, корабите от Одеса бяха арестувани, защото бяха обвинени в "извършването на незаконни действия в руски териториални води".

Срещите на НАТО и Съвета за сигурност на ООН, както и осъдителната позиция на Европейския съюз, няма да променят нищо; Москва реши да направи крачка напред. Този инцидент открито противоречи на споразумението, постигнато през 2003 г. между Русия и Украйна за Азовско море, взаимно дефинирано като свободно морско пространство, открито за плаване от двете страни, включително и от военни кораби. Още едно нарушение на принципа на международните споразумения.

Откакто Русия анексира Кримския полуостров през март 2014 г., тя държи три от четирите бряга на Азовско море - западен, източен и южен; само северният бряг остава територия на Украйна, с ключовото пристанище на Мариупол. Сега Мариупол до голяма степен контролира доставките за сепаратисткия район на Донбас, с Донецк и Луганск като главните градове, преминали в ръцете на проруските сили.

Затова Мариупол е от съществено значение за финализиране на схемата, която Путин лелее от началото на конфликта с Украйна - да отцепи Донбас и да го направи икономически жизнеспособен извън орбитата на Киев. За да направи това, Москва разчита на модификация на картата от 2014 г. и претендира за контрол върху акваторията на Азовско море, което му предлага Крим, особено като държи достъпа до Керченския проток - тесен залив, който контролира достъпа на цялото Азовско море до Черно море.

Мишената е Порошенко

Над Керченския проток руснаците са построили гигантски 19-километров мост, чиито арки възпрепятстват преминаването на кораби с големи тонажи, което е индиректен начин да бъде задушено пристанището на Мариупол. Оттук и протестите на Украйна, която не спира да твърди, че Русия няма право да блокира входа на Азовско море. Нищо обаче не върши работа, а руският план изглежда се изпълнява необезпокоявано. Нещо повече, през май миналата година руските военноморски сили в Азовско море бяха подсилени с пет кораба от Каспийско море.

От друга страна, украинското военно присъствие в Азовско море значително се засили, тъй като вече имаше случаи на блокиране на Керченския проток. Но дори ако в отговор на ареста на трите украински военни кораба президентът Петро Порошенко обяви военно положение, Киев едва ли ще бъде в позиция да заплашва Москва. Порошенко едва ли би могъл да направи по-малко: през март 2019 г. ще се състоят решителни президентски избори, в които той не е фаворит. Неговата конкурентка, буйната Юлия Тимошенко, която води кампания с много националистически тон, би трябвало да го тревожи.

Няма никакво съмнение, че с последните си силови действия Владимир Путин се самопоканва в тази надпревара, която го интересува в най-висока степен. Да види паднал Порошенко, човекът, който акомпанираше на цялата криза между Киев и Москва, и който накара ЕС да се намеси с ударни санкции срещу Русия, ще бъде първото му удовлетворение.

От този истински кригшпил изскача нова истина за този конфликт, която тревожи в най-висока степен ЕС. Досега Москва отрече всяко участие в украинския конфликт и категорично отрича подкрепата за сепаратистките действия на проруските милиции. Сега, официално, Русия признава, че е участвала в директни военни действия срещу украинския флот.

Дали това не е прелюдия към офанзивна повратна точка, която може да доведе до по-широка военна ескалация, особено в сухопътен план в Донбас? В този братоубийствен конфликт, който за четири години отне живота на 10 000 души, не можем да изключим нищо и трябва да очакваме всичко. Силата на Владимир Путин е в това, че той едновременно е предсказуем в намеренията си и непредсказуем при тяхното изпълнение.

*кригшпил - германска игра от XIX век на основата на шаха, при която двамата противници седят с гръб един към друг; всеки има собствена дъска и фигури и не вижда какво прави другият