Средната цена на потребителските кредити у нас надхвърли 10%

Потребителският кредит се утвърждава като един от най-скъпите банкови продукти за граждани. Статистиката на БНБ показва, че за юли средната лихва по този вид финансиране на населението се е увеличила с 0.45 процентни пункта и вече е 9.45, а Годишният процент на разходите, който отразява цялата цена на кредита е нараснал с 0.60 процентни пункта до 10.13% годишно.

За сравнение, дванадесет месеца по-рано средната лихва по потребителските заеми е била 8.92%, а ГПР - 9.45%. на пръв поглед разликите не са големи, но месечните колебания в цената на потребителските заеми е много по-съществена отколкото при другите продукти за населението. И тези колебания могат сериозно да натоварят месечните бюджети на гражданите.

БНБ въведе допълнителни изисквания за контрол на жилищните кредити

Централната банка не смята, че има прегряване в жилищните заеми. Засега

Доколкото потребителските кредити са слабообезпечени, а в повечето случаи въобще не са, очакванията са че средната стойност на Годишния процент на разходите по тях в рамките на следващите шест месеца ще надхвърли 11% годишно. А при по-лоша конюнктура може да се доближи и до 11.75% годишно.

Източник: iStock

Подобен ръст ще повлияе на голяма част от населението, защото по последни данни потребителските заеми са на обща стойност доближаваща се до 20 млрд. лева, като само месечния ръст за юли е 10.9 процента.

На целия този фон жилищните заеми се отличават с известна стабилност. При тях средния лихвен процент и ГПР остават почти непроменени. Те растат само с по 0.01 процентни пункта - съответно до 2.53% и до 2.83% годишно. За месец юли обемът на жилищните кредити е намалял с 4.8%, но общият им размер - над 24.4 млрд. лева, си остава относително висок.

Тази стабилност в цената се очаква да остане непроменена през следващите два три месеца. Сериозна корекция може да има единствено при свиване на ликвидността в банковата система, която да предизвика чувствително повишаване на лихвите по депозитите за населението, но сигнали за подобно развитие на пазара за момента липсват.

Напротив, по последните данни на БНБ средната лихва по депозитите на граждани в левове намалява с 0.10 процентни пункта до 0.9% годишно, а по тези в евро - с 0.13 процентни пункта до 1.53% годишно.

Най-скъпия продукт остава овърдрафта където средния лихвен процент е 14.68% и заемите по кредитни карти където средната лихва, която се начислява по остатъка на дълга след изтичане на гратисния период, е до 20.69% годишно.

Защо необслужваните бързи кредити скочиха с почти една трета за година?

Домакинства с ипотеки може да се наложи да покриват всекидневните си разходи чрез скъпия инструмент