Едва ли остана човек в страната, който да не е в течение какво се случва през последните месеци не само у нас, но и в света. Постоянно се говори за криза, ликвидност на банките, фалити, сривове на борси, поскъпване на ресурс и т.н. Колко от тази информация е разбираема за обикновения човек? Вероятно малка част от нея. Но не терминологията е най-важна, а какви са последствията от всички тези процеси.

Причина - следствие

Всичко започна още през есента на миналата година. Тогава БНБ повиши процента от всеки депозит, който банките трябва да заделят, под формата на задължителен минимален резерв. Новината не беше радостна за тях, тъй като заделяните суми нараснаха с 50%. По веригата това означава, че блокираният ресурс се увеличава, а това е неизгодно за трезорите. Незабавната мярка срещу това беше покачване на лихвите по кредити с 0.25 - 0.50 процентни пункта.

По злощастно стечение на обстоятелствата това качване на лихвите не беше единственото (вероятно няма и да е последното). Тенденцията е една - заемите стават все по-скъпи. На етапи, с по-големи или по-малки покачвания, банките продължиха и продължават да ги оскъпяват (някои съвсем осезателно). Този път причината е световната финансова криза. Загубата на свободни средства за заеми доста повиши цената на свободните такива. Нормално, когато има голямо търсене, цените растат. Това е простата пазарна логика и няма какво да ни учудва. Неприятното в цялата ситуация е, че след почти две години стремеж към по-добри условия по кредитите, само за няколко месеца се върнахме в началото. Също като при танца - няколко стъпки напред и голяма назад, за да се върнем в изходна позиция. Този път, обаче, „танцът на лихвите" не беше приятен на никого.

Изтъня ли джобът на заемателя през последната една година?

Със сигурност. Няма как, когато се покачват лихви да не се плаща повече. Тези, които имат заем много добре го знаят. Онези, които тепърва ще вземат такъв - ще го осъзнаят. Сега ще трябва да плащат повече, отколкото биха плащали преди 12 месеца.

Нагледна илюстрация е простото сравнение на цените на заемите преди година и сега. Съвсем не е малък броят на изтеглилите потребителски кредит, поради което именно такива примерни оферти ще разгледаме. Спираме вниманието върху пет банки (ОББ, ДСК, Уникредит БУЛБАНК и Райфайзенбанк), тъй като според статистиките те са най-влиятелните на пазара.

Сравнението е показателно само за разликата в цената на кредита преди година и сега.

Едно нещо ясно се вижда. Потребителските кредити поскъпнаха от половин до един процентен пункт, а някъде и повече. Вижда се, обаче, още нещо - това повишение не се отразява много сериозно върху цялата цена на кредита. Сравнявайки през времето ще видим, че сега един кредит струва между 30 лв. и 100 лв. повече при равни други условия. Именно тук е ключовият момент - при равни други условия. Това означава, че толкова би струвал кредита, ако за срока на неговото погасяване няма никакви корекции. Естествено, идеален случай не съществува и практиката го доказа. Лихвите не са фиксирани и във времето могат, и се променят. Друг важен факт е, че поскъпналите кредити не засягат само новите клиенти. При едно от поредните покачвания на лихви (особено при ипотечните кредити) някои банки натовариха именно старите си клиенти. Видяхме, че покачването на лихвите не се отразява съществено, но пък, от друга страна е много показателно как само за година те могат доста да се променят.

Важно е не само с колко, а в каква посока е промяната. Тенденцията е важна, както за бъдещите, така и за настоящите заематели. Тези, които имат кредити в момента може да очакват те да поскъпнат още (надяваме се да се окажем лоши пророци) или поне да се задържат скъпи още известно време, а тези, които ще вземат такъв, ще го вземат скъпо.

Малко по-различна е ситуацията при ипотечните кредити. Знае се, че те са за значително по-високи суми, респ. вноските са чувствително по-високи. Едно подобно покачване на лихвите може да окаже много по-сериозно влияние. Тогава поскъпването няма да се измерва в няколкостотин лева, а в хиляди евро. Да не забравяме, че при покачване на лихва биват незабавно променяни погасителните планове на вече усвоилите кредит. Сега, когато лихвите по ипотечни кредити са с около половин процент по-високи в сравнение преди една година, заемателите получили заем тогава вече ще трябва да плащат поне 5-10 евро повече (при кредит от 30 хил. евро и срок 15 г.). Наистина в този случай завишението не е фрапиращо, но значение има също така банката, срока и сумата на кредита. Тогава завишението може да достигне и над 50 евро. Пренесено във времето, ако това е един 20-годишен кредит например, допълнителното оскъпяване ще е с още над 11 хил. евро (и то, ако никога повече не се повишават лихвите и таксите). Да не забравяме също така, че ипотечните, а и потребителските кредити се оскъпяват и от таксите по тях. Кредит, който е с привидно малко завишена лихва или без промяна в месечната вноска, съвсем не означава, че не е поскъпнал. Подобни примери има достатъчно, но няма да се спираме на тях.

Равносметката и очакванията за бъдещето

За банките понастоящем осигуряването на ресурс не е лесна задача. Те ще трябва да плащат повече за него, естествено и да го продават по-скъпо после. Това най-малко ще задържи цените на кредитите известно време високи, ако не ги повиши още.

Въпреки, че заемите поскъпнаха, интересът към тях не намаля. Вярно е, че ръста се забави малко, но все още е висок. Банките вече осъществяват малко по-внимателен подбор на заемателите, а и мерките на БНБ за ограничаване на кредитирането дадоха своето отражение малко или много. Като резултат от това е запазване на „лошите" кредити на относително ниско ниво. По изчисления на МОИТЕ ПАРИ към първото тримесечие на 2008 г. необслужваните потребителски кредити са около 4%, а ипотечните - около 2% (МОИТЕ ПАРИ не претендира за абсолютна точност за размера на необслужваните кредити. Изчисленията са направени за нуждите на анализа).

За жалост световната финансова криза още не е отминала. Макар и косвено, в България също се усещат някои влияния. Въпреки това не е нужно да се изпада в необоснован страх, че тук ще настъпят катаклизми. Възможно е дори страната ни да извлече полза от цялата ситуация и такива са схващанията на водещи анализатори. Същевременно, обаче, не бива да се изпада и в нездравословно спокойствие, защото именно то притъпява бдителността и може да изиграе лоша шега. Нужна е умереност и трезво оценяване на реалностите. В света на финансите емоцията не е най-добрият съветник.