Световните лидери, участващи във виртуалната среща за климата за Деня на Земята, са единодушни: борбата с климатичните промени ще бъде от полза за икономическия растеж в световен мащаб.
Президентът на САЩ Джо Байдън, китайският президент Си Цзинпин и управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева бяха сред официалните лица, които подкрепиха призивите за по-високи данъци върху въглеродните емисии и огромни инвестиции в зелена енергия за ограничаване на повишаващите се температури и да се постави светът по пътя към просперитета.
"Франс прес" прави кратко изложение на най-новото в глобалните усилия за борба с климатичните промени:
Климатичните промени са голяма заплаха за глобалния икономически растеж, като опасностите варират от спадове в добивите от реколтата, екстремни метеорологични условия, които опустошават туристическите икономики, епидемии и други катастрофи, които биха влошили производителността.
Ефектите могат да намалят световния брутен вътрешен продукт с цели 18 процента до 2050 г. в сравнение с прогнозите без климатични промени според доклад, публикуван от Swiss Re, един от най-големите доставчици на презастрахователни услуги в света.
Китай може да загуби 24% от БВП в най-лошия случай, най-голямото въздействие, докато Европа може да загуби 11%, а САЩ - около 10% според доклада.
Световната банка изчислява, че още между 32 милиона и 132 млн. души могат да изпаднат в крайна бедност до 2030 г. заради ефектите от климатичните промени.
Световната банка е определила пет приоритетни области за инвестиции: системи за ранно предупреждение, устойчива на климата инфраструктура, земеделие в сухоземни зони, защита на мангрови гори и устойчивост на водата.
Базираната във Вашингтон банка за развитие изчисли, че инвестирането на 1,8 трлн. долара в тези области в световен мащаб през следващите девет години може да генерира 7,1 трлн. долара възвръщаемост.
През януари Международната агенция по енергетика призова за "решителни действия" до 2030 г.
Тя призова за увеличаване на дела на годишните продажби на електрически автомобили до над 50 процента от три процента в момента, увеличаване на производството на нисковъглероден водород до 40 млн. метрични тона от само 450 000 тона сега и увеличаване на инвестициите в чиста електрическа енергия до 1,6 трлн. долара от 380 млрд. долара.
Световни лидери и мултилатерални институции казват, че тези инвестиции ще генерират милиони работни места, без да посочват точни числа.
Данъкът върху въглеродните емисии, прицелен в най-големите източници на емисии, ще има за цел да промени поведението на потребителите, като ги насърчи да използват по-малко енергия, да купуват електрически превозни средства и енергийно по-ефективни домакински продукти.
МВФ твърди, че такъв данък е единственият начин да се задържи температурата на планетата в рамките на 1,5 градуса по Целзий над тази от времената отпреди индустриалната епоха.
"Изпълнени са над 60 схеми за ценообразуване, но средната глобална цена в момента е 2 долара на тон, а трябва да се повиши до 75 долара на тон до 2030 г., за да се ограничат емисиите в съответствие с целите на Парижкото споразумение", каза шефът на МВФ на виртуална среща за климата вчера.
Тя предложи минимална цена на CO2 за най-големите емитенти, която да покрива до 80 процента от глобалните емисии, но "с диференцирано ценообразуване за страни на различни нива на икономическо развитие".
Данъкът върху въглеродните емисии, съчетан с увеличени инвестиции в екологосъобразна инфраструктура, може да повиши световния БВП над 0,7 процента годишно през следващите 15 години, отбеляза Георгиева.
МВФ изчислява, че данък върху въглеродните емисии от най-малко 50 долара на тон през 2030 г. за страните от Г-20 и 25 долара на тон за развиващите се икономики би удвоил намаляването на емисиите в сравнение с текущите ангажименти.
Събраните данъчни приходи биха били значителни, вариращи от 0,5 до 4,5 процента от националното богатство в зависимост от страната.
Тези средства могат да бъдат използвани за намаляване на данъците върху доходите или да бъдат преразпределени между най-бедните домакинства.
МВФ и Световната банка обмислят възможността за намаляване на дълга на бедните страни в замяна на зелени инвестиции. Целта е да се направят конкретни предложения до срещата на високо равнище за климата COP26 по-късно тази година.
Подкрепен от ООН, Зеленият климатичен фонд има за цел да прехвърля средства от богати страни към по-бедните, които са в риск от климатичните промени, за да плаща за проекти за борба с последиците от повишаването на температурите.
САЩ искат да добавят още 1,2 млрд. долара към фонда през следващата година.
USD
CHF
EUR
GBP
