САЩ и две други страни завишиха целите си за намаляване на емисиите на парникови газове на световната среща на високо равнище за климата, инициирана от американския президент Джо Байдън, събитие, имащо за цел да възкреси водещата роля на САЩ в борбата срещу глобалното затопляне, предаде "Ройтерс".
Байдън обяви целта за намаляване на емисиите с 50-52% от нивата от 2005 г. в началото на двудневната среща за климата, която започна в Деня на Земята и на която присъстваха виртуално ръководителите на 40 страни, включително големи емитенти на парникови газове като Китай, Индия и Русия.
САЩ, вторият по големина емитент в света след Китай, се стремят да си върнат световното лидерство в борбата срещу глобалното затопляне, след като бившият президент Доналд Тръмп оттегли страната от международните усилия за намаляване на емисиите.
"Това е десетилетието, в което трябва да вземем решения, които ще избегнат най-лошите последици от климатичната криза", изтъкна Байдън, който е от Демократическата партия, в Белия дом.
Британският премиер Борис Джонсън нарече новата цел на САЩ "промяна на играта", докато две други страни дадоха нови обещания.
Японският премиер Йошихиде Суга, който посети Байдън в Белия дом този месец, повиши целта на Япония за намаляване на емисиите до 46% към 2030 г., което е увеличение от досегашните 26 процента. Природозащитници искаха обещание от поне 50%, докато влиятелното бизнес лоби на Япония настояваше за национални политики в полза на въглищата.
Междувременно министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо повиши целта на страната си до 40-45% към 2030 г. под нивата от 2005 г., увеличение от досегашните 30 процента.
Китайският президент Си Цзинпин не обяви нова цел за емисиите, заявявайки, че Китай очаква въглеродните му емисии да достигнат своя пик преди 2030 г. и страната ще постигне нетни нулеви емисии до 2060 г.
Китай постепенно ще намали използването на въглища от 2025 до 2030 г. Китай, лидер в производството на технологии за възобновяема енергия като слънчеви панели, все още разчита силно на въглищата за своето производство на електроенергия.
Руският президент Владимир Путин предложи да се даде преференциално третиране на чуждестранните инвестиции в проекти за чиста енергия, но също така направи очевидна препратка към САЩ, които исторически са най-големият замърсител с парникови газове в света. "Не е тайна, че условията, улеснили глобалното затопляне и свързаните с него проблеми, са отдавнашни", отбеляза Путин.
Целта на САЩ за климата бележи важен етап в по-широкия план на Байдън да декарбонизира американската икономика изцяло до 2050 г. - програма, която според него може да създаде милиони добре платени работни места, но от която много републиканци се страхуват, че ще навреди на икономиката.
Очаква се намаляването на емисиите в САЩ да идва от електроцентрали, автомобили и други сектори в икономиката, но Белият дом не е поставил индивидуални цели за тези индустрии.
Новата цел на САЩ почти удвоява обещанието на бившия президент Барак Обама за намаляване на емисиите с 26-28% под нивата от 2005 г. към 2025 г. Специфичните за отделните сектори цели ще бъдат определени по-късно тази година.
Начинът, по който Вашингтон възнамерява да постигне своите климатични цели, ще бъде от решаващо значение за затвърждаването на доверието в САЩ по отношение на глобалното затопляне в контекста на международните опасения, че ангажиментът на Америка за икономика с чиста енергия може драстично да се промени от една администрация към следващата.
Наскоро представеният инфраструктурен план на Байдън на стойност 2,3 трлн. долара съдържа множество мерки, които биха могли да осигурят някои от намаленията на емисиите, необходими през това десетилетие, включително чист енергиен стандарт за постигане на нетни нулеви емисии в енергийния сектор до 2035 г. и мерки за електрифициране на автомобилния парк.
Но мерките трябва да бъдат приети от Конгреса, преди да станат реалност.
Американският петролен институт, най-голямата лобистка група за петрола и газа в САЩ, приветства предпазливо обещанието на Байдън, но настоя, че трябвало да има политики, включващи цена на въглеродните емисии, което е трудно за продаване предложение сред някои конгресмени.
"С прозрачна цена на въглеродните емисии и иновации можем да постигнем измерим климатичен напредък в рамките на това десетилетие, без да нараним средната класа на Америка, да застрашим националната сигурност на САЩ и да подкопаем икономическото възстановяване", подчерта Майк Сомърс, президент и главен изпълнителен директор на Американския петролен институт.
Байдън се фокусира върху възстановяването на лидерството на САЩ по отношение на климата по време на предизборната си кампания и в първите дни на президентството си, след като републиканецът Тръмп, скептик по отношение на климатичните промени, изтегли САЩ от Парижкото споразумение за глобалното затопляне.