Гана, държава, някога определяна като "Изгряващата звезда на Африка" от Световната банка, имаше най-бързо развиващата се икономика в света през 2019 г., след като удвои икономическия си растеж. Днес обаче ситуацията е различна. Въпреки че е основен износител на какао и злато, в момента африканската страна се бори с най-тежката си финансова криза от десетилетия с инфлация, възлизаща на рекордните 50,3%, най-високата от 21 години насам.

Икономическите успехи на Гана бяха в центъра на вниманието, когато новото правителство на президента Нана Акуфо-Адо пое властта през януари 2017 г. и намали значително инфлацията. При предишното правителство през 2016 г. тя беше 15.4% и падна до 7.9% в края на 2019 г. и остана едноцифрена до удара на пандемията през март 2020 г.

Бюджетният дефицит на Гана, който беше около 6.5 на сто от брутния вътрешен продукт на нацията преди правителството на Акуфо-Адо да дойде на власт, беше намален до по-малко от 5% от БВП в края на 2019 г.

"Ръстът, който изпитахме около 2017 до 2019 г., всъщност идваше от петролния сектор", каза пред Ал Джазира Даниел Аним Амартейе, икономист от базираната в Акра Политична инициатива за икономическо развитие.

"Бяхме толкова развълнувани, че икономиката расте, но не можахме да разработим стратегии, за да гарантираме, че растежът ще се отрази в другите сектори на икономиката", каза той. "Например пренебрегнахме сектора на селското стопанство и не можахме да направим никаква смислена инвестиция с добавена стойност в този сектор. Правителството стана самонадеяно."

Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН селското стопанство формира 21% от БВП на Гана и носи повече от 40% от приходите от износ. В същото време осигурява повече от 90 на сто от необходимите за страната храни.

Път близо до местния африкански град Кейп Коуст в Гана

Източник: iStock Images

Път близо до местния африкански град Кейп Коуст в Гана

"През годините правителството не успя да инвестира в увеличаване на производството в селскостопанския сектор, което в крайна сметка щеше да доведе до икономически растеж и трансформация и продоволствена сигурност. Ние сме голяма страна, отглеждаща какао, но не обърнахме внимание на увеличаването на добивите, което да се превърне в повече валутни печалби за стимулиране на икономическия растеж и заетостта", каза Амартейе.

Търговците от Гана, които допринасят значително за икономиката, купуват и продават предимно продукти, които внасят от западните страни и Китай, включително домакински уреди, консумативи, автомобили и дрехи втора употреба. Поради естеството на техния бизнес, има постоянно силно търсене на щатски долари за плащане на внос. Това довело до непрекъснато обезценяване на местната валута (ганайско седи), която наскоро беше описана като най-зле представящата се валута на световните пазари.

Ганайско седи

Източник: iStock Images

Ганайско седи

Нация в криза

Президентът Нана Акуфо-Адо призна в скорошно обръщение към нацията, че западноафриканската държава е в криза. Той обвини за ситуацията външни шокове като пандемията и руско-украинската война.

Нана Акуфо-Адо

Източник: Getty images

Нана Акуфо-Адо

Въпреки това анализаторите казват, че правителството е взело определени политически и икономически решения, които в крайна сметка са разкрили, съществуващите слабости в системата дори и без тези външни фактори.

Например, за да изпълни едно от най-скъпите си предизборни обещания на Акуфо-Адо, неговото правителство стартира безплатна образователна програма в държавни гимназии девет месеца след като той встъпи в длъжност. Правителството започнало и да осигурява безплатна храна за учениците от основното и средното ниво.

Също през 2017 г. управляващата Нова патриотична партия премахнала "15-те досадни данъка". Те включват 17.5% данък върху добавената стойност върху финансови услуги, недвижими имоти и избрани вносни лекарства. Правителството също така намалило вносните мита върху резервните части за автомобилите, премахнало 1-процентния специален данък върху вноса и 17.5% ДДС върху вътрешните самолетни билети.

"Това доведе до огромно намаляване на държавните приходи", каза Уилямс Куаси Пепра, ганайски доцент по финанси в университета Андрюс в Мичиган. "За да компенсира недостига на приходи, правителството изтегли заеми. Това увеличи дейностите на пазара на облигации на Гана на вътрешния и външния пазар и в резултат на това висока експозиция на дълг към БВП, което доведе до настоящите нива на неустойчивост на дълга."

От август 2017 г. до декември 2018 г. правителството на Акуфо-Адо похарчило повече от 2.1 милиарда долара за това, което нарекло "прочистване на банковия сектор".

Изглед от въздуха на целия пазар в Кумаси

Източник: iStock Images

Изглед от въздуха на целия пазар в Кумаси

Централната банка на страната, класифицирала някои банки като "неплатежоспособни и излагащи на риск интересите на вложителите". "Прочистването" довело до намаляване на броя на банките в страната от 33 до 23, докато лицензите на повече от 340 други финансови институции, като спестовни и кредитни компании бяха отнети.

Пепра допълни, че откриването на още две петролни находища през 2019 г. е довело до очаквания за повече приходи. Правителството издало повече вътрешни и външни облигации, увеличило дълга си и повишило разходите за лихвени плащания, социални програми и заетост.

Важно е да отбележим, че правителството е най-големият работодател в Гана, предимно в областта на образованието, здравеопазването и сигурността. То харчи почти половината от бюджета си за заплати - тази година то събра 8,2 милиарда долара приходи и използва около 4,2 милиарда долара за заплати на работниците в публичния сектор.

През 2017 г. правителството възстанови и надбавките за стажант-медицински сестри и учители.

"Това беше лошо политическо и икономическо решение, взето от правителството на Акуфо-Адо по това време, тъй като страната беше изправена пред предизвикателства по отношение на приходите", каза Кваси Йиренки, финансов анализатор в базираната в Акра Data Crunchers. "Правителството харчеше повече, отколкото получаваше, и в същото време не успя да разшири данъчната мрежа. Бавно вървяхме към катастрофа."

Пандемията и дълговото натоварване

През 2020 г. страната усеща значителен спад в приходите, съчетан с нарастване на държавните разходи. Те бяха свързани главно с COVID, тъй като правителството отново възприе популистки подход, предостави безплатна вода и електричество на гражданите и нахрани 470 000 домакинства по време на триседмичното блокиране, което струва на нацията 9.4 милиона долара.

Пътищата в България са по-лоши от тези в Гана и Бутан

Пътищата в България са по-лоши от тези в Гана и Бутан

Какво показва докладът на Световния икономически форум

През август 2021 г. Акуфо-Адо започна това, което по-късно призна, че е "прекалено амбициозен" строителен проект на 111 болници с приблизителна цена над 1 милиард долара. Натискът върху неговото правителство продължаваше да расте да изпълни множество други предизборни обещания, като изграждането на пътища, училища и пазари, принуждавайки правителството да продължи да взема заеми и оставяйки икономиката да бъде преследвана от висок публичен дълг. Последните данни, публикувани от Централната банка, показват, че дългът на страната е 48,9 милиарда долара към септември. Това представлява 76 процента от БВП.

"До голяма степен дългът, който натрупахме, всъщност не беше използван разумно за стимулиране на икономическия растеж", каза Амартейе. "Ако това беше направено, можехме да генерираме достатъчен приток, за да можем да изпълним задълженията за изплащане. "Вземането на заеми не е лошо нещо, но начинът, по който го използвате, е от решаващо значение. От наша страна мениджърите на икономиката не успяха да инвестират в критичните сектори на икономиката."

Страната износителка на петрол е произвела 39,15 милиона барела суров петрол от януари до септември, според отчета за бюджета за 2023 г., прочетен от финансовия министър Кен Офори-Ата в парламента през ноември. Те донесоха с 873.25 милиона долара приходи за осмия по големина производител на петрол в Африка. Въпреки че производството на петрол е намаляло между януари и юни, според доклад на Комитета за обществен интерес и отчетност, скокът на цените е довел до това правителството да получи повече приходи, отколкото е очакваното.

"Къде отидоха всички приходи от петрол?", попита опозиционният член на парламента Исак Адонго. "Икономиката беше на животоподдържаща система, защото това правителство продължи да взема заеми. Сега стигнахме до тавана и няма изход."

Въпреки предизвикателствата, правителството беше оптимистично настроено, че икономиката ще се възстанови след пандемията. Войната на Русия в Украйна обаче провали икономическото възстановяване на Гана. Седи, нейната валута, загуби повече от 50% от стойността си между януари и октомври 2022 г., което доведе до увеличаване на дълговата тежест на Гана с 6 милиарда долара.

Гана обмисля да плаща петрола в злато, вместо в долари

Една африканска страна обмисля да плаща петрола в злато, вместо в долари

Така ще се намали търсенето на чужда валута

"Войната засегна глобалните икономики и разкри основните им слабости", каза Пепра. "За кратък период цените в Гана се повишиха, което доведе до хиперинфлация и девалвация на валутата, засягащи както макро, така и микроравнища на икономиката. Банката на Гана не разполагаше с необходимите долари, за да плати ангажиментите на страната. Платежният баланс се влоши, което доведе Гана до неплатежоспособност."

Работници и търговци протестираха от юли до септември заради покачването на цените, което увеличи цената на електроенергията с 27% и водата с 22 процента.

Жителите на Гана протестират срещу високите разходи за живот, 5 ноември 2022 г.

Източник: Getty images

Жителите на Гана протестират срещу високите разходи за живот, 5 ноември 2022 г.

Активисти и борци за борба с корупцията също обвиниха правителството в лошо управление на публичните финанси.

"Имаме злато, петрол и какао, но все още се разпадаме като нация", каза Бърнард Морна, водещ член на групата за натиск Arise Ghana. "Нивото на корупция при това правителство е безпрецедентно. Има толкова много вратички в приходите, които трябва да бъдат блокирани. Държавни служители ограбват държавни средства и активи, така че как да се развиваме?"

Проучване на Transparency International от 2021 г. за възприемането на корупцията в Африка класира Гана на девето място от 49 държави от Субсахарска Африка.

Доверието на инвеститорите намалява

Инвеститорите започнаха да губят доверие в икономиката, докато правителството се бореше с предизвикателствата, свързани с ликвидността. Те започнаха да изнасят парите си от Гана. През май министър Офори-Ата въведе непопулярна електронна такса, която наложи данък от 1.5% върху всички електронни и търговски плащания, банкови преводи и парични преводи като част от мерките за увеличаване на приходите. Той донесе нищожните 10% от целевата сума през първия си месец.

В средата на тази икономическа буря фирми за кредитен рейтинг като Moody's понижиха рейтинга на Гана, отблъсквайки още повече инвеститори.

В този момент през юли Гана беше принудена да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ) за помощ.

Беше трудно решение за Акуфо-Адо, след като той осъди своя предшественик за лошо управление на икономиката и приемане на спасителна програма от МВФ.

През декември правителството постигна споразумение с МВФ за заем от 3 млрд. долара. Западноафриканската страна обаче трябваше да извърши цялостно преструктуриране на дълга си, за да получи средствата. Това означава, че Гана ще трябва да предоговори условията на дълга си с кредиторите си, включително удължаване на периода на изплащане, намаляване на лихвения процент или намаляване на общото дължимо салдо.

По-рано считана за фаворит на инвеститорите, Гана беше принудена да спре плащанията по част от външния си дълг, за да запази бързо изчерпващия се международен резерв на централната банка. 

"Историята щеше да е различна, ако не беше пандемията и руската война в Украйна", каза заместник-министърът на финансите Абена Осей-Асаре. "Ние въведохме ясни политики за връщане към икономически растеж. Много се надяваме икономиката да се възстанови."

Гледка към Акра, столицата на Гана

Източник: iStock Images

Гледка към Акра, столицата на Гана

Икономиката отбеляза известни печалби, след като Гана постигна споразумение с МВФ. Седи се възстановява спрямо щатския долар, поскъпвайки с 63,7% в средата на декември, според Централната банка на Гана, след като е претърпя обезценка от 54,2% от началото на годината в края на ноември. Но икономисти и учени като Пепра смятат, че дългосрочното решение е правителството да живее според възможностите си.

"Решението на настоящия проблем е правителството да намали разходите и да увеличи приходите", каза Пепра. "Правителството трябва да осигури ефикасно и ефективно разпределение на ресурсите, подкрепено от отчетност."

От своя страна Амартейе каза, че правителството трябва да подаде оставка и призова за строги мерки за борба с корупцията.

"Трябва да гарантираме, че всеки седи, който е разширен към правителствени агенции, се отчита", каза Амартейе. "Специализираната прокуратура трябва да получи правомощия, за да може да се справи с корупцията в системата. Трябва да има фискална дисциплина и също така трябва да добавим стойност към нашата продукция, като подкрепим частния сектор".

"Ако това бъде направено, ще бъдат създадени работни места и икономиката ще се възстанови", каза той.

Гана

Източник: iStock Images

Гана