Нови данни на Евростат разбиват на пух и прах легендата, че България се деиндустриализира. Безпристрастната статистика разкрива коренно различна картина - в структурата на нашата икономика водещи са тъкмо промишлените предприятия. Нещо повече, България е сред първите девет в ЕС по дял на индустрията.
И още един факт, оборващ митовете - през последните 20 години промишлеността не само че не губи значимост, а дори разширява територията си. Да, деиндустриализация има, но тя се случва в други членки на ЕС, показват още данните на Евростат, които очертават тенденциите през периода 1995-2015 г.
През далечната вече 1995 г. индустрията* е държала 21 процента (една пета) дял в българската икономика. 20 години по-късно нейният принос вече е 23.5 на сто. Този ръст не е голям, но показва, че на мястото на разгромени предприятия като "Кремиковци", "Химко", "Плама" и други гиганти от времето на социализма са се появили други, по-нови, не толкова едри, но с далеч по-модерни и жизнени производства.
За отбелязване е, че според данните на Евростат само в девет държави от ЕС промишлеността е секторът, който дава най-голяма добавена стойност в икономиката. И България е една от тях. Интересно е също, че групата е доминирана от държави от бившия Източен блок - тук са Чехия, Унгария, Словения, Словакия. Но най-индустриалната страна в ЕС е Ирландия, в която приносът на производствените предприятия е почти 40%. Следва Чехия с 32.1%.
В ЕС като цяло делът на индустрията се е свил сериозно - от 23.3% през 1995 до 19.3% през 2015 г. Селско, горско и рибно стопанство също са загубили територия, но само с 1.1 процентни пункта. Създавайки 19.3% oт общата добавена стойност, промишлеността остава най-важният сектор в икономиката на ЕС. Следващите по значимост са държавният сектор - администрация, отбрана, образование, здравеопазване и социални дейности (19.1%) и "търговия, услуги и туризъм" с 18.9%. Бизнесът с недвижими имоти има 11.2% дял.
Дейностите, издържани от бюджета - чиновници, военни, полицаи, учители, лекари и т.н., са с най-голяма тежест в три скандинавски държави - Швеция, Дания и Финландия, а също и във Франция, Холандия, Белгия и Великобритания. Люксембург се отличава като уникална икономика, защото водещ е финансовият сектор - банки, застрахователи и др. държат 27.5% дял.
Значението на промишлеността е намаляло най-много в Малта - делът й се е свил от 23 на 11.4 процента. За деиндустриализация може да говорим и в Латвия, Великобритания, Финландия, Белгия.
Румъния, Гърция и България оформят челната тройка в ЕС по растяща важност на публичния сектор. Обратната тенденция е факт в Ирландия, балтийското трио, Унгария, Словакия, Австрия.
Агросекторът става все по-малко значим за всички икономики в ЕС. Но най-голямо е отстъплението му в Румъния и в България.
За анализираните 20 години само в четири държави от ЕС 28 производството е заело по-голяма територия. България е в тази група заедно с Унгария и Чехия. Четворката се допълва от Ирландия, където индустриалният сектор се е увеличил от 26.2 на 39.1 на сто.
*Под индустрия Евростат разбира всички производства - на енергия, на суровини, материали и готови продукти, вкл. и водоснабдяването, но без строителство.
Българската икономика - структура и промени (дял на отделните сектори в %)
Сектор | 1995 г. | 2015 г. |
---|---|---|
Индустрия | 21.20 | 23.50 |
Търговия, транспорт, туризъм | 17.10 | 22.10 |
Обществен сектор | 10.20 | 14.40 |
Недвижими имоти | 10.40 | 9.80 |
Финанси, застраховане | 4.60 | 7.00 |
Административни и поддържащи дейности | 14.00 | 6.30 |
Информация и комуникации | 2.60 | 5.30 |
Селско, горско и рибно стопанство | 13.40 | 4.80 |
Строителство | 4.40 | 4.30 |
Култура, отдих и развлечения | 2.10 | 2.40 |
Източник: Евростат
Текстът е публикуван във вестник "Сега".
victor-stefanov
на 11.12.2016 в 21:41:31 #4Пре-драги господине, проблемът е в падането на Желязната завеса. След като българските стоки се сблъскаха с конкуренцията на стоки произведени в държави без планова икономика се оказа, че българските стоки са непродаваеми. Преди падането на Берлинската стена, българските стоки, колкото и зле направени планово се продаваха в страни от СИВ, защото в другите планови икономики цареше същата мизерия и недоимък, а и "отгоре" (разбирай Москва) се казваше коя страна какво да произвежда, за да може да не се насища пазара (всички помним празните магазини), да няма конкуренция, да има глад за стоки и за да могат да се продават все пак произведените продукти. Като пример мога да посоча, че след падането на режима през 89-та година, България е произвеждала най-много черно-бели телевизори на глава от населението в света. За съжаление вече никой не искал да си купи черно-бял телевизор. Колкото до производството на електроенергия преди да дойде "лошата" демокрация, то каква полза имахме от тази електроенергия, когато имаше режим на тока?! Голямата ни гордост - компютрите "Правец" бяха копие на модели компютри остарели с 15 години - напълно невъзможни за продажба на отворените пазарни икономики по света.
Хирам
на 14.11.2016 в 14:13:20 #3Драги господине, направих си труда да разчета поста ви, написан на маймуница и за пореден път констатирам, че антикомунистите са много ниска топка. толкова ниска, че вече никой нормален човек не иска да играе с нея. Правим разлика, повярвайте, и между мазерати и дачия, и между Айфон и Хуавей. И глупавите ви приказки че всички искаме айфони и мазератита ги слушаме от 26 години и то от най-убогите люде. Може ли да чуя коя точно продукция на НРБ не е намирала пазар навремето и ни е носила загуби? кое точно производство е било излишно? ел. енергия от АЕЦ? каростроене? корабостроене? лека промишленост? селско стопанство? машиностроене? Оръжейна промишленост? текстилна? лично съм приватизирал и утилизирал десетки заводи в България, изследвал съм документациите и съм съм разговарял с десетки директори, технолози специалисти и пр. в закриването от мен заводи. Няма такова безобразие като приватизацията и "прехода" от НРБ в РБ. От него спечелиха само разбойниците и тук таме по някой случаен специалист /като мен/. Загуби цялото население на България, загуби Българският народ. и загубата е ужасна! и понеже знам почти всичко за българската индустрия преди и сега, не ми минавайте с тъпи приказки, дайте ми конкретни аргументи или просто замълчете!
Хирам
на 12.11.2016 в 11:08:16 #2благодаря за статистиката на писалия преди мен. това е истината, а не глупостите на Евростат и пр. негодници които замазват очите на населението с лъжи. Правехме дизелови двигатели - сега не, правехме дори корабни двигатели-сега не, правехме електрокари - сега не, правехме компютри-сега не, правехме ел.двигатели- сега не, правехме стомана - сега само претопяваме скрап в един единствен завод в перник, което е нещо съвсем различно, правехме азотни торове - сега почти сме спрели, заводите са на скрап, дори не може да се открият къде са били, защото са надробени на парченца заради арматурата /стара загора/, правехме химия - сега не /химко, плама, агробиохим, полимери, Видахим /автогуми/, верила/ - тези предпирятия или ги няма изобщо или са останали само сградите, керамични и кристилни изделия - изида елин пелин, кварц и пр. - ? няма ги, правехме метални тръби, прокат - и трите завода ги няма вече, нали? правехме кораби - морски и речни - Варна, Бургас, русе - къде са сега корабостроителите - само ремонт в бутикови количества, имахме океански флот - откраднат, параходството БМФ? с над 500 кораба? всичко е откраднато, къде е "Океански риболов" ? откраднат изцяло! по всички села и паланки имаше цехове за обувки, домашни потреби и пр. лека промишленост - хиляди цехчета, сег аи халетата даже са свалени и са дадени за скрап, децата няма да повярват че е имало такива неща, защото няма и спомен даже.. селскостопанската индустрия я няма също - сеят само технически култури и зърно - нищо работа..
Kar
на 09.11.2016 в 19:47:32 #1Две забележки: 1. “Новият“ път на България не започва 1995, а 1989. Тъй че сравненията не са интересни. В 1995 вече го бяхме „втасали“. 2. Не пише цифрите какво изразяват. Но след като са посочените области, като АДМИНИСТРАЦИЯ и КУЛТУРА е ясно, че показателите са стойностни. Стойностните показатели може и да са удобни, но в много случаи нищо не показват, тъй като се влияят от валути, курсови разлики, валутни кошници и пр. 3. А когато се сравняват натурални показатели – метри, литри, тонове, бройки и пр. нещата са истински. И сравненията са съдържателни. И, за съжаление, са неутешителни. И опровергават категорично заглавието. Показатели 1988 2014 % Електроенергия – млн. квч. 45 133.00 47 485.00 105.21 Цимент – млн. т. 5.40 1.80 33.33 Прокат от черни метали – хил. т. 3 322.00 939.00 28.27 Металообработващи машини – бр. 17 441.00 1 696.00 9.72 Електрокари – бр. 47 400.00 119.00 0.25 Мотокари – бр. 35 100.00 124.00 0.35 Електрически двигатели – хил. бр. 1 891.00 226.00 11.95 Автоматични телефонни централи – хил. линии 436.00 0.00 0.00 Цветни телевизори – хил. бр. 124.30 0.00 0.00 Домашни хладилници – бр. 111 000.00 0.00 0.00 Автоматични домашни перални – хил. бр. 57.30 0.00 0.00 Азотни торове – 100% азот –хил.т. 1 134.70 315.00 27.76 Минерални торове– хил. т. хранит. в-во 724.10 458.00 63.25 Карбамид (100% азот) – хил. т. 368.10 0.00 0.00 Обувки-кожени - млн. чифта 25.80 11.60 44.96 Памучни платове – млн. кв. м. 351.70 7.80 2.22 Вълнени платове – млн. м. 45.00 2.10 4.67 Месо – хил. т. 565.60 155.80 27.55 Мляко – млн. л. 2 509.00 69.90 2.79 Зеленчукови консерви – хил. т. 344.00 77.80 22.62 Гроздови вина – млн. л. 312.60 104.00 33.27 Плодови консерви – хил. т. 242.80 62.50 25.74 Растителни масла – хил. т. 171.60 95.90 55.89 Домати – хил. т. 809.00 122.00 15.08 Сирене – хил. т. 112.60 51.20 45.47 Захар – хил. т. 361.00 108.00 29.92 Ябълки – хил. т. 314.00 … Грозде – хил. т. 929.00 … Говеда – хил. бр. 1 615.00 646.00 40.00 в т. ч. Крави – хил. бр. 549.70 352.50 64.13 Овце –хил. бр. 8 593.00 1 327.90 15.45 Разходи за научни изследвания - % от БВП 3.20 0.80 25.00 Изследователи – бр. 31 412.00 25 484.00 81.13 Детски градини – бр. 4 666.00 2 002.00 42.91 Раждаемост – на 1000 души от населението - % 13.00 9.20 70.77 Смъртност – на 1000 души от населението - % 11.90 15.30 128.57 Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2016 г.