Това каза в интервю за БГНЕС Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

На въпрос какви са неговите очаквания за икономическото състояние в България през 2013 г. Бранков обобщи мнението си в една дума - застой. В подкрепа на тезата му стои и проучване на БСК, което показва, че повече от половината от фирмите, участвали в него, не очакват подобрения през новата година.

"Това проучване се прави всяка година, то ни помага да се ориентираме в нагласата и очакванията на бизнеса, не претендираме за представителност. Държа да подчертая, че през последните 3 или 4 години това проучване, то ни позволява да мислим, че дава вярна картина на очакванията на българската икономика и бизнес да се справят със ситуация", допълни Бранков.

Той остава скептичен относно възможността през следващата година да бъдат проведени или започнати част от реформите, от които българската икономика се нуждае.

"Без значение дали ще има кардинална промяна в политическия формат все пак се изисква едно време на самоорганизация, планиране, предварителна организация на дейността. Аз не очаквам големи и съществени реформи да могат да се случат през тази година", каза той. Такива реформи, част от тях бяха проведени в някаква степен, надявам се с положителен, макар че той не може да бъде демонстриран, са належащи по много причини, кризата само изостри необходимостта от едни по-кардинални, структурирани решения", допълни зам.-председателят на БСК.

По думите на Бранков най-тежкият проблем, с който се сблъска българската икономика през тези 3-4 години е кризата на заетостта, нарастващата безработица.

"Структурата на нашата икономика е в огромна степен зависима от търговиите, услугите, а над 60% от заетите са в търговия, услуги и охранителна дейност. Ние имаме една доста едностранно ориентирана икономическа структура, която предполага използването на нискоквалифициран труд в повечето случаи. От друга страна имаме един огромен контингент от слабо грамотни или неграмотни лица, които трудно се класират на пазара на труда, те дори не участват в т. нар. работна сила, защото не търсят работа. Говорим някъде в порядъка, ако вземем само част от него - обезкуражените лица - на 300-400 хиляди души, които се добавят към официално регистрираните безработни", поясни тезата си зам.-председателят на БСК.