Министърът на транспорта Данаил Папазов пред Money.bg

Г-н министър, каква е картината в железниците към днешна дата и какви мерки набелязахте за справяне със ситуацията?
От първите дни на моята работа почти непрекъснато се занимаваме с БДЖ и НКЖИ, защото проблемите наистина са страшно много. Първо положението на целия Холдинг БДЖ е ужасно тежко. Натрупани са изключително много задължения, като към момента, в който почнахме да работим, имаше натрупани задължения от 709 млн. лв., от които 158 млн. са в просрочие. Загубите за последните четири години са над 240 млн. лева. Предприятието има нужда от ежедневни грижи и много бързи промени, които да доведат до резултати.
Има 108 млн. лв., които БДЖ Товарни превози дължи на НКЖИ за инфраструктурни такси и в тази връзка набелязахме цял пакет от мерки, които прилагаме. Част тях са да прехвърлим мостовете от фериботния комплекс (на пристанището във Варна), който е собственост на Товарни превози към НКЖИ, след което те ще отидат в Пристанищна инфраструктура.
Имаме планове за продажба на неоперативни активи, които се оглеждат в момента. Вече обявихме, че ще направим дислокация на хората от администрацията на Холдинг БДЖ, като от централата на ул. Иван Вазов те ще се прехвърлят на Централа гара и на гара Подуене.

Какво се случва от тук нататък, след като беше прекратена процедурата по приватизация на БДЖ Товарни превози?
Агенцията за приватизация прекрати процедурата и то главно защото върху акциите на дружеството има запор. Така че практически Агенцията няма какво да продава в момента. Това решение обаче съвпада с нашата цел. Защото ние като ръководство считаме, че не е необходимо да се прави приватизация в БДЖ, заради ниската цена на предприятието, поради тежкото му състояние.
Сега обаче отговорността за решаване на проблемите е при нас.

Търсите ли някакви варианти за финансиране на сектора?
Току що излязох от разговори със Световната банка (интервюто се проведе на 27 юни, б.р.). Те искаха да дадат мнение по мерките, които в момента вземаме. Предстоят разговори с всички кредитори, като някои от задълженията вече са уговорени и разсрочени.
Почти са финализирани преговорите с малките кредитори, като остават двата най-големи (по облигационните заеми и заемът от немската банка KfW) и с тях предстоят много тежки преговори. Истината е, че без тяхно разрешение, ние нищо не можем да направим.
Опитваме се да напълним съдържанието на БДЖ Товарни превози с допълнителна дейност, която да може да доведе до спиране на низходящия тренд към по-големи загуби.

Какви са тези допълнителни дейности?
В момента преговаряме с няколко потенциално товародатели. Преди два дни на проведената конференция за Южен поток предложихме в бъдеще да разработим план за действия, който да даде цени за услугите, които Товарни превози ще предоставят във връзка с транспортирането на материалите по трасето на газопровода. Проектът „Южен поток" е един много голям потенциален товародател.
Второто направление, по което работим, е да качим на вагони по-голямата част от селскостопанската продукция и така да я насочим към портовете на Черно море и Дунав.
Третото голямо направление е да върнем някои от старите клиенти на БДЖ Товарни превози. Тук обаче трябва да се каже, че имаме проблеми, създадени от ремонтните дейности на НКЖИ, поради които се спират трасета, което е затруднение.

Връща ли се идеята да бъде взет държавен кредит от Световната банка за спасяването на железниците?
Няма на този етап такива идея. Обмисляме вариант за спасение на БДЖ, в който влизат преговори с кредитни институции, можещи да ни отпуснат средства, защото е ясно, че държавата няма как да покрие загубите на БДЖ, тъй като това е чиста държавна помощ. За това търсим вътрешни източници.
Иначе СБ оценява като много добри всички инициативи, които сме започнали, но представителите на финансовата институция посочиха, че сме малко закъснели.
Ние ще опитаме с един такъв спасителен план до Нова година да видим дали той ще сработи и дали дружеството Товарни превози ще се спаси или ще се отиде на тотална разпродажба.

Т.е. вече се говори за план за ликвидация на Товарни превози?
Точно така. Ако нашият спасителен план не задейства, практически няма друг вариант, но аз съм оптимист и мисля, че мерките, които предприехме ще доведат до видими резултати.

Какви са приоритетите ви в областта на автомобилния транспорт?
Този сектор практически е изцяло частен. Единствено можем да помогнем с намаляване на регулациите до крайност, т.е. да облекчим бизнеса. Ще прилагаме такива практики и политики, само когато е необходимо, за да се спре сивата икономика.

Какви по-конкретно ще са мерките за облекчаване на бизнеса в този сектор?
Браншът страшно много страда, че има ограничения по пътищата. Наистина те са наложителни, но ще се опитаме този прозорец да го увеличим. Знаете,  че има страшно много документи, когато става въпрос за лицензиране на транспортните фирми, като този режим трябва да бъде облекчен.
Освен това от пети юли към нас започват да работят пет обществени съвета за четирите вида транспорт (автомобилен, морски, железопътен и въздушен), както и един по информационните технологии и съобщенията. Така всеки представител на сектора ще може да направи предложенията си.
Такива обществени съвети ще има в началото на всеки месец по всяка една от темите. В дневния ред няма да има табута и сме предвидили да има точка „разни", където ще се разглеждат всякакви предложения и наболели проблеми. Ние ще запознаваме обществените съвети с месечната програма на министерството за съответния сектор, за да бъдат наясно.

Във водния сектор каква политика смятате да водите?
Мнението ми е, че всяка публична държавна собственост е добре да се оперира от частни оператори, които са силни в бранша, като разбира се това да не става на всяка цена. Почти целият пристанищен сектор вече е в частни ръце, без пристанище Варна и Русе, както и малка част от порт Бургас. Тук се вижда, че имаме нужда от нови съоръжения, защото изключително много сме изостанали в технологиите.
Има нужда от нова инфраструктура особено в Пристанище Варна. От нови съоръжения за обработка на контейнери има нужда в Русе, Бургас и Варна. Важно е и да се направи връзката между Пристанище Варна и Пристанище Русе.

Как виждате реализирането на този проект?
В следващия програмен период се предвижда рехабилитацията на линията Варна - Русе. Пътят между градовете претърпя ремонт и в момента в по-голямата си част е с три ленти. При необходимост ще се търси обаче и разширяване. Наред с това са необходими и нови интермодални терминали.

От какви мерки има нужда въздушния транспорт и може ли да очакваме скоро преки линии между България и САЩ или Китай?
Трябва да се направят такива усилия, но все пак много е важно да знаем дали превозвачите имат интерес от такива линии, защото определено летищата биха имали полза от това. На този етап обаче няма интерес към споменатите дестинации. По-голям интерес има към чартърните полети.
Към момента летището в София е със запълнен капацитет и се нуждае от разширение и заради това в момента се извършват предконцесионни анализи на аеропорта, който върви в пакет с Летище Балчик. Анализите ще дадат вида на бъдещата концесия и при заявен интерес такава концесионна процедура ще бъде направена, но не на всяка цена. В момента летище София е в добро финансово състояние и не е необходимо да се бърза.

Няколко пъти вече говорихме за концесии, каква ще е цялостната политика на министерството по този въпрос?
Отново ще кажа, че всяка публична държавна собственост трябва да се отдава на концесии за опериране, защото държавните оператори са много по-мудни в своите действия.
Това е така, не защото там хората са по-некадърни, а просто процедурите в едно държавно предприятия са по-тромави в сравнение с един добър мениджмънт в едно частно дружество.
Тук много точно трябва да се прецени ползата от това да се направи една или друга концесия, но за да пристъпим към такива действия много ясно трябва да се изяснят и въпросите по собствеността, които никак не са малко.
В БДЖ може да се търси сформиране на публично-частно партньорство по поддръжката и експлоатацията на някои от маршрутите, независимо дали са пътнически или товарни.
Тази политика ние смятаме да я оформим в една краткосрочна стратегия за развитие на транспортния сектор, която ще бъде готова в съвсем кратък срок. Тя няма да бъде пълна със силни слова, които пълнят някакви книжки и не се изпълняват. Аз съм прагматик и стратегията ще се състои от конкретни действия и срокове.

Какво предстои да се случи в ИТ сектора и комуникациите?
В този сектор съм най-малко запознат и ми се наложи бързо да вляза в интересните неща, които предстои да се случат. Това първо е освобождаването на някои от честотните ленти, за да може да навлезе високоскоростният пренос на данни. Освободихме честотата на НСО и се очаква тази практика да бъда продължена с честотите на военните. Там има проблем свързан с привличане на ресурс за построяване на наземните станции и те да се прехвърлят на друг честотен спектър.
Комисията за регулиране на съобщенията също трябва да направи възможното с преструктуриране на някои от честотите, те да бъдат освободени и да бъде избегната опасността която ни грози от наказателни процедури на ЕС.
Следващата голяма тема е да се намерят средства за осигуряване на декодерите за най-нуждаещите се, предвид настъпващата цифровизация, като това също е на път да се реши.

Ще се случи ли една основните идеи на правителството да има свободен достъп до интернет в цялата страна?
Надявам се да постигнем това. Вече съм разговарял с някои от водещите специалисти в министерството и обсъждаме вариантите под каква форма това да се случи.
Има и други проблеми, които също имат нужда от внимание. Това е електронното правителство, като в най-кратък период предстои централизираната система да заработи, Тук е мястото на общините да приемат тази услуга да се извършва на техните територии. Не бих казал обаче че повечето от тях са готови за такова обслужване.

Кога ще е напълно готов политическият ви кабинет?
Надявам се колкото може по-рано да стане това, защото министерството е много тежко и ще бъде от голяма полза за мене, особено в ИТ сектора и комуникациите да има ресорен зам.-министър. Надявам се това да стане в първите дни на юли.
Ще запазим Албена Лазарова като парламентарен секретар, като на тази позиция ще заработи и Пепа Моллова. Началник на кабинета ще остане г-жа Нина Тодорова, която заварихме от служебното правителство. Практически всичко е готово, като очакваме двамата нови зам.-министри.

Смятате ли вече че всичко е „изгладено" по отношение на скандала, който се получи с еврокомисаря Йоханес Хан?
При следващото ми посещение в Брюксел ще направим среща и ще поднеса и личните си извинения, след като вече направих това и с официално писмо.