Ако видим прогнозите на повечето инвестиционни банки за 2021 г., една от темите, които ги обединяват, е, че икономиката в еврозоната ще се възстанови бързо и стабилно, пише Даниел Лакайе. Те обаче сгрешиха.

Затова и много институции, включително Capital Economics, понижиха прогнозата си за растежа на блока. "Сега смятаме, че икономиката на еврозоната ще се възстанови много по-бавно, отколкото очаквахме преди, като ще нарасне с 3% през тази и с 4,5% през 2022 г.", изтъкват от компанията. "Същевременно лихвата по държавните ценни книжа няма да падне много, а тъй като тази по съкровищните бонове на САЩ ще нарасне и разликата ще се покачи, еврото ще поевтинее спрямо долара."

Сред другите институции, понижили прогнозите си за растежа на еврозоната, са Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската централна банка.

Повечето политици отдават това на пандемията и на забавянето на ваксинирането. Отчасти това е така. Но нито един от тези фактори не е свързан с това, което характеризира еврозоната по отношение на разочароващия растеж и представянето в кризите: огромната бюрокрация.

Еврозоната изостава значително зад Чили, Израел, САЩ и Великобритания, въпреки че икономиките от блока имат най-високия дял на разходите за здравеопазване в света. Причината за това е, че одобрението на ваксините е бюрократичен процес, който се забави сериозно.

ЕС ненужно забави одобрението на ваксини, които вече бяха тествани и приети на употреба в САЩ и Великобритания. Освен това чиновниците възприеха тромав, труден и мъчителен процес за постигане на споразумения с фармацевтичните компании. Но вместо да признаят грешката си, политиците хвърлиха вината върху AstraZeneca и другите компании за това, че не са изпълнили договорите си, което многократно беше оборено.

Европейските бюрократи са много горди с централизирането си здравеопазване, което излиза свръхскъпо на европейските данъкоплатци, но се проваля напълно в справянето с кризите. Така докато във Великобритания са ваксинирани 40,8 души на 100, а в САЩ - 48,5 души на 100, в ЕС делът им е едва 14,9 души на 100, сочат данните на Our World in Data.

Но това не е единствената спирачка за растежа. Еврозоната страда не просто от бавните ваксинации, но и от агресивното затваряне на икономиката. Между октомври и ноември почти всички икономики в съюза наложиха тежки локдауни, но въпреки че един от най-ограничителните от тях беше във Франция, дневният брой на новите потвърдени случаи на хиляда души нарасна от 250 през октомври до 523 на 26 март. Сходно е положението в Германия и Италия.

Така затварянето на икономиката не просто не работи, но и нанесе сериозен удар върху заетостта и растежа, както и нови социални проблеми - не трябва да забравяме, че безработицата в еврозоната беше 8,3% към края на февруари, когато и броят на хората в неплатен отпуск беше стотици милиони.

Има и друго, което трябва да помним. Икономиките в еврозоната бяха на прага на рецесията още през 2019 г. Това е вярно за Германия, Франция и Италия, така че допълнителното забавяне през 2020 г. беше притеснение още тогава, въпреки (или по-скоро благодарение на) гигантските фискални програми, отрицателните лихви, огромното изкупуване на суверенен дълг от ЕЦБ и планът "Юнкер", който беше обявен за най-важната инвестиционна програма в историята на ЕС, но чиито резултати бяха меко казано разочароващи.

Еврозоната има огромен потенциал и може да се превърне в глобалния лидер по привлечени инвестиции. За да го постигне, тя трябва да предприеме спешни мерки по елиминиране на бюрокрацията, отключване на потенциала за създаване на работа и бизнес и понижаване на данъците. Моментът да го направи е днес.