Офшорното производство на вятърна енергия в страните от Централна и Източна Европа ще се превърне в крайъгълен камък в ускоряването на фазата по извеждане на въглищните електроцентрали и гарантиране на енергийната сигурност на Европа. Това коментира по време на дискусия експертът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров, цитиран от БТА.

Той добави, че офшорното производство се радва на добра финансова и институционална подкрепа от страна на ЕС.

Светът отчете рекорден дял на вятърна и на слънчева енергия в производство на електроенергия

Светът отчете рекорден дял на вятърна и на слънчева енергия в производство на електроенергия

Енергийният сектор е най-големият източник на емисии на въглероен диоксид

Полша, Румъния, България и Хърватия имат потенциал за производство на офшорна вятърна енергия от 15 GW (гигавата) капацитет общо до 2030 г. и 40 GW към 2050 г. Въпреки това, подобна цел остава ниска в цялостния стремеж на ЕС за сектора за 300 GW в средата на века.

Секторът се развива неравномерно в страните, които са част от региона на инициативата "Три морета" - Балтийско море, Черно море и Адриатическо море. По-бурно това се случва в Източната част на Балтийско море, особено в Полша, обяви Мартин Владимиров, а в района на Черно море и Средиземноморието са предприети малки действия.

България и Румъния са на финалната права за представяне на специализирано законодателство, позволяващо развитие на индустрията. "В резултат регионът на Черно море може да бъде поставен на картата за производство на офшорна вятърна енергия", заключи Владимиров.