За състоянието, проблемите и пътищата за тяхното разрешаване в електроенергийната ни система разговаряме с Еленко Божков, член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и с 34 годишен стаж в  отрасъла

Г-н Божков, може ли да е по-зле положението в енергетиката?

От 6 юни Еленко Божков е назначен като член на ДКЕВР от министър-председателя Пламен Орешарски, като той е човекът в комисията, който ще отговаря за ценообразуването на електроенергията и свободния пазар.

Божков е инженер енергетик с над 30 г. трудов стаж като кариерата му преминава през различните нива на държавната стълбица в сектора. Бил е член на съвета на директорите на НЕК, директор на Енергопроект, както и член на управителния съвет на "ЕНЕЛ-Марица-изток 3″ АД, като преди закупуването на централата от италианската енергийна компания е отговарял за рехабилитацията на блокове 1-4 от ТЕЦ. Бил е съдружник и управител във енергийни фирми.

Божков има и дълга политическа кариера, като и в момента продължава да е зам.-председател на партия Български социалдемократи. От 1995 г. до 1996 г. е бил Главен секретар на Комитет по Енергетика и на Министерство на Енергетика когато министър-председател беше Жан Виденов. Депутат от Великото Народно събрание от листата на СДС. През 1988 г. е член основател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, а през 1989 г. е основател и първи Председател на Синдикат "Енергетика" към КТ "Подкрепа". На последните парламентарни избори беше кандидат-депутат от Коалиция за България


По-зле от това е да се разпадне системата, ситуация, до която всъщност сме близко. По-зле ще бъде, ако се разпадне системата на няколко острова и след това предстои един дълъг процес на събиране.

Причината за тази нестабилност е изключително ниското потребление, което се дължи на колапса на българската икономика. В последните няколко години отпаднаха значими товари от големи потребители, които вече по една или друга причина не са активни или са намалели повече от два пъти - Кремиковци и ОЦК Кърджали, Неохим, дори в от Лукой Нефтохим има спад заради налагащите се ремонти на инсталациите там.
Ремонтните програми в енергетиката са изпълнени по „оптимистични" данни на около 20%, което означава, че системата не е готова да поеме аварийни ситуации.

Кои са най-амортизираните електроцентрали у нас?

Това са най-старите централи - Брикел и „Бобов дол", където имаме палиативни мерки за въвеждане на сероочистващи инсталации, А те представляват спорни технологии, които не знам как са отразени в комплексните им разрешителни. ТЕЦ-овете във Русе и Варна също. В момента ТЕЦ „Варна" е в процедура по дерогация по отношение на някои мерки, които трябва да предприеме.

Държавната ТЕЦ „Марица изток 2" и американските централи, които също са в Маришкия басейн - „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3" са в много добро състояние.

Големите ВЕЦ-ове също са в сравнително добро състояние, като там, въпреки малкото средства, се работи добре.

Атомната електроцентрала няма какво да я обсъждаме, защото, ако тя не е в перфектно състояние, няма какво да говорим. Все пак е хубаво да се изпълняват програмите за модернизация на пети и шести блок, за да могат те да поработят още 10-15 години.

Значи можем да кажем, че базовите мощности все пак са в добро състояние?

Да.

Смятате ли, че работата на АЕЦ „Козлодуй", която в момента е натоварена на 55% от мощностите, е безопасна?

Централата е предвидена да работи в такъв режим, но това е едно безсмислие. Атомната централа трябва да бъде натоварена на 100 процента.

Как се стигна тогава до това: казахте, че потреблението намалява, но в същото време непрекъснато расте присъединяването на нови мощности?

Съществена грешка е предизвиканият бум при фотоволтаиците. Това доведе до изключителни последици, които са трудни за регулиране и компенсиране. Ние сега трябва в ход да оправим това, особено когато имаме толкова ниско потребление. Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията от „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3" също тежат върху системата, както и тези за заводските и топлофикационните централи.

Защо, въпреки заявеното намерение да не се изкупува цялата електроенергия, произвеждана от топлофикациите, това отпадна?

Съгласно Закона за енергетиката се дава шанс на дружествата да изпълнят своята инвестиционна програма и да могат да се приведат в изискванията за висока ефективност.
По-справедливият начин наистина е всеки потребител да заплаща разходите си за доставка на електрическа и топлинна енергия и да не се натоварват потребителите с неправилна система за управление.

Как смятате да компенсирате натрупания до момента дефицит в системата заради изкупуването на електроенергията от заводските централи, топлофикации и ВЕИ-тата и американските тецове в Маришкия басейн?

С предвидените законодателни промени се дава възможност на ДКЕВР да намали генерираните до момента разходи в цените чрез: намаляване на разходите за студен резерв, оптимизиране на разходите за изкупуване по преференциални цени на т.нар. заводски централи чрез преимуществено покриване на собственото им потребление с електрическа енергия и привличане на приходите от продажба на емисии на парникови газове за проекти ВЕИ. Към това могат да се прибавят и всички останали регулаторни механизми, за намаляване на разходите и печалбите на дружествата до ниво, което да не застрашава сигурността на системата.

Не смятате ли, че се препуска твърде бързо с промените в Закона за енергетиката?

Аз разчитам на компетентността и възможностите на министерството в лицето на Драгомир Стойнев и в лицето на една „стара пушка" - Рамадан Аталай, който за втори път оглавява комисията по енергетика в Народното събрание. Аталай има голям опит и рутина и при него са рядкост грешки в законодателната работа.

Трябва ли да се въведе забрана за въвеждане на нови мощности, след като вече имаме инсталирани почти 14 гигавата, а консумацията е около 4 гигавата?

Дали са 14 или 12 хил. мегавата не е толкова важно. Както споделих и по-горе, има някои мощности, които са силно амортизирани и те най-вероятно трябва да бъдат изведени от експлоатация.

За разлика от ЕСО съм на мнение, че ТЕЦ „Бобов дол", не е необходима за електроенергийната ни система, нищо че според оператора тя е нужна, за да подсигурява технически системата в Югозападна България. Има технологични решения, които могат да се приложат и този аргумент да отпадне. Аргумент за продължаване работата на тази централа е осигуряването на заетост на работещите в централата, както и на миньорите осигуряващи въглищата за тази централа.

ТЕЦ „Варна" не си изпълнява ангажиментите за инвестиции. Работата на ТЕЦ „Брикел" също трябва да бъде оптимизирана.

В тази връзка, смятате ли, че въвеждането на нови мощности от тук нататък не трябва да става, без преди това да са извадени от експлоатация други мощности централи?

Точно така. Ние вече можем да дадем приоритет единствено на централите работещи на биомаса и биогаз, които се ползват с одобрението на ЕС и все още не са достатъчно представени у нас. Така че можем да кажем: успоредно трябва да върви извеждането на мощности от старите тецове и въвеждането на нови работещи на биомаса. Това са централи, които, както тецовете, могат да работят целогодишно - 8700 часа. Произведената топлина, която се явява допълнително производство те ще могат да ползват за собствени нужди или за парникови инсталации и сушилни.
Централите на биомаса имат и предимството, че спестяват въглеродни емисии, които се отделят в процеса на разлагане на дървесината и другите растителни видове. Сами знаете, че в този процес се отделя метан, който е много по-вреден за околната среда дори от въглеродният диоксид.

Не смятате ли обаче, че глобалното затопляне се преувеличава, като по-този начин се отвори ниша за една цяла нова икономика наречена „зелена"?

В противен случай тези инвестиции щяха най-вероятно да отидат за производство на оръжие.

Смятате ли, че бизнесът, които е свързал мощностите си към мрежата за средно напрежение, е готов да излезе на свободния пазар със свой търговец или ще разчита на т.нар. доставчици от последна инстанция?

Определено голям процент от бизнеса най-вероятно на първо време ще разчита на доставчиците от последна инстанция. Тези доставчици от последна инстанция обаче са като бърза помощ, която обаче е една помощ срещу скъпо заплащане.

Не трябваше ли да се проведе кампания, подобна на тази с цифровизацията, по отношение на либерализирането на пазара за бизнеса?

Трябваше да се проведе, но една такава кампания не е във възможностите и предмета на ДКЕВР.

Ще плаща ли бизнесът по-високи такси, ако стане клиент на доставчиците от последна инстанция?

Доставчиците от последна инстанция са вид търговци на енергия, но структурата на нашия пазар изисква те да закупуват енергия само от Обществения доставчик. Възможностите на бизнеса, който е клиент на тези доставчици са свързани със създаването на регулаторни стимули да търсят по-евтина енергия от други търговци.

Няма как да не попитам и дали ще се случи очакваното намаление на цената на битовите потребители?

Прави се всичко възможно.

Има упреци към вас, че все още не сте излезнали от управлението на няколко търговски дружества и че имате съдружие с депутатът от левицата Кирил Добрев...

Нали не очаквате от 60 годишен човек с 34 годишен стаж в енергетиката да е девствен, както в професионално, така и в бизнес отношение. Основна причина за участието ми в работата и управлението на различни търговски дружества е била необходимостта да издържам себе си и семейството си. Вярвам знаете, че в родината ни вече над 20 години продължава практиката, без значение експерт ли си, или не, при смяна на властта да изхвърчаш като тапа, заедно с управлявалите съответния сектор. Ето по тази причина, след поредното изгонване от работа за държавата,  съм създавал или съм приемал работа в различни дружества в сектор енергетика.

Бях съдружник във фирма за енергийна ефективност, от която излязох. Също бях управител на фирма, с която оперирахме мощности от малки ВЕЦ-ове, като и от там излязох.

Преди време един мой съдружник създаде едно дружество, в което участвам и аз, но то не работи от 1990 година. Два пъти съм подавал заявки за освобождаване, но от негова страна не бяха предприети необходимите стъпки това да се случи.

Има едно дружество - ДГБ, в което още съм управител и до края на установения срок ще прехвърля правата си, в него съм съдружник с Георги Аврамов. Важно е да отбележим, че и двете дружества не извършват никаква дейност и това се вижда и от отчетите им.
Имам едно дружество, в което съм участник със съпругата на Румен Овчаров - Иванка, но то не е пререгистрирано в търговския регистър и също не извършва дейност от 1998 г.