Европейският съюз трябва да задели €1.1 трилиона през следващите 14 години ако иска да постигне амбициозните си енергийни и екологични цели - гласи най-новото изследване на консултантската компания МакКинзи, цитирана от EUOBSERVER. Ръководителят не Европейската инвестиционна банка е обещал помощта си.

Водещата изследователска организация МакКинзи изчислява, че „на база балансирано и практично приложение на най-лесно достъпната технология ... държавите на ЕС ще трябва да поемат разходи между €60 и €80 млрд. годишно до 2020 г."

По-рано през месеца страните-членки на ЕС правно се обвързаха 20% от използваната от тях енергия да идва от възобновяеми енергоизточници и да намалят емисиите на CO2 с 20% до 2020. Обаче остана неясно кой ще плаща за революционното преминаване от газ, петрол и въглища към „зелена енергия" и енергоспестяване.

Според студията на МакКинзи, ще бъде по-лесно и по-евтино да се започне с намаляване количеството на използваната енергия вместо да се бърза за внедряването на скъпи решения като изграждане на електроцентрали без емисии CO2.


Трябва да се обърне много по-голямо внимание на строителната изолация, твърди енергийният експерт на МакКинзи Валенкамп пред Guardian: „Има огромно множество възможности, които не изискват разходи и нито ще навредят на лайфстайла ни, нито пък на удобството".

Според МакКинзи, изолационната практика в строителството може да спести по €150 с всеки намален тон въглероден диоксид. Технологии като енергия от вятъра или икономични електрически крушки в уличното осветление и домакинствата могат да намалят ¾ от емисиите парникови газове.

Повече задължения трябва да се възложат на дърводобивната индустрия, която може да намали емисиите си със 7 млрд. тона CO2 до 2030 чрез по-добър мениджмънт.

Филип Мейстад, ръководител на Европейската инвестиционна банка, говорейки пред членове на Европарламента в индустриалната комисия, е дал няколко „подсказки" относно източниците на огромното финансиране. Банката му отпуска кредити в размер на €800 млн. годишно за проекти за възобновяема енергия от 2007 до 2010.

„Има промяна в нагласата на банка. Това е обмислена промяна, която се подкрепя от нашия борд" - става дума за плановете за облекчаване отпускането на кредити за нови рискови проекти като експерименти с „улавяне" на въглерода. Част от парите в тези области ще дойде и от бюджета за изследвания на Европейската комисия.


ЕИБ „е щастлива" да отпуска кредити за нови АЕЦ, това е казано във връзка с плановете на Литва да оборудва електроцентралата си Игналина с два нови реактора. „Ще наблюдаваме политическото решение за това - от всяка страна членка зависи дали да има ядрена енергия или не".

Мейстад обаче е казал, че щедростта му си има граници, когато става дума за енергийни цели. „Ние сме банка, искаме да видим възвръщаемост" - за да може ЕИБ да продължи да заема капитал на световните пазари.

Финансовият министър на ФРГ Пеер Щайнбрюк по време на срещата в ЕС също говори в смисъл, че отпусканите от ЕС €7 млрд. за НИРД могат да доведат до технологични пробиви, държавите - членки могат да предложат данъчни облекчения за фирмите от сферата на новата енергетика, а в бюджета на ЕС за 2009 трябва да се отчетат и целите по климата.