Вчера, четвъртък, лидерите на ЕС се доближиха до споразумение за задължителни цели по употребата на възобновяема енергия (20% от енергийното потребление на Европа до 2020), както и за редукция на въглеродните емисии (с 20% спрямо нивата от 1990 до 2020 година), макар някои страни като Франция, Полша и Чехия все още да се препират за детайлите.

Поляците например искат в замяна поемането на ангажимент за постигане на екологичната цел, да гарантират енергийната си автономност от Русия. Те настояват ЕС изрично да заяви енергийната си солидарност с Полша.

При пристигането си на срещата на европейските лидери тази сутрин, италианският лидер Романо Проди е казал, че „ще има задължаващи цели", а страните от ЕС „са по-близо до компромис отколкото вчера" на база предложението на германското президентство.

„Страните членки питаха дали наистина ще постигнем тези цели", казала е на пресконференция снощи канцлерът на Германия Ангела Меркел, обяснявайки защо не е било сключено конкретно споразумение. Но Меркел е изразила „ предпазлива надежда", че лидерите на ЕС ще стигнат до споразумение днес: „има все още нужда от още дискусии".

Задачата на Меркел е да убеди европейските лидери, че поемането на ангажимента е централна част в желанието на ЕС да се превърне в световен лидер в борбата за промяната в климата. Очите на света сега гледат към Европа. Вместо това обаче отделните страни са загрижени „да не се минат" - да направят повече, отколкото другите.

Все пак се наблюдава прогрес и той е, че Франция в лицето на Ширак, който въпреки германските протести иска ядрената енергия да се счита за възобновяем източник, въобще е склонна да се съгласи на задължаващи цели за емисиите и възобновяемите енергоизточници.

Други държави членки ясно са посочили, че ще приемат задължаващо споразумение единствено ако под внимание се вземе „изходната точка" на всяка страна, така че тези страни с по-голям процент възобновяеми енергоизточници да се ангажират с по-голям процент от тези с по-ниска изходна точка.

Рано сутринта в петък в дипломатическите среди се е въртяла чернова на текст, в който е заложена тази гледна точка, подкрепяна най-вече от Централно - и Източноевропейските страни-членки. В документа се настоява за „честно и адекватно разпределение, отчитащо различните национални изходни точки".

Похвална е смелостта на британския премиер Тони Блеър, който е подкрепил общоевропейския задължителен проект, макар в страната му делът на възобновяемите енергийни източници сега да е едва 2%.

Много спорен е моментът с ядрената енергия. Франция, която получава 77% от енергията си от АЕЦ, иска атомната енергия да се включи като намаляващ емисиите на въглероден диоксид енергиен източник. Това вчера е посочил и френският президент Жак Ширак. Меркел от своя страна не иска да се смесват двете неща и изтъква, че „ядрената енергия не е възобновяема енергия".

Германският канцлер все пак е показала, че познава и по-гъвкава позиция:  „Ако става дума за тотална редукция, което означава как целта от 20% намаление да бъде постигната в Европа, тогава има желание в някаква степен да се вземе под внимание и енергийния микс. Това общо намаление с 20% ще зависи също и от въпроса как се използва по-чистата технология с въглища, възможно е да се включи и ядрената енергия".

Дори и да се постигне съглашение в петък, ще останат редица въпроси за доуточняване от Европейската комисия. Финансовите министри на ЕС, които също бяха въвлечени в дискусията в четвъртък, изобщо не са сигурни колко могат да струват подобни цели, тъй като различните страни ще приложат различни механизми за стимулиране на възобновяемата енергия: данъчни облекчения или субсидии.

Словашкият финансов министър например е казал: „Ясно е, че инвестициите във възобновяема енергия ще могат да се възстановят само в дългосрочен период, ако изобщо могат, затова трябва да намерим обща система за поощрение, която да стимулира тези инвестиции".

По материали на Financial Times и EUBSERVER