Бреговете на Балденайзе, малко езеро, което се влива в река Рур близо до град Есен, са пълни с хора. Ученици скачат във водата, а възрастните се пекат на шезлонги по брега, пият бира и гледат как сърфисти в гребла минават покрай тях, разказва британският вестник The Guardian.

Но не винаги това място е изглеждало така. "Когато бях малко момче през 70-те години, всяка сутрин трябваше да почистваме въглищния прах и пепелта от прозорците", спомня си Франк Мартини, жител на германския град. "Пушекът от пещите и фурните на въглищната и стоманената индустрии оставяха петна по дрехите ни, които оставяхме навън, за да изсъхнат".

Реката Рур бе центърът на екодебат в Германия от 60-те години на миналия век: добиването на въглища и стомана, които зареждаха германската икономика, нарушиха и качеството на водата в реката. Сега обаче, 46 години по-късно, тя е достатъчно чиста и хората могат да плуват в нея.

Това е голяма победа за Есен в дългата битка срещу замърсяването, което всъщност направи градът богат. Той бе лице на германската индустриализация.

По-голямата част от въглищните мини бяха затворени през 80-те години на миналия век, а последната работеща - Prosper Haniel, ще прекрати работа до края на 2018 г. Те оставиха голям отпечатък върху околната среда в Есен: мръсна вода и въздух, който едвам се диша.

Бавното възстановяване на качеството на вода бе една от причините за изненадващото решение през тази година ЕС да обяви Есен за Европейска зелена столица. И градът заслужава честта. Проектът Gruene Mitte (Зелен център) включва повече зеленина, нови сгради в центъра на града и парк, изграден на мястото на стоков пазар. 100-километровата велосипедна магистрала RS1 пък минава точно през сърцето на града.

Общината пък финансира проект за създаването на обществени градини и в града вече има 10 такива, в които се отглеждат зеленчуци.

Най-голямата от спрени мини в Есен - Zeche Zollverein, сега е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство и е отворена за посещения от туристи. Пътищата, по които навремето са транспортнирани въглища, сега са отворени за велосипедисти.

Снимка 316320

Източник: iStock

"В разцвета си, докато индустриите захранваха икономиката на града, а и на страната, регионът дори помагаше със средства на други региони, които бяха само аграрни - като Баден Вютемберг или Бавария", казва Оливър Цьолнер, професор по медии и социология. "В града имаше нещо като икономически апартейд, който разделяше Есен на две", спомня си той. Докато богатите живееха в хубавите южни квартали, в които имаше хубави къщи и много зеленина, бедните бяха пратени в северните - близо до мините, казва още Цьолнер.

Градът не е имал избор: трябвало е икономиката да бъде преобърната изцяло. "Бившият индустриален метрополис, където работата никога не спира", написаха Райнхард Фелд, Волфганг Кинтшер и Матиас Марун в книгата "Есен", "стартира своята трансформация в център на търговията и високите технологии".

"Зеленият" статут на града не означава, че Есен не захранва все още част от страната. Германската енергийна компания STEAG и газовата компания OGE все още работят в Есен. Наскоро енергийните e.on и RWE отвориха свои подразделения, а модерните офиси от бетон и стъкло донесоха щипка съвремие в постиндустриалния пейзаж.

"Услугите и академичните среди също помагат на икономиката да намери новия си вид", казва още Цьолнер. Градът има два университета и много студенти, които подпомагат търговията.

Засега усилията дават резултат, но крайната цел е още далеч. През 2017 г. безработицата остава на 11.1%, лека промяна от 2015 г., когато бе около 12 процента.

Снимка 316321

Източник: iStock

"В града все още няма много нови работни места, защото няма и стартиращи компании", казва Каролина Вакернтин, лектор по журналистика. По думите й студентите от Есен се местят в други градове - като Берлин, в момента, в който приключат обучението си. "За да намали тази практика, правителството отпуска субсидии за наем на офиси, за да помогне развитието на стартиращите компании".

Но след като замърсяването на околната среда е успешно спряно, а тенденцията се обръща, градът предлага и много възможности за туризъм, който също ще помогне икономиката му. "През тази година целта ни е 500 000 посетители", казва Саймън Раскоб.

"Есен се изтупа от въглищния прах, но все още предстои да намери нещо, от което да изкарва пари, под него", казват още авторите на книгата за Есен.