Икономист: ЕЦБ повече не може да крие рисковете

Въпреки безпрецедентното увеличаване на програмата за изкупуване на активи на Европейската централна банка, спредът по доходността между държавните облигации на икономиките от южната част на континента и германските ДЦК расте, пише Даниел Лакайе.

Балансът на ЕЦБ нарасна до над 42% от брутния вътрешен продукт на икономиката на еврозоната, спрямо 27% при този на Федералния резерв. Но същевременно излишната ликвидност се наду до над 2,1 трлн. евро.

ЕЦБ имплементира програми за агресивно изкупуване на активи и отрицателни лихвени проценти от години. Благодарение на това икономиката на еврозоната остана слаба и беше почти в стагнация през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Даниел Лакайе: Пазарът на труда в ЕС е много по-застрашен от този в САЩ

Регулациите на Стария континент вредят на възстановяването, инвестициите и капиталовата формация, смята икономистът

Фундаменталният проблем на еврозоната е, че повечето правителства загърбиха структурните реформи и разчитат единствено на паричната политика за възстановяването си. Разточителното харчене на държавите, високите данъци и проблемите пред растежа продължиха да се наблюдават, а все по-голяма част от икономиките през последните години идваше от туризъм и услуги за свободното време (22% от брутната добавена стойност през 2019 г.).

Проблемът не е в механизмът на предавките на паричната политика. Банките искат да кредитират, а бизнесите и домакинствата нямат проблем да теглят още заеми. Проблемът е, че лидерите на еврозоната и на централната банка вярват, че ударът върху икономиката е свързан с търсенето, докато всъщност предлагането е спряло.

Ако изобщо има някакво доказателство, то е, че паричната политика в еврозоната не сработи като стимул за ръст на производството и инвестициите, а подпомагаше масивно небалансирано харчене от почти фалирали правителства.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

С кризата, до която доведоха мерките срещу коронавируса, еврозоната се оказва между чука и наковалнята. Фискалната и паричната политика ще увеличат надуването на неправилните сектори и изключително високите разходи на властите, докато данъчната политика задушава иновациите, развитието на технологиите и продуктивните инвестиции.

А след като Европейската комисия разреши частичната национализация на отделни индустрии, пътят към постоянната стагнация вече е положен. Първо, правителствата игнорираха рисковете от пандемията, след това затвориха икономиките и забраниха притока на чуждестранен капитал и инвестиции... а вече представят себе си за спасението.

Властите в еврозоната искат да използват кризата с коронавируса, за да увеличат интервенционистките си политики и т.нар. стратегия за "Зелената сделка". Проблемът е, че с увеличаването на намесата на властите в икономиката, погрешните инвестиции ще нараснат, а заедно с тях - и безработицата. Растежът на стопанството обаче ще се забави.

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще е измерима с Голямата депресия

Няма проблеми икономиката да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, посочи икономистът

ЕЦБ може да прикрие тези рискове за кратко, но, в контекста на изстрелването на дълговете и данъчното бреме, вероятно в бъдеще ще видим дългова криза, която ще застраши целия Европейски съюз, когато правителствата от северната част получат сметката на Юга.

А монетизирането на риска не може да го скрие. Еврото ще изгуби стойността си като глобална резервна валута и използването му за международни транзакции може да се срине напълно, което ще доведе до валутна криза точно когато дълговете са най-високи.