Очаква се премахването на санкциите върху Иран да стане не по-рано от първото тримесечие на 2016 година. Инвеститорите, които планират да развиват дейност в ислямската република, трябва да имат предвид обаче, че може да се сблъскат с дълга и сложна бюрокрация.

Когато Мади Яздизадех опитал да внесе и да продава хай-тек робот, който оборудва складове, трябвало да тича от един офис в Техеран до друг и се налагало да отговаря на цял поток от въпроси, за да получи необходимите разрешения.

„Митническият отдел няма предварителни насоки. Просто те прехвърлят от човека X до човека Y, защото не са се занимавали с подобни неща преди. Излиза, че почти трябва да ги обучаваш", заяви Яздизадех, директор в Shekofa Manesh Co., цитиран от Bloomberg.

Думите му са предупреждение за компании като френската Alstom SA, германската RWE AG и други, които са проявили интерес за вложения в Иран, когато икономическите санкции бъдат премахнати.

Бидейки изолирана от глобалната икономика за последното десетилетие и с население от 80 млн. души, Иран е плодородна почва за бизнеса. Международните инвеститори обаче ще трябва да се справят с редица препятствия, включително правителствен контрол на 70% от икономиката, съдебна система, считана като неблагоприятна за чужденците, двоен обменен курс и култура, в която тежките преговори често вървят ръка за ръка с правенето на бизнес.

Иранският президент Хасан Рухани твърди, че приветства участието на чуждестранни компании за внасянето на капитал и технологии. Основният канал за това са съвместните предприятия с местни компании. Идеята е да се гарантира създаването на работни места в Иран и иранските компании да станат по-конкурентноспособни, заяви Мосен Ялалпур, председател на Иранската търговско-промишлена палата. Той посъветва европейските страни, които искат да имат устойчиво присъствие в Иран, да се насочат към инвестиране във фирми в частния сектор.

Вдигането на санкциите ще освободи 30 млрд. долара в чуждестранна валута, държани в чужбина, и ще позволи увеличение в износа на петрол. С намалените цени на горивата с повече от 50% за последната година обаче това няма да е достатъчно за Иран, ако иска да изпълни инвестиционните си нужди или да постигне целта си от продължителен 8-процентов икономически растеж през следващите пет години, смята иранският икономист Саеед Лайлаз.

„Не очаквам експлозия в чуждестранните инвестиции. Ще бъдат постепенни и във водещи сектори като петрол, газ и нефтохимикали, където Иран и Западът вече имат опит в съвместната работа", посочи той.

Дори в тези сфери участието на правителството в частния сектор може да постави известни затруднения. Около 46,4 млрд. долара дялове в държавни компании са продадени по различни начини, включително чрез флотации на борсата от 2001 г. Почти 30% или над 12 млрд. долара от тях са прехвърлени към частния сектор за последните две години.

Саеед Лайлаз посочи, че двойният обменен курс - единият, обявен от Централната банка на Иран, и другият, използван на отворените пазари - усложнява дейността в страната за чуждестранните предприятия.

Пирозан Парвин, партньор в международната адвокатска кантора Dentons, която е съветвала Accor SA за строителството на хотели в Иран, заяви, че ключът е в преговорите по отношение на иранските митници.

„Какво се случва на масата на преговорите с Иран? Чай, кафе, торта, плодове, може би малко кебап преди друго кафе. Трябва да обясним на иранската страна как се прави бизнес чрез посредници", каза той на конференция в Женева.