Ирландия, краят на ЕС?

При избирателна активност от 53.13 на сто, 53.4% гласуваха против ратифицирането с "не", а 46.6% за, с "да".

Лисабонският договор трябваше да влезе в сила на 1 януари 2009 г. при условие, че всички държави-членки приключат ратификацията му, но това вече е под въпрос.

Така страната, в която живеят по-малко от 1% от жителите на ЕС спря интеграцията на съюза и реално го остави без основния фундамент, регулиращ неговото функциониране.

Договорът от Лисабон преименува Договора за създаване на ЕО в Договор за функционирането на Европейски съюз и въвежда институционалните промени, заложени в проекта на Договора за създаване на Конституция на Европа от 2004 година.

С този договор от 1 ноември 2014 г. се въвежда нова система за гласуване, изискваща за приемането на законодателни решения да са гласували най-малко 55% от членовете на Съвета на Европа, но поне 15 страни-членки, представляващи 65% от населението на ЕС.

От 2014 г. се намалява броят на членовете на ЕК на 2/3 от броя на държавите-членки.

Въвеждат се и постовете „Председател на Европейския съвет" и „Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност" със статут на заместник-председател на Комисията.

Засилва се ролята на националните парламенти и се създават нови правни основания за действия на ЕС в областите енергетика, гражданска защита, борба с климатичните изменения, развитие на спорта и туризма.

В повечето секции в Ирландия избирателите са гласували против ратификацията на договора, като своето "да" дадоха по-младите, по-богатите и жителите на големите градове, а с "не" гласуваха по-възрастните, хората от работническите предградия и селските райони и убедените католици.

Френският външен министър Франсоа Фийон бе категоричен, че ако резултатът от вота е отрицателен, Лисабонският договор няма да бъде приложен.

Останалите членове на ЕС не подложиха ратификацията на договора на изпитанието на референдума. Но Ирландия е задължена според нейната конституция да решава подобни въпроси чрез всенародно допитване.

През 2001 г. ирландците за малко не блокираха договора от Ница и разширението на съюза на изток.

Директорът на Центъра за европейски политики Антонио Мисироли заяви, че ирландското решение ще предизвика криза в Европа, която "изисква силна политическа воля в Ирландия, Брюксел и навсякъде в ЕС за да бъде преодоляна."

Преди референдума европейските лидери на няколко пъти подчертаха, че нямат резервен план, ако ратификацията на договора се провали и сега този оптимистичен подход може да им изиграе лоша шега.

Чрез договора от Лисабон се очакваше ЕС да има по-силна позиция в международната политика.

По повод отхвърлянето на договора премиерът и финансов министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер заяви, че "това не е добре за Европа" и представлява нова "европейска криза."

Правителството на Великобритания, явно притеснено от вота на ирландците, реши да не се съобрази с искането за всенародно допитване на от страна на опозицията и да прекара договора направо през камарата на лордовете.

Притесненията за бъдещето на ЕС щяха да бъдат много по-малки, ако проблемите нямаха и икономически фундамент.

В последните години разделението между "севера" и "юга" на Европа става все по-ясно изразено.

Излезлите вчера данни за индекса на потребителските цени (CPI) в Италия за месец май, показват сбъдване на прогнозите за продължаващо стабилно покачване с 0.5%, колкото беше повишението и за преходния месец и достига 3.6% на годишна база.

Този индикатор се определя от изменението на нивото на цените на дребно на стоките и услугите в потребителската кошница и се явява основен индикатор за равнището на инфлацията в страната.

Ако икономиката се развива в нормални условия, то ръст в стойностите на CPI и PPI може да доведе до повишаване на основния лихвен процент в страната, което води до ръст в курса на националната валута, тъй като се увеличава привлекателността за вложения на валутни средства.

Но националната валута в Италия е еврото, а лихвените нива се определят от ЕЦБ, която обикновено действа в полза на най-голямата икономика в еврозоната - германската.

По данни на Федералната статистическа служба на Германия CPI през май е 3 на сто. В сравнение с април индексът се е повишил с 0,6%.

Това се дължи най-вече на поскъпването на горивата и най-вече на дизела. Цените на хранителните продукти също са се повишили над средното ниво. Икономистите очакват, че годишното ниво на инфлацията ще достигне над 3%. А това е рекорд, невиждан от 15 години насам.

А енергийните концерни съобщиха, че ще повишат цените на газта и парното, което ще доведе до ново покачване на инфлацията в Германия в края на лятото.

Инфлацията в Италия достигна стойности от 3.3%, рекордно високи за последните 12 години, още през март, но ЕЦБ реши да повиши основните лихвени нива едва след като се появиха проблеми с покачването на цените и в северната част на Европа.

Това, което наблюдаваме днес не само в Италия, но и в другите "проблемни" икономики в южните и източните краища на ЕС, може би е началото на края на европейския проект.

Нещо повече, няма шанс Италия да се заеме с реалните си икономически проблеми, като високата безработица в южната част на страната и забавянето на икономическия растеж.

А през първото тримесечие на 2008 г. растеж на БВП на Германия е 1,5%. Това е рекорден показател за последните 12 години, въпреки световната финансова криза, високите цени на петрола и скъпото евро.

Въпросът е дали ЕС ще издържи на натиска на кризата? Държавите от изтока и юга ще срещат все по-сериозни проблеми с ръста на инфлацията и забавянето на икономическия растеж, докато северът има далеч по-големи финансови и политически възможности да се справи с проблемите.

И ако някой ден в недалечното бъдеще ЕС се превърне в съюз, съществуващ само на хартия, какво ще правим ние, тук, в България? Кой ще принуждава политиците ни да продължават с реформите?