На фона на изпепеляващата гореща вълна Германия се тревожи, че Русия може да прекъсне или намали доставките на природен газ, което ще опустоши икономиката и ще остави домовете без отопление през зимата. Правителството на Италия е на ръба на колапса. Френският президент Еманюел Макрон е отслабен, след като загуби парламентарното си мнозинство. А еврото наскоро падна до 20-годишно дъно спрямо долара, в не малка степен защото Европейската централна банка изостава много от Федералния резерв в повишаването на лихвените проценти.
Това започна да се променя на 21 юли, когато президентът на ЕЦБ Кристин Лагард направи по-голямо от очакваното увеличение на лихвите - с половин пункт. Той сложи край на ерата на ЕЦБ на отрицателни лихвени проценти с един удар, довеждайки лихвата по депозитите до 0% от минус 0,5%.
Лагард каза още, че през следващите месеци ще са необходими повече увеличения, въпреки че икономическият растеж се забавя и перспективите са несигурни.
ЕЦБ има два проблема, според Поул Де Грауве, водещ изследовател на еврото от самото му създаване, изразил мнението си пред финансовото издание Barrons.
Първият, който споделя с Фед, а именно най-лошата инфлация от повече от 40 години. Вторият е уникален за институцията, която определя паричната политика за 19 отделни държави - всяко повишение на лихвените проценти рискува да се разшири в много по-голямо увеличение на разходите за заеми за някои страни спрямо други.
След увеличението на лихвата, първото от 2011 г. насам, доходността на 10-годишните държавни облигации на Италия се повиши до около 3,6%. За разлика от това, доходността на германските 10-годишни облигации беше малко променена от около 1,2%. Тази разлика от 2,4 процентни пункта прави огромна разлика в капацитета на правителствата да заемат пари.
Несъответствието заплашва да отключи същата "кутия на Пандора", която подхрани кризата с еврото от 2010-12 г., когато валутният блок почти се раздели, тъй като по-задлъжнелите страни бяха изправени пред внезапно, сурово затягане на финансовите условия, а инвеститорите разпродадоха облигациите си. Това почти накара Гърция да се откаже от еврото и в крайна сметка изискваше спасителна програма за пет държави.
"Ако не искате криза на държавния дълг, не трябва да се борите твърде много с инфлацията", казва Де Грауве. "Това обяснява защо ЕЦБ е по-предпазлива при повишаването на лихвените проценти."
За да се справи с проблема с разширяването на спредовете на облигациите между страните, ЕЦБ обяви нов инструмент на 21 юли. Инструментът за защита на предаването ще позволи на ЕЦБ да купува облигации на проблемни държави от еврозоната, "за да се противопостави на неоправдана, хаотична пазарна динамика, която създава сериозна заплаха."
Въпреки че точните подробности остават неясни, Лагард каза, че няма да има ограничение на финансирането. Ще има четири критерия за приемане, свързани с макроикономическата и бюджетната политика на страната, но в крайна сметка това ще зависи от преценката на ЕЦБ.
Има, разбира се, и други причини, поради които ЕЦБ чакаше досега, за да повиши разходите по заемите, дори след като Фед започна през март и сега се движи в колосални интервали от 0,75 процентни пункта. Германия, най-голямата икономика в региона, може да загуби основния си източник на природен газ, ако Русия отвърне на санкциите срещу нея след войната в Украйна, докато Китай, един от най-големите й експортни пазари, е ударен от блокиране на Covid-19, което никога не изглежда да е свършило за дълго. Междувременно италианското правителство се колебае, след като премиерът Марио Драги - бившият президент на ЕЦБ, на когото се приписва спасяването на блока преди десетилетие - подаде оставка на 21 юли, увеличавайки перспективите за нови избори. Нищо от това не прави времето подходящо за затягане на паричната политика.
Разширяващите се връзки между страните, които се смятат за безопасни, и тези, които се считат за рискови, не създават само икономически проблеми - те създават и политически и социални проблеми. Непропорционалните санкции и награди със сигурност ще накарат страните в неравностойно положение да се чудят дали придържането към еврото си струва болката от емитирането на дълг във валута, която не могат да контролират. И все пак напускането би поставило под съмнение целия европейски проект за работа за все по-тесен съюз. Страхът е, че разочарованието на една страна ще започне ефекта на доминото. (Обединеното кралство, единствената страна, която напусна Европейския съюз, никога не прие еврото).
Този път залозите са още по-високи, защото Италия е един от най-големите проблеми. Подобно на Гърция преди десетилетие, тя не може да си позволи доходността на нейните облигации да нарасне твърде много. За разлика от Гърция, тя е огромна икономика, третата по големина в еврозоната.
Всяко решение за разширяване на спредовете на облигациите ще породи нов набор от проблеми. Но ако ЕЦБ, да речем, продаде германски облигации, за да купи италиански, не е ли това несправедливо повишаване на лихвите в Германия? Номерът ще бъде да се направят правилата - известни като "условност" на езика на ЕЦБ - приемливо справедливи за всички страни.
Спадът на еврото спрямо долара тази година с 10% добавя допълнителни усложнения. Обикновено по-слабото евро би осигурило тласък на икономиката, като направи износа по-евтин. Но спадът на еврото спрямо валутите на експортните пазари като Обединеното кралство и Китай е много по-слабо изразен, отколкото спрямо долара. Спрямо японската йена тя дори поскъпна. Това отнема много от ползите.
В същото време неща като петрол и газ, оценени в долари, остават много по-скъпи за закупуване, подхранвайки инфлацията, която се покачи до 8,6% в еврозоната през юни. ЕЦБ се стреми да поддържа лихвения процент на около 2%.
"Повечето хора гледат на обезценяването на еврото и го смятат за добро за Европа", казва Седрик Гемел, европейски анализатор в Gavekal Research. "Но това е само попътен вятър за част от експортния пазар, а Европа също е голям вносител на енергия, която се разплаща предимно в долари. Така че, като цяло, обезценяването на еврото всъщност е отрицателно."
Последните данни за текущата сметка на Германия илюстрират проблема. Въпреки силата на износа, Германия изпадна в търговски дефицит за първи път от 1991 г. през май, тъй като вносът надвиши продажбите в чужбина.
ЕЦБ трябва да вземе предвид, че по-голямата част от инфлацията в еврорегиона се внася чрез слабата валута, но повишаването на лихвените проценти само допълнително ще влоши вътрешното търсене. Това може да е проблем за насочени към потребителите компании като Boozt и Jumbo, между другото, които получават повече от три четвърти от приходите си от Европа.
Въпреки че спадът на еврото може да не повдигне икономиката като цяло, някои компании могат да се възползват, ако САЩ са значителен пазар за тях и енергията не е голям вложен разход. L'Oréal например, френският производител на козметика, получава близо 70% от продажбите си извън Европа, според данни на FactSet, докато гигантът за грижа за кожата Beiersdorf получава около 52% от приходите си от чужбина. Други компании, които имат голяма чуждестранна експозиция, включват Siemens Energy, Puma и производителят на лекарства Bayer.
Като цяло въздействието върху пазарите на сътресенията, обхванали блока, е доста приглушено. Индексът Stoxx Europe 600 е спаднал с 13% през 2022 г., по-малко от спада от 16% на S&P 500.
Ако има една положителна страна на всичко, през което Европа премина с кризата с държавния дълг на еврото и пандемията Covid-19, това е, че инструментите на ЕЦБ за борба с кризата са по-силни от преди. Това прави решаването на проблемите на европейския пазар на облигации много по-лесно.
"Продължихме напред", казва Де Грауве. "Но напредъкът ще бъде ли достатъчен, ако отново има наистина голям шок? И сме близо до наистина голям шок."
Крайната точка, обяснява експертът, е еврозоната да се съгласи на фискален съюз, където държавите се съгласяват да се откажат от част от суверенитета върху своите политики за данъци и разходи.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари
USD
CHF
EUR
GBP
